Заради спрения газ България иска от "Газпром" над 400 млн. евро

"Булгаргаз" е предявил претенция за над 400 млн. евро към "Газпром експорт", заради това, че руското дружество спря в края на април 2022 г. доставките на природен газ за България, след като българският му партньор отказа да плаща по договора си в рубли, а не в долари, както е записано в контракта.

Това съобщи служебният енергиен министър Владимир Малинов пред журналисти в четвъртък.

Поисканото плащане става повече от две години след спирането на руския газ за "Булгаргаз". България и Полша бяха първите страни в ЕС, на които "Газпром" затвори кранчето след инвазията на Русия в Украйна. Така се наложи "Булгаргаз" спешно да търси други доставчици на природен газ в момент, в който цените на свободния европейски пазар бяха полудели именно заради нападението на Москва над съседната ѝ държава.

На руското дружество ще бъде даден месец срок да плати доброволно сумата, каза Малинов. Ако това не стане, ще бъде заведено арбитражно дело срещу "Газпром експорт" в Париж с всичките произтичащи от това обстоятелства като налагане на лихви за периода на евентуалното разрешаване на търговския спор.

Решението за предявяването на претенцията и нейния размер е взето след извършени финансов и правен анализ, в който се участвали и международни оценители, добави енергийният министър.

Според него месец срок за доброволно изплащане на сумата е достатъчен предвид това, че от момента на спирането на доставките е минало много време.

Подаването на газ към България бе прекратено въпреки договора между двете компании, който изтече в края на същата година.

От "Газпром" досега няма предявени искове срещу "Булгаргаз", каза изпълнителният директор на дружеството Веселин Синабов.

Още след спирането на газовите доставки тогавашният финансов министър Асен Василев обяви, че договорът с "Газпром експорт" е даден за правен анализ за възможностите за завеждането на арбитражно дело срещу руснаците. Привържениците на идеята да се открие сметка в рубли и да се възобновят доставките тогава твърдяха, че по-скоро "Газпром" ще ни осъди по клаузата "вземай или плащай". Дори депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев изчисли, че руската компания ще ни осъди за 600 млн. евро заради клаузата в договора "вземай или плащай". При нея купувачът – "Булгаргаз", е длъжен да плати договореното количество газ, независимо дали го ползва. Подобна беше мантрата и на политици от БСП и други партии.

Дори след отказа за плащане на руския газ в рубли прокуратурата повдигна обвинения срещу бившия енергиен министър Александър Николов от кабинета на "Продължаваме промяната", на заместника му Данаил Николов и на ексшефа на "Булгаргаз" Людмил Йоцов за това, че още преди спирането на кранчето от "Газпром" не били предприели нищо да осигурят алтернативни на руските доставки. Това дело обаче спихна.

Тактиката на правителството на "Продължаваме промяната" до края на 2022 г., когато изтече договорът, бе да праща заявки към "Газпром", които обаче компанията не удовлетворяваше.

Преди близо година тогавашният служебен енергийни министър Росен Христов на свой ред обяви, че се готви арбитражен иск срещу "Газпром".

Сегашното ръководство на енергийното ведомство и на "Булгаргаз" обаче са решили първо да поканят "Газпром експорт" доброволно да плати неустойката заради неизпълнението на договора и след това да се предприемат действия по арбитражно дело.