Защо Буш сега иска ООН?

Решението на американската администрация да даде на ООН по-голям контрол върху международните мироопазващи сили в Ирак и роля във формирането на ново иракско правителство, бележи сериозен поврат в политиката на Буш, който през последните месеци категорично се противопоставяше на разширяването на военната и политическа роля на световната организация.

С този ход администрацията признава, че един по-силен мандат на ООН е от съществено значение за спечелването на по-широка международна военна и икономическа помощ за стабилизирането на Ирак, пишат Майк Алън и Върнън Лоуб в статия във в. Вашингтон пост,

От централно значение за тези усилия е да се получат още обещания от други правителства за изпращане на войски в Ирак. Допълнителните контингенти трябва да облекчат бремето на американските сили, които се превърнаха в обект на ежедневни атаки през последните седмици и се опитват да овладеят избухналата наскоро вълна от атентати срещу институции, подкрепящи американските усилия.

Турция, Индия, Пакистан и Бангладеш са сред страните, които могат да осигурят допълнителни мироопазващи сили, но се отказаха поради липсата на резолюция, с която ООН да даде по-голяма легитимност на американската окупация.

Приемайки, че ООН трябва да има по-голяма роля за сигурността в Ирак, Буш приема реалностите, казва в коментара си анализаторът на Би Би Си Пол Рейнолдс.

Президентските избори следващата година са съществен мотив за екипа на Буш да обмисли всяко предложение, което би предотвратило превръщането на Ирак във водеща тема на кампанията, пише той.

Влиятелният Congressional Budget Office (CBO), който провежда независими политически изследвания, предостави и практическата причина за промяна в политиката на Буш. Институтът заяви, че САЩ нямат достатъчно войски за мисията в Ирак, особено ако трябва да поддържат съществени сили, които да са на разположение за евентуални акции на други места по света. В същото време световното внимание сега е насочено към проблемите на Корейския полуостров.

Алтернативният вариант - на увеличаване на армията с две дивизии, излиза много скъпо. Той ще струва 19 милиарда долара допълнително и ще оскъпи цената на американската окупация в Ирак на 29 милиарда долара годишно, прогнозира институтът.

Идеята за въвличане на ООН в Ирак бе публично оповестена от заместник - държавния секретар Ричард Армитидж миналата седмица, който обаче подчерта, че многонационалните сили в Ирак трябва да останат под американско ръководство.

Концепцията е да се създадат многонационални сили начело с американски генерал, който да има двойни отговорности. Той ще командва общите сили, които са под мандата на ООН, но също така ще има директен контрол върху американските сили.

ООН също така ще получи по-широки правомощия в политическата и гражданската сфера.

Франция, която ръководеше съпротивата в Съвета за сигурност против войната в Ирак, сега настоява за по-голяма роля на ООН, която да се разпростира далеч извън пределите на резолюция 1483, която предоставя на ООН подчинена роля на окупационните сили.

В статията на Вашингтон пост се посочва, че не е ясно обаче колко власт са склонни да прехвърлят САЩ на ООН. Пентагонът настоява американските генерали да останат начело на близо 150 000 американски войници в Ирак, а администрацията на Буш не желае да даде на световната организация голяма роля в оформянето на политическата система и икономиката на Ирак.

Решението на президента идва в момент на засилени призиви на консгресмени за по-съществена роля на ООН и е начален стратегически ход към бъдещи и вероятно продължителни и трудни преговори с членове на Съвета за сигурност преди откриването на Общото събрание на ООН по-късно този месец с обръщение на Буш.

Няколко страни-членки на Съвета, водени от Франция, отказаха да гласуват каквото и да е решение, което би подкрепило водената от САЩ окупация. Различията до голяма степен съвпаднаха с тези в Съвета за сигурност преди войната, която Буш реши да поведе без одобрението на 15-членния съвет.

Служители в Държавния департамент на САЩ отдавна гледат благосклонно на идеята за резолюция, която да легитимира в известна степен окупацията в Ирак. Едва вчера обаче пролича, че Пентагонът също е склонен да сподели тази позиция. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и други цивилни лидери в Пентагона преди бяха категорично против разширяването на ролята на ООН в Ирак.

Високопоставен служител от министерството на отбраната каза, че генерал Джон Абизейд, новият шеф на американското централно командване и главнокомандващ в Ирак, и генерал Ричард Майърс, председател на Съвета на началник щабовете, също работят за интернационализирането на операцията в Ирак, включително чрез нова резолюция на ООН.

Обсъждат се няколко начина за интернационализиране на следвоенните мироопазващи мисии в Ирак, но всички те се основават единствено на запазване на ръководната роля на САЩ, казаха служители.

Според високопоставен служител в американската администрация генералният секретар на ООН Кофи Анан уверил постоянния представител на САЩ в ООН Джон Негропонте, че каквито и да са международните сили, те трябва да имат обединено командване и то ще бъде в ръцете на САЩ.

Служители в администрацията сравниха тази идея с командваните от Австралия сили на ООН, които потушиха етническите размирици в Източен Тимор в края на 90-те години. След като бе постигнат мир и Източен Тимор тръгна към независимост и избори, тези сили бяха заменени от традиционни мироопазващи сили на ООН.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?