Защо да шпионираш съюзниците си? Дори добрите приятели имат своите тайни

Разкритията, че САЩ са наблюдавали разговорите по мобилните телефони на 35 световни лидери, включително германския канцлер Ангела Меркел, направиха очевидна публичната тайна, че дори близките съюзници не си споделят всичко и полагат максимум усилия да разберат какво се премълчава.

Израелците наеха специалиста по военноморски анализи Джонатан Полард да им разкрива американски тайни, включително сателитни снимки и данни за съветското производство на оръжия през 80-те години. Британците бяха обвинени, че са шпионирали генералния секретар на ООН Кофи Анан преди войната в Ирак. Французите, германците, японците, израелците и южнокорейците бяха обвинени в извършване на икономически шпионаж срещу САЩ.

Но технологията, разкрита от бившия анализатор на Агенцията за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън, подчерта невероятния обсег на американската шпионска агенция. И повдигна пред някои съюзници въпроса: това приемливо ли е?

Директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър свидетелства тази седмица, че "основен принцип" в разузнавателната дейност е да се установи дали публичните изявления на световните лидери съответстват на онова, което се случва при закрити врати.

Какво например, биха искали да узнаят американците от личните разговори на Меркел? Темите биха могли да засягат нейното мнение за европейската икономическа стратегия и плановете на Германия за преговори със световните сили за ядрената програма на Иран.

Съюзниците често имат разминаващи се интереси и изумително бързият напредък на дигиталните и безжични комуникации продължава да създава нови начини да се шпионираме взаимно.

Промяната в съюзническите отношения означава, че днешните добри приятели може в някакъв момент да престанат да бъдат такива.

"Преди не чак толкова много години ние бомбардирахме германски граждани и пуснахме атомна бомба върху японците", казва Питър Ърнест, ветеран с 35-годишен стаж в ЦРУ и понастоящем изпълнителен директор на Международния музей на шпионажа във Вашингтон.

Новината, че САЩ са подслушвали телефоните на чужди лидери беше изненадваща за мнозина - Белият дом твърди, че дори президентът Барак Обама не е знаел за мащаба на наблюдението – и предизвика гръмогласни оплаквания от германски, френски и испански представители, както и на много други.

Всичко това е възможно, защото "бумът на различни видове средства за дигитализиране на информацията позволява на разузнавателните агенции да засмукват огромно количество данни", обяснява Чарлз Купчан, бивш служител в администрацията на Клинтън, а понастоящем старши специалист в Съвета за външни отношения. "Ако съберем заедно интернет, безжичните комуникации, мобилните телефони, сателитите, безпилотните самолети и човешкото разузнаване, разполагаме с много, много източници да си набавим информация."

"Мащабът на подслушването е това, което ни шокира", призна бившият френски външен министър Бернар Кушнер в радио интервю. "Нека бъдем честни, ние също подслушваме. Всеки слуша всички останали. Но ние не разполагаме със същите средства като САЩ и това ни прави ревниви."

Ако оставим възраженията настрани, дипломатите по света знаят каква е играта. "Убеден съм, че всеки е знаел всичко или е подозирал всичко", коментира руският външен министър Сергей Лавров информациите за американския шпионаж.

И докато премиери и юристи от цяла Европа и Азия заявяват, че са възмутени, Клапър обяви пред Конкреса, че собствените разузнавателни агенции на тези страни са помагали на АНС в събирането на данни за милиони телефонни разговори като част от сътрудничеството по линия на споразуменията за борба с тероризма.

Високопоставеният юридически съветник в ЦРУ Робърт Итинджър, каза на конференция на Американската адвокатска асоциация в четвъртък, че европейските шпионски служби са запазили спокойствие при развихрянето на скандала, защото те също шпионират САЩ. "Службите проявяват разбиране", заяви Итинджър.

Все пак, британският политик от Лейбъристката партия Клод Мораес и член на делегацията на Европейския съюз, която тази седмица пътува до Вашингтон за разговори за американския шпионаж, изрази притеснение от това колко широка е мрежата, заложена от американските служби. "Шпионирането между приятели не е нещо, което се приема лесно, ако няма ясна цел", заяви той. "Нужно е някакво оправдание. . . Стои също така и въпросът за пропорционалността и мащаба."

Обама обеща проверка на разузнавателните дейности на САЩ в други страни - идея, която получи одобрение и от двете партии в Конгреса.

Съединените щати вече имат споразумение за споделяне на писмени разузнавателни сведения с Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, което е известно като "Пет очи". Франция и Германия вероятно биха се заинтересували от сключване на подобно споразумение.

База данни, поддържана от Изследователския център за сигурността на персонала в областта на отбраната, който се занимава с американците, осъществяващи шпионски дейности срещу САЩ, включва извършване на широк спектър от дейности в услуга на неутрални или съюзнически страни от края на 40-те години. По данни на центъра американски граждани са били арестувани за извършване на шпионаж по заявка на Южна Корея, Тайван, Филипините, Израел, Холандия, Гърция, Саудитска Арабия, Египет, Ирак, Йордания, Гана, Либерия, Южна Африка, Салвадор и Еквадор.

По БТА