Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Защитата на Коритаров

0 коментара

Българските тайни архиви имат интересна съдба - те се ползват предимно от хората, които се борят за тяхната неприкосновеност, треперят от отварянето им и празнуват закриването им. Последният случай с Георги Коритаров придоби най-карикатурните форми на този парадокс: за агент на ДС го обяви не друг, а вестникът, който навремето подкрепи забранения достъп до архива на МВР. Главният редактор на това издание дори заявява, че публикувал "документите" за Георги Коритаров заради будната си съвест, тъй като истината му е "по-скъпа от всичко". Тази скъпа истина щеше да е отдавна излязла в най-автентичния си вид ако не беше отменен стария закон за архивите на ДС - според него трябваше да се обявят имената на водещите на политически предавания, работили за комунистическите тайни служби. И на главните редактори, и на техните заместници, и на собствениците на изданията. Но този закон вече не съществува.

Има и още нещо - покрай отмяната отпадна един много важен текст, който обявяваше за фалшификат всеки документ, обявен за написан от ДС, но ненамерен в архива ѝ. Старият закон не просто беше успял да дефинира значението на думата "компромат", но и предвиждаше затвор за тези, които го публикуват. НДСВ отмени този закон и вдъхна нов живот на българските компроматни войни. Главният редактор на вестник Стандарт е аб-со-лют-но прав - публикацията за Георги Коритаров не представлява нарушение на закона. Точно в това е въпросът.

Разбира се, винаги остава другата, по-класическата възможност да се обърнеш към правосъдието - Георги Коритаров би могъл да заведе дело за клевета. Тогава, съгласно процедурата, тъкмо на вестник Стандарт би се паднало задължението да докаже, че Георги Коритаров е именно агентът Алберт, изпратил в затвора невинен човек. Само че как, в чисто теоретичен план, би могло да се докаже (или опровергае) това? Българската правосъдна система не е от тези, в които 90% от делото се решава от свидетелски показания. У нас е придадена изключителна стойност именно на документа. А автентичността на едно досие от ДС може да се докаже (или опровергае) само с проверка в същия този архив, достъпа до който беше забранен от НДСВ.

С пълно основание Георги Коритаров твърди, че единствената му защита е собственото му име. Бихме могли да сложим по-верния акцент в това изречение с една лека редакция - Георги Коритаров НЯМА с какво друго да се защитава, освен с името си.

Нужда от защита, впрочем, има не Георги Коритаров, който отдавна е безспорната световна величина в българската журналистика. Нужда от защита имаме всички ние, които 15 години неумело се борим с призрака на една не толкова могъща организация.

ДС никога нямаше да възкръсне от гроба ако не бяхме допуснали укриването тъкмо на онова, на което се крепи силата ѝ - тайната. Какво точно значи "да отворим архивите"? Да публикуваме списък на някакви ченгета? Не, не значи това. "Да отворим архивите" означава да публикуваме историята и структурата на ДС, градацията на приоритетите ѝ, методите ѝ на действие, инструментите, до които прибягва, и механизмите на взимане на решения в нея.

Ето това е тайната, която ДС пази и тъкмо нея тя успя да опази по време на правителството на Иван Костов. Не по вина на Костов, впрочем. А по вина на парламентарната група на СДС, която се остави да бъде убедена от разузнаването и контраразузнаването, че пълното отваряне на архивите ще изложи на риск днешната национална сигурност. Затова архивите бяха отворени твърде частично и много временно. По някакъв начин този проблем е вече преодолян - СДС никога повече няма да има възможност да определя решението на този въпрос, за да се поправи ако смята за нужно. Какъв процент от унищожаването на СДС се дължи на службите, а не на персоналната немощ на сините лидери е разбира се дискусионен въпрос, но надали някой би отрекъл активната и публична намеса на българо-руската забогатяла милиционерска гилдия в съдбата на некомунистическата партия.

Ролята на пресата - също. Каква е вероятността левият вестник Либерасион да публикува компромат срещу десния президент Ширак, ако този компромат е подхвърлен от международно издирван престъпник? Май нулева. В България е обратното - традиционният злодей Иван Костов се оказа на издръжката на един мафиот не след журналистическо разследване, а след непроверено твърдение на самия мафиот, безкритично получил трибуна.

