Защо бе спрян "Южен поток" и възможен ли е днес

Защо бе спрян "Южен поток" и възможен ли е днес

Проектът за изграждането на газопровода "Южен поток" по дъното на Черно море от руския град Анапа до българския Варна със сухопътно разклонение през Сърбия и Унгария до Австрия бе прекратен на 1 декември 2014 г. от руския президент Владимир Путин. От Анкара той обясни, че в замяна ще бъде построен "Турски поток".

Като причина за отказа на Москва и руския газов гигант "Газпром" от проекта за 900-километровия газопровод с четири тръби, всяка от които с годишен капацитет от 15.75 млрд. куб. м, Путин посочи липсата на съгласие от ключовия партньор България. Тогава той обвини ЕС в неотстъпчивост и нежелание да си сътрудничи с Москва и дори заплаши, че газовите потоци към Европа може да бъдат намалени и пренасочени към Азия. Това обаче не само не се случи, но и "Газпром" в момента прави всичко възможно да реализира разширението на газопровода "Северен поток" по дъното на Балтийско море, въпреки съпротивата на Украйна, Полша и част от прибалтийските държави, неодобрението на Брюксел и натиска на САЩ.

България бе посочена от Путин като причина за провала на проекта, но реално той беше обречен заради прекомерното му оскъпяване, а и заради пречките, които му създаваше Третия енергиен пакет на ЕС, изискващ "Газпром" да допусне до тръбата и други транзитьори, а не да резервира капацитета само за себе си. Това повлия позициите на други ключови участници в компанията за реализацията на трасето. Италия, която имаше дял в международната компания "Южен поток Транспорт", например отказа да инвестира допълнителни средства в газопровода.

България, въпреки огромното желание на няколко правителства да реализират проекта, бе принудена да замрази работата по него на своя територия заради проблемите именно с европейското законодателство.

През лятото на 2014 г. правителството на Пламен Орешарски реши да спре работата по проекта след започналата в началото на юни наказателна процедура срещу страната ни заради конкурса за строител на газопровода на българска територия. Съмненията на Брюксел бяха, че с избора на българо-руски консорциума от фирми, приближени до Кремъл и българската власт и по-специално до депутата от ДПС Делян Пеевски, са нарушени европравилата на конкуренцията и на обществените поръчки.

Отделно Европейската комисия смяташе, че газопроводът не може да бъде реализиран на българската територия в условията на тотален монопол при ползването на тръбата от "Газпром".

Така беше сложен край на осемгодишната сага по "Южен поток". Заменилият го "Турски поток" трябваше също да е от четири тръби с по 15.75 млрд. куб. м годишен капацитет, но след поредица преговори между Москва и Анкара бе решено да е от две тръби – едната за турския пазар, другата трябва да стига до Западна Европа. Първоначално бе обявено, че това ще става през Гърция, но България реши да ухажва "Газпром" като доставчик за планирания от премиера Бойко Борисов газоразпределителен център край Варна.

В края на април от "Газпром" обявиха, че вече е построена първата тръба https://www.mediapool.bg/postroena-e-parvata-traba-na-turski-potok-news278551.html на "Турски поток" до турското крайбрежие, а втората е частично е построена.

Според български газови експерти това означава, че реално не е възможно вече втората тръба директно до стига до Варна, за да захранва подготвяния хъб там хъб "Балкан".

Самият Бойко Борисов неведнъж е коментирал, че възможно втората тръба да захранва хъба през турско-българската граница и преговорите са този център да снабдява Сърбия. За целта се строи 20-километров лупинг на сегашния транзитен газопровод между двете държави, който превърне тръбата в реверсивна и по нея ще може да се внася газ от южната ни съседка. При инспекция на работата по съоръжението Борисов обяви, че  "15.7- 16 млрд. куб. м. газ ще могат да идват и от Турция и за Турция". Преди това пък при подписване на споразумение за сътрудничество между "Булгартрансгаз" и "Газпром" той каза, че си пълним газовата кошница за "Турски поток" до Варна.

За да получи България нова тръба от Русия – независимо дали по дъното на Черно море, което надали ще стане, или сухопътното трасе на "Турски поток" ще стига до Варна, бъдещият газопровод трябва да отговаря на изискванията на Евросъюза и до него достъп да имат и други търговци на газ освен "Газпром".

Единственият вариант в реализацията на нов руски газов проект на българска територия е получаването на изключение от правилата на ЕС, дадено от Европейската комисия за определен период от време, заявиха малко преди края на "Южен поток" от Брюксел. Тогава обаче "Газпром" не желаеше да внесе искане за т.нар. дерогация, а искаше това да стори България, но властите у нас предпочетоха да пасуват.

Реално това е възможно, тъй като Брюксел разреши през 2015 г. на Транадриатическия газопровод изключение от Третия енергиен пакет.

Руската компания "Газпром" обаче като цяло има лош опит с изключенията на газопроводите ѝ от европейските правила.

Още по темата
Още от Бизнес