Засегнати от закона за досиетата оказват натиск върху съда

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е на мнение, че “някой е упражнил натиск върху решението на Софийски административен съд в лицето на съдия-докладчик Ралица Романова”, отменящо решение на комисията за принадлежността на варненския шеф на партия ГЕРБ Павел Димитров към Държавна сигурност (ДС). Това каза Костадинов пред Mediapool в четвъртък, ден след като Димитров оповести публично съдебното решение, което се води секретно. Шефът на Комисията по досиетата не пожела да коментира откъде е оказан натиск върху съда, като уточни, че това трудно може да се докаже.

“Тази поръчка не идва от “ниски етажи”, а от лица, които са засегнати от закона за разсекретяване на досиетата и работата на комисията”, поясни Костадинов. По думите му тези хора ще използват всички властови ресурси, за да спъват отварянето на досиетата, вместо да решават сериозните проблеми на държавата, като икономическите, например.

Евтим Костадинов аргументира мнението си с факти от мотивите на съдебното решение, според което Павел Димитров, обявен от Комисията по досиетата за щатен сътрудник на ДС, не е бил такъв. Това е първото отменено по съдебен ред постановление на Комисията по досиетата.

За Софийския административен съд не било доказано, че “конфигурацията ДС безспорно означава, че става дума за Държавна сигурност”. Освен това, в мотивите си по делото съдийският състав начело с Ралица Романова не взема пред вид доклада от МВР, предаден на Комисията по досиетата, в който се съдържат всички документи, изисквани по закон за проверяваните лица. В становището на МВР се потвърждава, че Димитров се е водил на отчет към ДС.

Комисията по досиетата обяви принадлежността му към ДС през юли т.г., когато бе огласено миналото на членовете на Висшия съдебен съвет. За Димитров бе съобщено, че е служител на ДС, работил за Областното управление на МВР във Варна. Комисията се позова на заповед, с която през 1980-те години Димитров е изпращан на курсове в Съветския съюз към МВД-Волгоград, а след това и в Ленинград. През 1990 г. е преназначен за началник на отдел следствен – Варна при Главно следствено управление-МВР и му е присвоено звание полковник от ДС. Уволнен е през 1992 г. по собствено желание, като пенсионер “първа категория”.

Документ, с който Павел Димитров е получил 20 лв. за извършване на “агентурно-оперативна дейност”, също не е отчетен от съда като доказателство, че става дума за дейност в полза на ДС.

Евтим Костадинов смята, че решението на Софийския административен съд изглежда още по-странно, като се вземе под внимание и това, че прокурорът по делото не е поддържал жалбата срещу Комисията по досиетата.

Костадинов потвърди, че комисията му ще обжалва пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС).

Според Евтим Костадинов целта на оказвания външен натиск е се създаде съдебна практика срещу решенията на новата структура за разсекретяване на досиетата.

Новият закон за отварянето на архивите на ДС бе приет през декември м.г. с голямо парламентарно мнозинство и при безпрецедентен “натиск отгоре”, както се изразяваше депутат от левицата, досиетата да не бъдат изцяло разкрити. 

Комисията по досиетата стана обект на директни атаки от страна на президента Георги Първанов, вътрешния министър Румен Петков, на външния министър Ивайло Калфин, и др. след като официално бе потвърдена принадлежността на държавния глава към ДС. Същите трима политици бяха в основата на натиска спрямо премиера Сергей Станишев за промени в закона за досиетата, чрез които да бъдат скрити български посланици и дипломати, които са работили за ДС и които и в момента са ангажирани с тайните служби. През август депутати от БСП признаха, че с тях са сондирани законодателни промени, но към момента няма признаци да се работи по такива.