Защо държавата заложи на инженеринга при обществените поръчки?

Защо държавата заложи на инженеринга при обществените поръчки?

Строеж на пътни и железопътни магистрали, енергийна инфраструктура, водопроводи, канали, пречиствателни станции, сгради, обновяване на централните градски части – всяка година държавата и общините възлагат поръчки за между 5 и 7 млрд. лв., показват данните на Камарата на строителите в България (КСБ). Около две трети от общия брой поръчките се възлагат на инженеринг – проектиране и строителство.

Тенденцията е за намаляване на обществените поръчки за проектиране. Последните обобщени данни на КСБ сочат, че поръчките в сегмента "проектиране и надзор" са 770 броя от общо 2435 през 2017 г. Прогнозната им стойност е 174 млн. лв. Това е спад при броя на обявените поръчки в този сегмент от 41% и на стойността им с близо 38% спрямо година по-рано, отчита КСБ.

Тенденцията към намаляване на поръчките за проектиране, за сметка на възлаганията на обектите на инженеринг, доведе до напрежение между отделните професионални общности – архитекти и проектанти от една страна и строители - от друга. Тъй като при инженеринга строителят плаща, той решава с кои проектанти и архитекти да работи, по каква технология, какви материали да вложи и пр.

По тази логика строителят ще предпочете не най-добрия проект, а онзи, който е с най-ниска цена и лесен за реализация. Същото се отнася и за материалите. Това повдига въпроса за качеството на изградените вече обекти – проблемът стана особено видим с емблематичния ремонт на столичната ул. "Граф Игнатиев", но и с коловозите по магистралите и некачествено изградени или ремонтирани пътища, като този край Своге, например, сочен като една от причините за инцидента през август 2018 г., отнел живота на 20 души.

Проектантите смятат, че при инженеринга е нарушена независимостта между трите основни фигури в строителния процес – проектант, строител и надзор и отговорността се размива между участниците. За строителите е точно обратното - инженерингът е по-доброто решение, защото работата се ускорява и строителят поема отговорността при лошо изпълнение.

Проектант и строител – ясно разделение или екипна работа

"За да се оцени ролята на всеки един участник в строителния процес – проектант, строител и надзор - е необходимо да има ясно разделение на отговорностите между тях. Образно казано, да се спази условието в Конституцията за разделението на трите власти, ако приемем, че строителите са изпълнителната, проектантите – законодателната, а надзорните фирми – съдебния контрол в строителството. Когато се възложи една поръчка от възложителя към изпълнителя на строително-монтажните дейности, а той от своя страна към проектанта и контролните органи, тогава проектантското решение се ограничава до възможностите на строителя", коментира инж. Иван Каралеев, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), пред Mediapool.

Затова КИИП счита, че проектантът трябва ясно и точно да изпълнява проектите спрямо нормативните документи. Строителят трябва да изпълни поставената му задача от проектанта така, както е необходимо и както е записано в проекта. Надзорните фирми и авторският надзор пък са длъжни да упражняват независим контрол.

"При инженеринга какво се получава - строителят възлага проектирането. Той плаща за проекта и съответно той определя параметрите му. Т.е. никой няма да възложи проектиране за нещо, което не може да изпълни технологично или по някакви други причини. Така контролните функции на автора на проекта се занижават, защото той получава хонорара си от строителя и нещата се опорочават", смята Антони Чипев, главен секретар на КИИП.

Затова според него най-правилният начин за възлагане на обществени поръчки е проектирането да се възлага отделна фирма, а след това възложителят, на базата на готовия проект, да го възложи с друг търг за изпълнение, търсейки строител, който е способен да отговори на зададените изисквания.

"При инженеринга проектанти и строители работят заедно като екип. Те са в един отбор и това се прави, за да бъде намерено най-оптималното решение за изпълнението на даден обект", каза пред Mediapool инж. Мирослав Мазнев, изпълнителен директор на КСБ. Според него в противен случай при неточност в техническия проект, каквито случаи е имало не един и два, това означава строителството да спре, докато проектантите не поправят грешките си. В подкрепа на думите си дава пример с изграждането на участъка между Кресна и Сандански на магистрала "Струма", който беше открит предсрочно.

Шефът на строителната камара дава и обратния пример с магистрала "Люлин":"Обектът беше изпълнен по пълен технически проект и срокът на изпълнението и стойността се увеличиха значително. Магистрала "Люлин" все още продължава да се достроява, поради неотчетени в проекта специфики на терена, свлачища, лоши детайли и се затваря за ремонт непрекъснато".