В случая "Коритаров" пресата има друг дял. Журналистиката на Георги Коритаров си остана или игнорирана, или иронизирана във всичките 14 години, предшестващи телевизионната му популярност. Преди десетина години репортерите му подвикваха по пресконференции да спре "с неговите глупости", когато той питаше Жорж Ганчев за неговото гражданство. Питаше го с изключителна настойчивост две седмици наред, докато ЦИК не установи по правен път, че двойното гражданство на Жорж Ганчев му пречи да участва в избори. Ето тогава новината стигна до медиите като окончателен факт.

Журналистиката винаги е била два вида, некатегоризирани в учебници, но добре известни от практиката - едни отразяват събития, други ги предизвикват. Георги Коритаров просто не е от първата група и винаги е плащал за това. Първо с игнориране, сега с клевета.

Преди пет години България осъмна с драматични заглавия: "Война!", пишеха вестниците, концентрирайки цялото си внимание върху бомбардировките на НАТО над Югославия. НЦИОМ публикува едно от най-смущаващите си изследвания - в навечерието на войната единици бяха способни да посочат протагонистите в нея, а две трети от българите не знаеха къде точно се намира Косово. Към тази дата Георги Коритаров беше излъчил по "Свободна Европа" повече от 150 интервюта с косовски албански лидери, идентифицирайки лидерите на АОК две стъпки преди това да е сторено от световната дипломация. Не, никой освен Ройтерс не се е позовавал на тези интервюта. Съответно никой не е имал възможност да обвини Коритаров, че службите, за които той работил, са му осигурили достъп до тези международно издирвани събеседници.

Проблемът пак опира до видовете журналистика. В България повече популярност и тираж придобиха журналистите, които описват информация, предоставена наготово и по инициатива на самия източник. За тази така наречена журналистика е съвсем закономерно недоверието към личното усилие да получиш само онази информация, която лично ти смяташ за важна. Кой е свързал Георги Коритаров с Литвиненко? Тук има само един отговор - личния му интерес към връзките на Путин с подземния свят и увереността, че това е обществено значим проблем. Способността му да идентифицира точно онези събеседници, които са компетентни да му отговорят. Непобедимият му и изключително досаден инат в издирването на източника. Дразнещата дори и най-близките му увереност, че само той е този "избран" от Бога талант, който е в състояние да произведе политическа сензация с дълбоки последици.

Случаят с "принадлежността" на Георги Коритаров към българските тайни служби е също така обърнат наопаки, както и възприемането на качествата на неговата журналистика. Никога, никога, никога, българските служби не биха издали по свое желание свой агент, когото контролират. Дори при безобразната (и недоказуема) хипотеза, че Георги Коритаров някога е писал доноси от сутрин до вечер, причината днес ДС да го хвърли на пресата би бил тъкмо в това, че тя няма контрол върху него. Че го е припознала като свой враг. И че е уплашена както от нещата, които той прави, така и от невъзможността да го спре. Което на свой ред идва да каже, че Георги Коритаров е докоснал тъкмо онова, което трябва да остава недосегаемо - руските интереси в България, руската политика по принцип.

Тези, които днес тихо и неуверено си задават смущаващия въпрос "ами ако наистина е работил за ДС?", могат с пълна сила да се смятат за лесни жертви на един доста прозрачен план - ако Георги Коритаров не почувства пълна подкрепа от страна на твърде стеснения кръг мислещи хора, рано или късно той ще спре да работи. Няма да е нужно дори да се издирват някакви хора, които го били вербували, нито да се публикуват факсимилета от доноси. Каква енергия може да те мотивира да издирваш косовски албански лидери, ако обществото не знае къде е Косово, пресата те подиграва за необмислен интерес, а стойностните хора не могат да се отърсят от своята подозрителност към теб? Тази "загуба на смисъла" е добре описана в архива на ДС, наред с други професионални наименования от лексиката на злото, като думата "пречупване".

И ако не ни е грижа за психологическите драми на един журналист, може би е добре да забележим друго - че възкръсналата ДС придоби изключителна власт над определянето на дневния ни ред и започна да заявява своето присъствие във всички сфери на обществения живот. Че общественото мнение се определя от таблоидите на съмнителния капитал. Че страната твърде дълго се управлява от човек с все така неизвестна биография и с все по-очевидни смущаващи цели. Че твърде гръмко руската мафия обявява силата си в България, че е ненаказуема и че все по-нахално ни го напомня. Че традиционни жертви на дискредитиране стават тъкмо тези авторитети, които не са причастни нито към служби, нито към мафия.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.