Заради лобистки схеми: НС иска от служебната власт спешни поправки в план за 8 млрд. евро

Спешни поправки в плана, по който българското земеделие ще усвои 8 млрд. евро от ЕС до 2027 г., поиска парламентът от служебната власт. Късно в сряда членовете на парламентарната комисия по земеделие от всички партии единодушно взеха решение да изпратят в петък писмо до служебния агроминистър Явор Гечев, в което открояват спорни схеми, зад които прозират съмнения за лобизъм. Председателят на комисията Росен Костурков (Продължаваме промяната) каза, че ако министърът не се съобрази с предложените изменения, депутатите ще ги изпратят директно на ЕК.

Решението е безпрецедентно, защото въпросният "Стратегически план за българското земеделие" бе одобрен от Брюксел само преди седмици, но сега се оказва, че не получава одобрението на народните избраници. Бъдещи поправки в него отново трябва да се одобрят и от ЕК.

Лобизъм в полза на ловните барони?

Оказа се, че служебното правителство на президента Румен Радев е изпратило в Европейската комисия, а тя е одобрила схема ловните концесионери да получават субсидии за поддържане на дивечовъдни ниви. Т.е. за косене на тревата в площите за паша на дивеча.

"Това е познатата порочна практика до 2016 г. за подкрепа на т.нар. "дивечови ниви" най-вече от ловни концесионери или ползватели на ловни полета. Планираната единична подкрепа е 215 евро на хектар като може да стигне до 336.44 евро на хектар", алармира Десислава Танева от ГЕРБ.

Тя добави, че практически с тези субсидии ловните ползватели ще си покриват плащанията към държавата като наемодател на полетата.

"С нищо няма да се промени нито поддържането, нито биоразнообразите, плащайки тези средства…Мярката на практика ще им компенсира плащанията към държавата", посочи Танева.

Иван Христанов от ПП каза, че изпратеният и одобреният от Брюксел план е претърпял съществени промени спрямо проекта, оставен от кабинета на Кирил Петков, в който той беше зам.- министър на земеделието.

Анализ на неправителствената организация "Зелени закони" показа, че 170 фирми властват в 7 млн. дка гори в България и са придобити именно чрез ловни концесии. Сред най-големите концесионери, посочени от организацията, са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър), Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила), Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и др.

Предлага се евросредствата, възлизащи общо 29 564 650 евро, които биха били усвоени от ловните барони, да отидат по схема за повишаване на почвения потенциал на страната, което ще се случва чрез зелено торене и органично наторяване.

Орязани субсидии за намаляване на торовете в плодните градини

Депутатите в земеделската комисия установяват и нереалистично ниски субсидии, които да са стимул за намаляване на използването на торове в градините за плодове, спрямо останалата обработваема земя и настояват служебната власт спешно да поправи това.

"Разходите на декар между обработваемите земи и трайните насаждения (градините с плодове) е по-високо за градините средно между 4 и 7 пъти", посочи още Танева. Именно затова депутатите единодушно решиха да поискат агроминистърът да увеличи бюджета за ограничаване на пестицидите в градините с още 43 858 000 евро, като така помощта ще нарасне до 24.90 евро за декар.

Друго решение е да се увеличат средствата за екологични плодни градини чрез засаждане на специални междуредия. Депутатите твърдят, че от земеделските производители ще се изисква засяване и отглеждане на азотфиксиращи култури с подходяща и неконкурираща биология. Това са ангажименти, свързани с политиката на Брюксел по т.нар. "Зелена сделка", чиято крайна цел е икономика, неутрална от климата.

Кой прави нишесте от картофи в България?

Оказва се, че в изпратения от служебната власт и одобрен от Брюксел стратегически план са заложени специални субсидии за отглеждане на картофи за нишесте.

Депутати искат от агроведомството да се намали бюджета за субсидиране на производство на картофи за нишесте "предвид, че в България такова производство няма, нито има производствена мощност за преработка на картофи за нишесте". Предлага се бюджетът от това перо да се прехвърли за подкрепата за произведени плодове. Освен това да се заложи изискване за фермерите, които твърдят, че отглеждат картофи за нишесте, да прилагат документ "за сертифициран посадъчен материал по конкретна сортова структура на картофите за нишесте".

Реално целта е да се затвори възможността за потенциално източване на субсидии за отглеждани картофи, за които се твърди, че след това някъде в ЕС ще се преработват за нишесте, а всъщност те са отишли в търговската мрежа.

Друга поправка е при подпомагането на произведени и продадени грозде и джанки, да се изключат субсидиите за джанки.

Депутатите искат по-висока помощ за отопляеми оранжерии

Депутатите искат от земеделския министър да заложи по-високи субсидии за отопляеми оранжерии.

"Отопляемите оранжерии са целогодишно заети, отопляват се повече от осем месеца през годината, отглеждат се поне две култури при зеленчуците. Производствените разходи, в това число тези за отопление, са в пъти по-високи от разходите в неотопляеми оранжерии. Поради целогодишната заетост на отопляемите оранжерии разходите за труд също са в пъти по-високи. Няма каквито и да е аргументи да са с унифициран подход двата типа оранжерии (т.е. да получават еднакво субсидиране - б.а.)", посочват в мотивите си депутатите.

Субсидии за пасища срещу отглеждани животни

Народните представители изискват субсидиите за пасища да се получават от земеделските стопани само ако те задължително отглеждат и животни. Така ще се редуцира възможността за порочна схема хора без животни да получават субсидии за пасища и да извиват ръцете на реалните фермери.

Депутатите предлагат да се заложи формулата всяко отглеждано животно да дава възможност за получаване на субсиди за по 1 хектар.

"По никакъв начин не следва да допускаме подкрепа на постоянно затревени площи" само за да бъдат поддържани в определен вид, а зад тях да следва да има животни, на които се осигурява изхранването. Това също е идентифициран проблем от отминали програмни периоди на подкрепа в земеделието", заключават депутатите.

Предлага се и увеличаване на средствата за хуманно отношение към животните, като средствата се вземат от перото за консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет.

Поправките в одобрения от Брюксел план се предлагат от депутатите след поредица от срещи с редица браншови организации.