От КИИП контрират, давайки за пример ремонта на ул."Граф Игнатиев" в София, който също е на инженеринг. Проектантът посочва, че е подменена виброизолационна подложка на релсите. Вместо строителят да закупи подложка, с посочените характеристики от проектанта, която е по-скъпа, за да няма проблем се сменя проектанта и rзпълнението продължава. Освен това ремонтът на "Граф Игнатиев" закъснява - към момента със 79 дни, но Столична община оправда това на метеорологичните условия.

Инженерингът – бързина и най-ниска цена

Бързината на изпълнението на обекта е основната причина държавата и общините да предпочитат възлагането на обектите на инженеринг.

При инженеринг се прави само една обществена поръчка. Много често  у нас  търговете се обжалват и това удължава времето до старта на строителството. Освен това на държавата и общините им се налага да работят само с един изпълнител, а не с две фирми.

Друг плюс на инженеринга е, че в случай на грешка в техническия проект, тя се отстранява своевременно. Имали сме случаи на технически проект за премостване на път или река. Въз основа на изготвения проект по друга обществена поръчка, строителят поръчва изработването на гредите и когато отива да ги монтира, те се оказват по-къси. Тази грешка струва скъпо на държавата, а освен това се спира и целият строителен процес. Освен това търсенето на неустойки от проектантската фирма е дълъг и скъп процес, дава пример бивш пътен шеф, помолен за коментар.

От КИИП признават, че имат сбъркани технически проекти, какъвто бил случаят с изграждането на спортен обект. Грешката е открита именно от строителя, който сигнализира кмета на общината и така случаят стига в КИИП. Ефектът е, че този проектант е лишен от проектантска правоспособност за определен срок от време. За възложителя и за строителя обаче това е загубено време и пари, а обществото иска обектът да бъде изпълнен качествено и в срок.

Друг плюс на инженеринга, изтъкван от строители и възложители, е че при този вид поръчки се дава възможност на изпълнителите да приложат нови решения, в резултат на което строителството излиза по-евтино.

От КИИП обаче твърдят обратното – липсата на точни разчети (проекти с точни количествени сметки) води до оскъпяване. Освен това не смятат за правилно цената е водеща при избора на изпълнител, а че трябва да се търси оптималното съотношение между високо качество и цена.

"Защото, когато се възлага една поръчка и не е поставено изискване с какви качества материали да се вложат, аз ако искам да я спечеля ще заложа най-нисък клас материали, ниско технологично решение и ще бъде ниска общата цена. Но това генерира огромни разходи в експлоатационния период. Защото през жизнения цикъл на една сграда, 30% са капиталовложенията за проектиране и изпълнение, а останалите 70% са за консумативи и ремонти след нейното пускане в експлоатация до момента на разрушаването ѝ. Казано накратко ако заложим ниско качество, евтини продукти, ниско технологично решение, ние сме обрекли следващия период на изпълнения строеж, който е огромен на много разходи по поддръжката и експлоатацията му", обясняват инж. Чипев и инж. Каралеев.

Казано накратко, "ако заложим ниско качество, евтини продукти, ниско технологично решение, ние сме обрекли следващия период, който е огромен, на много разходи".

"Затова, ако се направи предварително проект, преди да е избран строителят, участниците в търга дават цени за едно и също нещо. Т.е. не сравняваме ягуар с москвич, а имаме образно казано две машини с еднаква мощност и с еднакви параметри и тогава може да говорим, че по-ниската цена печели", допълва инж. Антони Чипев.

Изпълнителния директор на КСБ не е съгласен, че при инженеринга се влагат най- евтините материали. "Спазват се същите изисквания към проектанта, защото спецификациите са определени от възложителя, не от строителя. Проектът се изготвя от проектант, независимо дали е на инженеринг или не, и се приема от надзор и възложител. Така че не може да се каже, че при инженеринга се отразяват само интересите на строителя. Напротив - отразяват се най-вече интересите на възложителя", обясни инж. Мазнев.

От КИИП признават, че не са против инженеринга като цяло. "Инженерингът трябва да остане за уникални обекти. Например изграждането на Дунав мост 2 между Видин и Калафат. Но за обекти, които са тривиални, които се повтарят, за които много лесно може да се провери как са направени, инжгенеринг не е нужен", каза инж. Иван Каралеев.

Друг вариант на инженеринг би могло да е възлагане на фаза "работен проект" от строителя, след одобрен "технически проект", изготвен от несвързан със строителя проектант.

В търсене на оптималното решение

От КИИП твърдят, че многократно са поставяли въпросите, свързани с обществените поръчки на инженеринг.

Темата е обсъждана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Разговаряно е и с представители на парламентарни групи на ГЕРБ и на БСП. Проведени са срещи и с Камарата на строителите и с Камарата на архитектите.

"Опитваме се да коригираме някои недостатъци в сегашното законодателство, но засега без видим резултат", казва инж.Каралеев.

 

Още от Бизнес