Заради кризата около Украйна руснаци бавят имотни сделки у нас

Не е ясно какъв ще е ефектът върху нашия летен туризъм

Заради кризата около Украйна руснаци бавят имотни сделки у нас

Заради кризата в Украйна руските граждани бавят сделките си с ваканционни имоти в България. Това показва анализът на инвестиционната компания "Грийн Лайф". Причините са свързани с намерението за санкции на ЕС срещу Русия и главно с предложението да се спре издаването на руски визи за страните от ЕС, е посочено в съобщението. Не е ясно и по какъв начин конфликтът ще се отрази на туристическия сезон, коментира преди ден вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева.

На срещата на върха на ЕС в четвъртък се очаква да бъде взето решение какви мерки ще предприеме Брюксел по отношение на Москва.

Ако ЕС и НАТО наложат санкции на Русия, България е длъжна да се съобрази с тях като пълноправен член. Надеждата на бизнеса е, че до подобно развитие на практика няма да се стигне, затова към момента най-важни са сигналите, които политиците подават, коментира изпълнителният директор на "Грийн Лайф" Теофил Петров. Според него умерената позиция на страната ни и избягването на крайни политически изказвания по отношение на ситуацията в Украйна са ключови за успеха на летния сезон и на пазара на ваканционни жилища

Руските клиенти са определящи за българския пазар на ваканционни имоти и до голяма степен и за туризма. За бизнеса, който инвестира в областта, е много важно тяхното поведение и желание за покупки и посещения да не се променя, посочи Теофил Петров.

Според Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма, ситуацията в Украйна неминуемо ще се отрази на туризма у нас, въпреки че досега българските власти говорят единствено за икономически последици, свързани с нарушенията при доставките на стратегически суровини за България през Украйна като газ и ядрено гориво.

Драганов се надява да няма сериозно сътресение на пазара на летни пакети за украински туристи и обемите да се запазят. Експертът очаква обаче преструктуриране на пазара при организираните пътувания чрез туроператори на украински и рускоговорещи граждани, доколкото Украйна е транзитна страна за другите руски туристи. Броят на украинските туристи у нас е около 300 хиляди годишно, като през последните години ръстът им е около 12% годишно.

Председателят на хотелиерската асоциация Благой Рагин смята, че конфликтът в Украйна със сигурност ще доведе до загуба на туристи у нас.

Засилен интерес на руснаци за "втори дом" в България

През изминалата година пазарът на имоти "втори дом" беше белязан от стремежа на руските граждани да намерят опция за постоянно пребиваване в България, коментира Теофил Петров. По думите му, за да се задържат в страната, руснаците започват да развиват дребен бизнес у нас.

"Така купуват земеделска земя и правят оранжерии или отглеждат плодове и зеленчуци. Други имат рекламни агенции в родината си и отварят офиси у нас, защото българският персонал е по-добре обучен, а заплатите са по-ниски и им излиза по-изгодно. Трети правят студии за красота, които, освен че купуват жилища, наемат площи във ваканционните комплекси и предлагат масажи", посочи Петров.

От "Грийн лайф" отчитат, че сделките с жилища "втори дом" са отбелязали ръст от 7% през 2013 г. Новата тенденция на пазара е, че рускоговорещите клиенти вече търсят имоти в по-малките градчета по морето като Поморие, Созопол, Царево. В част от тези населени места вече се очертава тенденция на създаване на общности от рускоговорещи. Това предполага откриването на руски училища и други социални дейности, които да подпомогнат социализирането на новите групи, но това, според "Грийн Лайф", е въпрос, силно зависим от местната администрация, чието разрешение предстои да видим.

Профилът на средностатистическия купувач на ваканционен имот остава без промени. Бюджетът му през изминалата година е бил около 50 000 евро, а масовото търсене е било за едностайно жилище в комплекс, подходящ за целогодишно живеене. Има обаче и нова група купувачи от жители на Беларус, Украйна, Казахстан, които са със значително по-високи бюджети – между 80 000 и 100 000 евро, каза Теофил Петров.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?