Засега Арно и Пино обявяват примирие

Франсоа Пино, председател на дистрибуторската група Pinault-Printemps-Redoute (PPR) и Бернар Арно, главен изпълнителен директор на компанията за луксозни стоки Louis Vuitton Moet Hennessy (LVMH), отново са спаринг партньори.

"Не бих казал, че се мразят, но не са и особено близки", казва един френски корпоративен финансист. "Доколкото знам, те не са си говорили повече от година, въпреки че имат много общи приятели."

Въпреки различния си жизнен път - Арно е завършил математика в елитната Политехника, а Пино е отпаднал от учебната система - те имат много общи неща. И двамата са работили за бащите си, когато са били двадесетгодишни - Арно за Ferret-Savinel, семейната компания за строителство и недвижими имоти, а Пино за Bois du Nord, компания за дърводобив и дървопреработка. И двамата имат винарски интереси - Арно притежава Сhateau d'Yquem, а Пино - Chateau Latour. И двамата притежават таланта да разпознават и след това да възраждат губещи конгломерати.

Големият пробив на Арно дойде през 1983 година, когато използва Ferret-Savinel за ипотечна гаранция и купи Boussac Saint Freres - държавната текстилна компания, собственик на Christian Dior. Четири години по-късно той продава текстилната дейност на компанията и използва парите, за да финансира част от създаването на модната къща Christian Lacroix, а след това и на LVMH.

Следват множество придобивки. В средата на 90-те години LVMH е една от най-големите компании за луксозни стоки в света, а Арно (който притежава 42 процента от нейния капитал) е кралят на модата.

Часът на Пино настъпва след доста повече време. През 70-те и 80-те години той се старае да превърне Bois du Nord в най-големия доставчик на дървен материал във Франция. Неговият голям удар е нанесен през 1990 година, когато купува Compagnie Francaise de l'Afrique Occidentale (CFAO) - търговска компания в западна Африка.

Както Boussac, тя крие едно тайно съкровище - Rexel, изключително рентабилна верига за търговия на дребно, която по-късно осигурява финансите за покупката на Au Printemps, най-голямата френска търговска верига, както и на La Redoute - водещата компания за каталожна търговия.

Борбата между феодалните владетели Арно и Пино започна през февруари 1999 година, когато PPR (съветвана от JP Morgan) купи 42 процента от Gucci, осуетявайки опита на LVMH да поеме контрола над италианската модна компания.

Трансакцията бе особено спорна. Gucci - вероятно по съвета на своя консултант Morgan Stanley - увеличи капитала си, като емитира нови акции на стойност 3 милиарда долара и ги продаде накуп на PPR, без да ги предложи на никой от досегашните си акционери.

LVMH, която през предходния месец бе събрала дялове до общо 34 процента от капитала на Gucci по съветите на Goldman Sachs, изведнъж се оказа собственик на едва 20 на сто от компанията. И още по-лошо - оказа се изправена пред перспективата за съюз между най-големия френски дистрибутор и една от най-известните световни модни къщи.

Въпреки това Арно не за пръв път попадна в битка за някоя придобивка. Покупките на LVMH и на Сhateau d'Yquem бяха също много горчиви сделки. Неговият най-смел успех датира от 1997 година, когато се противопостави на сливането на Grand Metropolitan с пивоварната Guiness и накрая излезе от аферата с печалба от 350 милиона британски лири.

Пино също не е вчерашен. През 1991 година купи компанията за мебели от типа "Направи си сам" Conforama от Арно за 60 милиона долара. Три години по-късно, когато Pinault-Printemps се сля с La Redoute, Conforama бе оценена на 720 милиона долара.

Когато самоличността на "белия рицар" на Gucci стана известна, парижките инвестиционни банкери се подготвиха за съдебна битка без всякакви задръжки.

През март 1999 година Арно заведе дело срещу Gucci в Амстердам с твърдението, че емисията за увеличаване на капитала е незаконна. Съдът отсъди в негова полза, но решението бе отхвърлено в апелативната инстанция. LVMH отнесе случая до холандския върховен съд.

Тогава нещата започнаха да стават непристойни. Плъзнаха слухове, че Арно е нарушил споразумение с френското правителство, което го е задължавало да не уволнява служители след приватизацията на държавната Boussac Saint Freres през 1983 година. Други слухове във френския и в международния печат пък предполагаха, че Пино е разследван от френските данъчни власти.

