Защо 10-те милиарда лева отписан дълг от НАП са кухо досие?

Националната агенция за приходите (НАП) е отписала общо 10 млрд. лв. дългове на граждани и фирми от 2017 г. до 2020 г. "Вместо да отидат за пенсии и здравеопазване, те са били отписани и НАП не са успели да ги съберат", съобщи в петък служебният финансов министър Асен Василев.

Размерът на несъбраните вземания досега бе строго пазена тайна. Mediapool изпрати запитване към НАП още миналия октомври, но след като бе отказан отговор, се стигна до съдебно дело. Дори и след като Mediapool спечели делото с помощта на адв. Александър Кашъмов от ПДИ, приходната агенция успя да се измъкне от отговор.

Данните бяха изнесени сега от служебния министър Василев, седмица след встъпването му в длъжност.

Всъщност, детайлите показват, че въпросната сума не само не е имало как да бъде събрана в огромната си част, но тя е до голяма степен е едно кухо число, което с нищо не допринася за отговор на основния въпрос, който на практика повдига Василев - какъв е размерът на данъчните измами в България и как да бъдат спрени те, за да има повече пари за "пенсии и здравеопазване".

Макар конкретният размер на отписаните задължения специално за периода 2017-2020 г. да се изнася за първи път публично, в него няма нищо ново. НАП доби законово право служебно да отписва задължения в началото на 2016 г. Дотогава агенцията не можеше да го прави, поради което държеше на отчет несъбираемите вземания за целия преход (от началото на 90-те години насам). Те набъбваха буквално като снежна топка с нови милиарди всяка година, защото с течение на времето начислените лихви по дълга ставаха по-големи от самата главница. Както се вижда от изнесената от министър Василев справка, 6 от 10-те отписани милиарда през посочените четири години са всъщност служебно начислени лихви от 2006 г. насам.

Цялата служебно отписана сума от началото на 2016 г. (тоест откакто НАП има това право) до края на 2020 г. всъщност е 20 млрд. лв. През 2016 г. се състоя голямото отписване на дългове от 90-те години насам – 10 млрд. лв. за една година, основната част от които също бяха лихви.

И въпреки това към 31 декември 2016 г. НАП имаше да събира умопомрачителните 29.8 млрд. лв. просрочени публични държавни вземания, които по официални данни още към онзи момент се водеха трудно събираеми или несъбираеми суми в 85% от случаите.

Какъв е реално проблемът?

Числото на несъбраните милиарди представлява основно разкрития по ревизионни актове. На пръв поглед това звучи добре – данъчните ревизори вършат огромна работа, правят огромни разкрития. В един момент НАП беше стигнала до допълнително разкрити приходи чрез ревизии от по 2-3 млрд. лв. годишно!

Данъчните обаче много добре знаят, че стигне ли се до ревизия (която често е за 5-годишен период назад във времето), шансовете сумата да бъде събрана рязко намаляват. Това важи дори за работещите фирми, а какво остава за случаите на данъчна измама с кухи дружества и сламени лица!

Всъщност милиардите, за които говори Василев, показват единствено, че дълги години НАП е била регистратор на данъчните измами, при това доста лош. Да правиш ревизии по ДДС схеми, в които от самото начало е ясно, че нямат никакъв смисъл, освен да се отчита дейност и да се изписват "кухи" разкрити милиарди, не звучи като особено похвална работа.

За всекиго е ясно, че НАП би работила добре, ако е силна в превантивния и текущ контрол и изобщо не ѝ се налага да начислява несъбираеми милиарди, които после да се прави, че събира.

Новият изпълнителен директор Румен Спецов вероятно много добре знае това, защото самият той е работил в закритото към днешна дата специализирано звено "Разследване на особени случаи". Неговата задача в миналото бе да се бори с тежката престъпност с ДДС измамите.

Ако източването на ДДС от бюджета (подобно на всяко данъчно нарушение) не се хване навреме, "конят е отишъл в реката" и никакви милиарди не могат да бъдат събрани. Доказва го и случаят с бившата фирма на самия Спецов – "Гранекс Трейдър" ЕООД, която до един момент е изрядна към хазната, но скоро след като той я продава, натрупва огромни задължения за данъци. Те вече 4-5 години стоят неплатени, набъбнали са до 1 105 482 лв. и ако не бъдат погасени, най-вероятно също ще влязат в кухата статистика на отписаните дългове.

Затова новият финансов министър следва да се бори не срещу "системното несъбиране на данъчни постъпления" и "премахнатия последващ контрол над фирмите", както той формулира проблемите, а срещу текущото източване на данъци, което става с риск анализ, превантивен контрол и в крайна сметка с нещо много трудно за реализиране, но добре познато на Спецов – реални акции срещу ДДС престъпността.