Засега никой няма нужда от "Северен поток-2"

През този сезон Германия няма да се нуждае от допълнителни количества газ, което дава на канцлера Ангела Меркел и президента Владимир Путин още един повод да не бързат със завършването на газопровода "Северен поток 2", чието изграждане предизвика маса разногласия.

След две сравнително топли зими и последвалата коронавирусна пандемия, из целия континент намалява търсенето на газ, който се ползва за отопление и производство на електоренергия. В същото време предлагането на суровината оставка високо, включително доставките на американски втечнен газ. В началото на периода на пиковото потребление, цените на газа остават на най-ниското си равнище за последните 10 години, отбелязва агенция Блумъбрг в анализ по темата.

Тези показатели, според агенцията, са повлияли на реакциите на Путин и Меркел към приетото от Полша решение да глоби "Газпром" с 7.6 млрд. евро за "Северен поток 2". Берлин запази мълчание, а Русия заяви единствено, че Полша действа заедно със САЩ срещу изграждането на 1230-километровата тръба по дъното на Балтийско море.

"Сега няма смисъл да се бърза със "Северен поток-2", защото съществуващите газопроводи в Европа и втечненият газ обезпечават Европа с достатъчно количество газ в близките месеци", коментира Ричард Морнингстар, председател на Центъра за глобална енергетика към Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в ЕС.

Планът е "Северен поток 2" да работи паралелно с действащите газопроводи и – както показва и името му, да позволи двойно по-голям обем на руските газови доставки в Германия. Меркел смята, че проектът е комерсиален и ще позволи да се гарантират доставките на газ за тежката промишленост, включително концерна BASF.

Русия и Германия започнаха да обсъждат строителството на този газопровод през 2012 г. с идеята, че към средата на 2020-те години Европа ще се нуждае от допълнителни количества природен газ.

Съединените щати от самото начало се противопоставиха на проекта, заявявайки, че той само ще укрепи зависимостта на Европа от руски енергийни доставки. Тези аргументи придобиха нова сила, след като Путин нареди на войските си да анексират Крим през 2014 г., а после и след руската намеса в американските президентски избори през 2016 г. Най-актуалният аргумент на редица германски и европейски политици е отравянето на руския опозиционер Алексей Навални.

Президентът Донлад Тръмп активно критикува "Северен поток 2", но в САЩ тази тема в момента е затъмнена от далеч по- сериозния вътрешнополитически въпроси, най-важният от които е предизборната кампания и президентските избори на 3 ноември, пише агенция Блумбърг.

Германия и Русия също няма смисъл да бързат с решение на проблема за газопровода – през следващите няколко месеца или дори години. Дори до началото на пандемията търсенето на енергоносители бавно се понижаваше, което бе обяснявано с топлите зимни месеци. Въвеждането на ограничения и карантина заради коронавируса допълнително понижи търсенето на природен в газ, в резултат на което "Газпром" и производителните на втечнен газ започнаха да съкращават доставките.

Условията на газовия пазар също се промениха от 2017 г. насам, когато "Северен поток 2" получи финансиране. През 2016 г. САЩ започнаха да изнасят своя втечнен газ и пристигащите в Европа обеми нарастват с всяка изминала година.

Втечнен газ изнасят и други страни – от Катар и Алжир до Австралия. По-късно т.г. трябва да заработи новият газопровод, тръгващ от Каспийския регион през Турция за Италия.

Всички тези промени позволяват диверсификацията на енрегийни източници в Европа и водят до понижение на цените в региона, които сега са двойно по-ниски в сравнение с пиковия период през 2018 г.

"Европа е добре снабдена както както никога досега и "Газпром" категорично губи влиянието си. Газовият пазар на Евросъюза е на пътя на диверсификацията", казва Джонатан Лем, старши анализатор в чешката инвестиционна банка Wood & Company.

Политиките срещу климатичните промени също са повлияли на пазара. Докато "Северен поток- 2" бе в етап на планиране, природният газ се смяташе за вида гориво, което може да замени въглищата и да се употребява заедно със слънчевата и вятърната енергии. От тогава обаче стойността на възобновяемите енергоресурси падна, което на свой ред отслаби аргументите в полза на изкопаемите горива. В същото време защитниците на околната среда все по-активно се борят срещу строителството на нова газова инфраструктура, особено ако се вземе предвид, че към 2050 година Европа смята да намали обемите изхвърлени от горенето на органично гориво до нула.

Германия и Русия са страните, които повече от всички са заинтересовани да осъществят този проект, защото той ще позволи увеличаване на доставките на газ и ще окаже положително влияние на ликвидността в търговските възли на континента, увеличавайки прихода на енергийните компании от целия регион. Този газопровод принадлежи на "Газпром". Стойността му е 9.5 млрд. евро. Половината разходи за построяването му се поемат от Uniper, Wintershall, Engie, Royal Dutch Shell австрийската OMV.

По-далечен срок за финализирането му ще даде на пазарите време да се приспособят към захлаждането и въздействието на пандемията върху потреблението на газ. Има вероятност тази зима да бъде доста по-студена от предишната и под влиянието на "Ла Ниня" температурите в Еврода да са по-ниски от средното, особено през последната четвърт на годината, съобщава Дакомо Масато, анализатор в компанията MarexSpectron.

Тази зима Европа ще успее да се справи и без "Северен поток – 2", но когато икономическият ръст се възобнови, търсенето на газ може да нарасне, което ще е още един аргумент в полза на този газопровод, според Джулиен Хорау, анализатор от Engie EnergyScan. Засега, според оценките на Международната енергийна агенция, търсенето на природен газ остава повече или по-малко без промяна за последните поне пет години.

Засега на пръв поглед няма никакви физически рискове, но по-нататъшни отлагане на въвеждането на "Северен поток – 2" в експлоатация, вероятно ще повлияе на цената на едро на газа за Европа. Могат да възникне по-изразена потребност от създаването на запаси, за да се балансират европейските газови системи. Вносът на обемите втечнен природен газ също ще трябва да се увеличи, казва Хорау..