Защо деца, психично болни и клошари са “удобните” извършители на тежки престъпления

Миналата седмица шокира с убийствата на две деца. Тялото на осемгодишния Мурад беше намерено на сметището до Хасково. Пак на сметище, край плевенското село Буковлък, откриха мъртво момиченце. Преди да бъде зверски убита, четиригодишната Михаела е била изнасилена. Според полицията убиец на Мурад е 9-годишният Асен.

След няколкодневен престой в полицията, “под полицейски надзор”, Асен си “спомни” и призна и друго престъпление - че на 20 юли 2004 г. е ударил с камък по главата и едва не е убил двегодишната Кичка Колева. Само че тогава полицията обяви за извършител 27-годишният Станимир Гиргинов, който страда от тежка олигофрения. Под надзора на полицията, той също направил пълни самопризнания, а МВР съобщи, че Кичка е жертва на педофил, който е блудствал с нея (вж. в. “Труд” и в.”Стандарт” от 17 ноември 2006 г.).

На този фон не беше изненада, че за убиец на малката Михаела отново беше посочен човек с психично заболяване – 48-годишният Мартин. Подготовката за тази “новина” започна още на 16 ноември 2006 г., когато наблюдаващият прокурор Искра Ганева обяви пред медиите: “Надявам се, че убиецът няма да е невменяем, за да може да носи наказателна отговорност, но не изключвам и тази версия”. На същата дата Мартин  e арестуван. Според в. “24 часа” от 20 ноември 2006 г., цяло денонощие той е държан зад решетките заедно с мъжа на майката на убитото момиче.

Без да се омаловажават усилията на разследващите, непредубеденият прочит на тази информация поражда безпокойство. Зад лаконичните полицейско-прокурорски “сводки”, възпроизведени в медиите, всеки юрист би могъл да “прозре”, че точно

безпризорните деца, невменяемите и клошарите

са най-удобните заподозрени, когато зверски убийства провокират обществено напрежение и завишени очаквания към МВР.

На първо място, това е удобно, защото децата и невменяемите са наказателно неотговорни. В процесуален план това означава, че Асен и Мартин нямат достъп до съд и съдебна защита. Когато разследването установи, че деянието е извършено от лице, което не подлежи на наказателно преследване, образуваното досъдебно производство се прекратява, а уличените биват изпращани в специализирани домове и психиатрични клиники. Поради малолетие и невменяемост те не могат да бъдат привлечени като обвиняеми.

По тази причина те

няма да получат адвокатска защита

в досъдебното производство, нито ще имат възможност за справедливо и публично гледане на тяхното дело от безпристрастен съд, при условията на състезателен и справедлив процес. Липсата на процедурна възможност за съдебна защита обезсмисля презумпцията за невиновност. В случая дори няма да се налага разследващите органи да доказват обвиненията срещу Мартин и Асен. Делото просто няма да стигне до съд, който да прецени обективно дали те са извършители на приписаните им ужасяващи деяния.

Хипотетично Мартин и малкият Асен са имали право на адвокатска защита от момента на задържането им. В множеството медийни интервюта и коментари обаче нито веднъж не беше отразено становище на защитник. Логично е да се предположи, че адвокат нито е нает от близките, нито разследващите органи са назначили служебен защитник. Това е изключително тежко процесуално нарушение, което

неминуемо би опорочило всеки наказателен процес.

Но тъй като делата на нарочените за убийци изобщо няма да стигнат до съд, където тези нарушения биха били констатирани, нито МВР, нито прокуратурата изглеждат особено загрижени за правата на уличените. Прагматично е преценено и обстоятелството, че бащата на Асен почти не полага грижи за него, а болният Мартин живее сам. Така и двамата едва ли биха могли да разчитат на близки, които да ангажират адвокат и да настояват за съблюдаване на процесуалните им права.

