Защитата на човешките права в България деградира

Въпреки поетите ангажименти от НДСВ и ДПС, защитата на човешките права в България деградира. Това отчете Българският Хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за 2002. Критиките са по няколко основни направления: изолацията на ромите се засилва, антидискриминационното законодателство е стопирано, налага се политически контрол над медиите.

Медийната среда се влошава

От гледна точка на свободата на словото, медийната среда в страната се влошава, заяви Юлиана Методиева. По думите ѝ властта се опитва да разбие и малкото останали професионални институции като БТА, например.

Дискусията при премиера по новия закон за радио и телевизия Методиева определи като "опит на властта да прави спектакъл, да демонстрира загриженост" към подобряването на медийната регулация. Но очевидно законът ще се гласува така, както го искат неговите вносители, а именно с доста ирелевантни по отношение на европейското законодателство текстове, заяви Методиева. Тя се позова и на евроексперта Вернер Румпхорст, който разкритикува проектозакона на Милотинова и Етем.

Юлиана Методиева подчерта, че годишният доклад на комитета отчита много неприятна тенденция за развитието на журналистическата свобода - задълбочаването на автоцензурата в държавните медии. "След непрекъснати смени на ръководствата на телевизията, след непрекъснати смени на закони и промени в регулацията, след безпринципни уволнения и всякакъв тип лобиране - корпоративно и прочие в телевизията, в регулаторния орган, в медийната комисия, това са обстоятелства, които правят журналистите все повече автоцензуриращи се и все по-малко адекватни на мисията на журналистическата професия - да осведомява обществото", заяви Методиева.

Председателят на БХК Красимир Кънев каза, че новият медиен закон няма да доведе до нищо добро, а само ще засили контрола над държавните радио и телевизия, а в далечна перспектива ще наложи правителствен контрол и над частните медии.

Изолацията на ромите се задълбочава

Докладът сочи, че и през 2002 г. ромските гета продължават да са картина на мизерия и деградираща инфраструктура. Според него, правителствените мерки за интеграция на ромите са недостатъчни и дребни и вместо да премахнат изолацията, я задълбочават. Кънев посочи, че ако в страната ни влизат 70-80 млн. евро от ЕС за подобряване на положението на ромите, то голяма част от тях отиват за европейски експертизи за изработването на държавна политика по въпроса. Той каза, че от тези пари не бива да се заделят специални пари за плащане на индивидуални сметки за ток или вода на ромите, както някои си представят, че трябва да се случи.

Законът за вероизповеданията е дисрминационен

По отношение на религиозната свобода, БХК смята приетият закон за вероизповеданията за дискриминационен и без аналог в Източна Европа. Законът установявал двоен стандарт към религиозните сдружения, като чрез разписаните административни мерки даже не съединява двете крила в Българската православна църква. Кънев подчерта, че законът предвиждал редица санкции срещу религиозните сдружения - отнемане на литература, заличаване на регистрация на сдружението и др., каквито мерки не се прилагат спрямо атеистичните организации.

И през 2002 г. продължава дискриминационната практика към психично болните хора и към лишените от свобода, подчерта още Красимир Кънев. Въпреки въвеждането на пробацията и подобряването на част от условията в затворите, правото на лична кореспонденция на хората, лишени от свобода, е накърнена.

32 000 деца до 18 години се отглеждат в 320 държавни домове, при нисък стандарт на издръжка, каза Антоанета Ненкова от БХК. Разходът за един социален дом е 60-150 хиляди лева годишно, като две-трети от средствата отиват за работни заплати на персонала. От децата по домовете само 3 % са пълни сираци, повечето са изоставени там заради бедността и безработицата на родителите си, подчерта Ненкова. В тези заведения липсва периодична здравна диагностика. Ако на едно дете му бъде лепнат етикет "социална олигифрения", остава до старини, без да се следи реалното му състояние.

Антидискриминационният закон е стопиран

Общият антидискриминационен закон лежи на бюрото на Огнян Герджиков и вече два месеца нямаме отговор с какви мотиви е отхвърлен, заяви Маргарита Илиева, юрист от Български хелзинкски комитет. Засега има само критични бележки от консултативния съвет към председателя на Народното събрание, а този закон е нужен на всеки българин, добави Илиева. Тя даде за пример дискриминацията на пазара на труда за жени над определена възраст.

Проектът предвижда специално право на съдебна защита, специален иск пред съда, включително колективна защита. Освен това създава институционално нов орган - комисия за защита от дискриминация, която има много значителни правомощия, включително да получава жалби, да ги разследва, да установява нарушения, да налага санкции, да издава обвързващи инструкции как да се предотврати дискриминация и да се премахнат последиците. Комисията освен това може да прави медиация с цел помирение между двете страни и има доста широк мандат за събиране и разпространяване на информация, свързана с равното третиране. "Без такава комисия, с бавното производство, което тече минимум 3 - 4 години през всички инстанции, при съдиите, които нямат нито опит, нито специализирана експертиза по антидискриминационно право, реално приложение на това законодателство не може да има", поясни Маргарита Илиева.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?