През пролетта на 2000 година шефовете на Gucci, LVMH и PPR решиха, че нещо трябва да се направи - спорът започваше да вреди на акциите и на трите компании. Жан Мари Месие, главният изпълнителен директор на Vivendi, бе избран за посредник при преговорите.

Сключената сделка предвиждаше PPR да плати на LVMH по 100 долара на акция за 8 процента от Gucci и да придобие по този начин контрола върху модната къща, а по-късно да направи пазарна оферта и за останалите акции.

Часове преди предвиденото обявяване на сделката избухна нов спор. "Арно настояваше Съветът на директорите на Gucci да препоръча сделката на акционерите си, а Доменико де Соле и Том Форд (главният изпълнителен директор и славният дизайнер на Gucci) да продадат своите акции", разказва банкер, близък до PPR. "Естествено, тези искания бяха отхвърлени".

Последваха месеци на злепоставяне и на съдебни схватки. Накрая през март 2001 година Търговският съд на Амстердам реши да започне разследване по злополучната емисия.

Това беше забавянето, което акционерите на Gucci отдавна чакаха. Ако се установеше законността на емисията, шансовете на Арно да поеме контрола щяха да се изпарят. Ако пък тя се признаеше за незаконна, той щеше да се върне в играта. Но по неизвестни и до днес причини, двете страни изведнъж прекратиха битката и започнаха нови преговори.

"Предполагам, че и двамата са си мислели, че могат да загубят и са се тревожели за онова, което подобна загуба е могла да причини на акциите им в момент, в който американската икономика навлизаше в рецесия", смята едни лондонски анализатор на пазара на луксозни стоки.

Този път преговорите бяха успешни и на 10 септември 2001 година PPR обяви, че се е споразумяла да купи 8 процента от дела на LVMH в Gucci за 2,1 милиарда евро (1,9 милиарда долара) и да направи публична оферта за изкупуване при цена 101,50 долара на акция на останалия капитал на модната къща през март 2004 година. Миноритарните акционери получиха дивидент от 7 долара на акция като компенсация за това, че бяха изключени от емисията през 1999 година.

Сделката бе доста добра за всички страни. LVMH реализира капиталова печалба на стойност 760 милиона евро от инвестицията си в Gucci. PPR получи контрол върху една от водещите световни модни компании, а Де Соле и Форд запазиха работата си и си спечелиха нов шеф, който да им помага в плановете за нови покупки.

Миноритарните акционери като бостънската Putnam Investment не получиха особени облаги. "Те трябваше да получат по 15 долара дивидент, а не по 7 като компенсация за загубата си на премия за контрол", казва един анализатор.

Борбата за Gucci може и да е приключила, но отношенията между двамата мъже съвсем не са сърдечни, особено след като Арно реши да се бори с Пино в бизнеса с търгове за произведения на изкуството.

През последните 18 месеца Арно вля сериозни суми, за да увеличи пазарния дял на Phillips De Pury Luxembourg - третата по големина аукционна компания в света, в която той купи мажоритарния дял миналата година. В резултат Christies (която е собственост на Пино) - и без това в затруднения, свързани с обвинения за незаконно ценообразуване - се оказа в още по-лошо положение.

Двамата мъже вероятно отново ще кръстосат шпаги и в модната индустрия. Gucci и LVMH заявиха, че се интересуват от нови покупки. Но след вълната от сливания и придобивания от последните две години не останаха много независими компании, които могат да станат обект на интереса им.

Възможна цел е Vegna - италианска компания за мъжко облекло, също както Ferragamo, Versace, Dolce & Gabbana и Valentino. "Когато и ако те се обявят за продан, очаквам Gucci и LVMH да се включат в наддаването", споделя един анализатор.

Френската телефонна и строителна компания Bouygues би могла също да се превърне в ябълка на раздора. И двамата предприемачи имат големи дялове в нея - Artemis (холдинговата компания на Пино) притежава 14,2 на сто, а LVMH - 10 на сто. Според експерти и двамата се опитват да се освободят от тези акции, за да натрупат ликвидни средства и да финансират с тях покупки в други индустрии.