Защо германците днес опровергават всички предразсъдъци за себе си

"Замисля ли се за Германия в късна доба, по цяла нощ ме сън не хваща", бе написал през XIX век емигриралият във Франция велик поет Хайнрих Хайне.

Това изречение не е валидно вече. Днешните германци със страстно удоволствие разнищват миналото, развиват идеализирани представи за демокрацията и се славят като супертолерантни. И ето: ние сме отново световна сила, макар и съвсем различна от онази, предишната.

Днешна Германия е добронамерена, игрива, приветлива и без старата агресивност.

Като "трофеен" германец, присъединен към държавата на 12 годишна възраст, имам, разбира се, двойствено отношение към Германия. Никога не бих твърдял за себе си, че съм горд германец, но от друга страна, не съм принуден всекидневно да анализирам германското минало и да се упражнявам в неговото преодоляване, както го вършат много германци с натрапчива страст.

Мои са настоящето и бъдещето. Все ми е едно дали германският национален отбор ще спечели Световното първенство по футбол или пък приятелския мач с Габон. Затова пък се радвам, когато германец получи Нобеловата награда или излети с американците в Космоса.

А когато си пия кафето в "Старбъкс" на площад "Париж" от източната страна на Бранденбургската врата и погледна волно през нея на Запад, ме обзема радостно чувство: ние сме отново световна сила, макар и съвсем различна от онази, предишната - игрива, приветлива и без старата агресивност.

Човекът, на когото е хрумнало да покани Пласидо Доминго да пее на честването на годишнината от падането на Стената популярния шлагер "Що ми е мило и драго берлински въздух да дишам", неволно е улучил най-точно програмата на днешната Берлинска федерална република.

Нека французите изкарват на 14 юли цялата си армия да марширува по Шан-з-Елизе, ние ще си пеем за берлинския въздух и ще хвалим берлинските препечени вурстчета. Това може и да не е признак за доминираща възвишена култура, но пък е еднозначно доказателство за напредъка на цивилизацията.

Замисля ли се за Германия, ми идват като първо наум моите родители, напуснали само 12 години след войната Полша и преместили се през Виена в Кьолн. Не като пратеници на добра воля, не за да подават на Германия десница в знак на всеопрощение, а просто за да се измъкнат от комунизма с всичките му гадости - от антисемитизма до зъбобола, който се лекуваше без упойка, защото нужните за това медикаменти бяха достъпни само на черния пазар.

Моите родители ме спасиха от съдбата да расна в държава, в която 40 години нямаше нито моцарела, нито мортадела, държава, която не познаваше датския шоколад "Антон Берг", политическата сатира на Ханс Дитер Хюш, телевизионните сексуално-просветни беседи на Освалд Коле и обществените скандали на анархиста Фриц Тойфел.

До ден днешен, след повече от 50 години, сънувам, че сме останали в Полша. Като се събудя, облян в студена пот, бързам да пусна телевизора. Чуя ли познатия тембър на водещия Харалд Шмид, разбирам, че всичко е било само кошмарен сън. Но ако се случи да попадна на гала-концерт на народната музика с водещ Флориан Зилберщайн, кошмарът се проточва с часове.

Политикът на левицата Оскар Лафонтен неотдавна заяви от трибуната на Бундестага, че Федералната република вече не отговаряла на "критериите за демокрация". Първо си помислих, че ми се е причуло, после зачаках земята под Оскар Лафонтен да се отвори да го погълне, накрая щях да съм доволен да чуя от него само кратичко обяснение: Щом Бундес републиката вече не е демокрация, какво е тя тогава? Диктатура на лузърите? Филиал на ИКЕА? Оазис за уелнес и спа на социално слаби? Старчески дом с директни полети до Майорка?

Онова, което Лафонтен навярно искаше да каже, е: материалното неравенство, което цари в Германия, е задушило демокрацията. Ако обаче мащабът за демокрация е материалната уравниловка, тогава Северна Корея, Сомалия и Зимбабве трябва да са най-демократичните държави на света, защото там цари такава бедност, пред която всички са равни - с изключение на властващите.