Не е за пренебрегване и фактът, че на много места, особено в провинцията, ръководствата на регионалните дирекции на МВР и на местните прокуратури, имат тесни неформални контакти. Поради това прокуратурата, която единствена би могла да бъде процесуален коректив на полицията за съблюдаване правата на заподозрените, едва ли би влязла в институционален конфликт заради безпризорно дете или заради “някакъв луд”. Налице е и удобно “човешко” оправдание за подобен подход. Според него наказателно неотговорните не търпят особено тежки последици, дори когато погрешно бъдат посочени за убийци. Те няма да бъдат осъдени, а в специализираните домове и психиатрии покривът и храната са подсигурени. Така изглежда, че всички са доволни и дори моралните скрупули отпадат.

От друга страна, след убийството на сестричките Белнейски, което доведе до критични нива на обществено напрежение и предизвика смяната на полицейския шеф в Пазарджик, МВР едва ли би допуснало да остане неоповестен “убиец” на деца, независимо от средствата за неговото "разкриване” и от истината. Сега хората са спокойни, че лудият педофил и детето-садист са “изолирани”, а

МВР отчита в статистиките си две разкрити тежки престъпления.

Вероятно някой би опонирал, че по данни на разследващите и Асен, и Мартин са направили самопризнания. За всеки е ясно, че когато едно 9-годишно дете прекара няколко денонощия “под полицейски надзор”, без присъствие на родител и адвокат, в компанията на опитни криминалисти, то би признало и убийството на Кенеди.

Показателна за това е информацията, която се прокрадва в “Стандарт” от 18 ноември 2006 г., че “според разследващите, заради големия интерес към него, момчето вече се изживявало като  екшън-герой и започнало да фантазира”.

Подобно е положението и с психично болния Мартин. Едва ли има разумно обяснение защо той е бил затворен цяло денонощие в една килия с мъжа на майката на убитото момиче. Според “24 часа” от 20 ноември 2006 г., именно пред него Мартин “признал”: “Оная работа с детето аз я свърших.”.

Без открит съдебен процес и без адвокатска защита, само разследващите органи знаят как са документирани пробите за изследване на генетичен материал. Без право на защита не биха могли да бъдат оспорени нито процедурите за изземване и изследване на сравнителни образци, нито заключенията на назначените експертизи. Цялото разследване се върти в омагьосан кръг между прокуратурата и полицията, които, освен всичко останало, имат изключителен монопол върху предоставяната на медиите информация.

Приложената схема за “оповестяване” на престъпления е особено ефективна, когато и уличените, и близките на убитите не могат да си позволят сериозна адвокатска защита. Поради наказателната неотговорност на Асен и Мартин родителите на Мурад и Михаела не могат да предявят граждански искове и да разчитат на обезщетения в наказателния процес. В тази ситуация опитен и заинтересуван от истината адвокат би могъл да постави на МВР и прокуратурата твърде много и твърде неудобни въпроси.

Липсата на надеждна и справедлива процедура за разкриване на истината в подобни случаи поставя на преден план

необходимостта от законодателни промени.

Изглежда разумно в НПК да бъде създаден регламент, според който, независимо от наказателната неотговорност на предполагаемия извършител, прокуратурата служебно да внася делото в съда. След открит и състезателен процес, съдът би се произнасял само по въпроса дали авторството на деянието е доказано по несъмнен начин. Така, без да бъдат обсъждани наказателната отговорност и вината на хора като Асен и Мартин, съдът би преценил дали те заслужават да бъдат заклеймени от хората като убийци.

Без тези промени, подобни случаи, които пораждат тежки морални и правни дилеми, са достойно предизвикателство пред разследващите журналисти.

Михаил Екимджиев е адвокат от “фондация " Правна алтернатива” – гр.Пловдив. Тази публикация е част от съвместния проект “На светло” между CEE Trust, фондация " Правна алтернатива”  и Mediapool, чиято цел е да изважда на яве и да дискутира казуси от широк обществен интерес.