Да, Германия е наистина странна държава. Идеалната германска представа за демокрация е куклена къща, в която Барби и Кен посрещат своите гости. Кукленият дом трябва да е изрядно чист и подреден. Ненапразно германските домакини се гордеят с израза "в моя дом е толкова чисто, че може да се яде на пода" - макар че, според мен, храненето на масата е доста по-удобно. У нас обичат да предлагат "чист" ток от възобновяема енергия, макар че строителството на вятърни генератори съсипва природния ландшафт.

А всъщност, както писа швейцарският публицист Франк Майер, добре действащата демокрация е работилница, в която се работи на четири смени. В нея стържат триони и гърмят чукове, в единия ъгъл заваряват, в другия струговат, шумно е, понякога може и да се размирише.

От време на време трябва и да се помита. Е, разбира се, трябва и да се разтребва и чисти. Но чистотата не е цел, тя е само средство за постигане на целта. Винаги, когато Федералната република е разтърсвана от някой скандал, се поставя загрижено въпросът за състоянието на нашата демокрация. А в действителност точно скандалите са смазочното масло на демокрацията

Много често нашите държавни мъже и жени ги наляга голяма сантименталност, когато им се наложи да се разделят със службата си. След като кандидатурата ѝ пропадна на три гласувания в парламента, дотогавашната министър-председателка на провинция Шлезвиг-Холщайн Хайде Симонис, посърнала, зададе въпроса: "Ами какво ще стане с мен сега?“

Министърката Ула Шмидт, която се прослави с неправомерното ползване на служебната си лимузина за частни цели, се разрида, когато ѝ се наложи да си вземе сбогом от служителите в здравното министерство. Човек да помисли, че на майка Тереза ѝ е отнет статутът за благотворителност и е отчислена от лика на блажените.

В такива моменти е хубаво да се припомня на държавните служители, че те са просто временно назначени да служат, а не са наследници на родови латифундии. Ние сме не само народ, ние сме и работодатели, които имат правото да очакват от своите наемни работници да ви вършат изрядно работата. Ако за целта е нужно да ползват служебните си коли и за частни цели – моля. Но нека ни спестяват сълзливата си сантименталност.

Още по-тежък случай са политици, които гледат на себе си като на терапевти и социални работници по реинтеграцията на провинили се. За жалост, неотдавна в това число се включи и иначе симпатичният премиер на Бранденбург Матиас Плацек. За да позабули в тамянов дим своето решение да се коалира с наследниците на компартията, той обяви в свое есе в "Шпигел”, че на дневен ред е интеграцията на бивши кадри на ГДР в системата на Федералната република. И даде за пример Аденауер, който също се погрижил за привличането на бивши нацисти, а шефът на социалдемократите след войната Курт Шумахер даже си приказвал с бивши членове на Вафен-СС.

И какво се случи? Няколко от старите правозащитници в Източна Германия се поразвикаха „Абе, тоя чува ли се какво приказва!” И толкоз. Скандалът не се състоя...

В същото време обаче в Германия се води абсурден дебат дали ГДР е била диктатура и неправова държава или не. Както се оказва, около половината от бившите граждани на ГДР отричат това съждение. Е, добре, но щом не е била неправова държава, какво е била тя тогава? Възможно ли нещо междинно между правовата и неправовата държава? Така, както алкохолизмът, например, е третият път между социализма и капитализма?

Не, не е възможно. Но това не пречи на половината от "оситата” (бившите гедерейци – б. пр.) да си създават днес една фантасмагорична ГДР, нещо като националсоциализъм с човешко лице, в който се е живеело относително добре, стига да не държиш на чист въздух за дишане, на пресен асортимент в зарзаватчийницата и на неприкосновеност на личния живот.

Тази дискусия има обаче и друг един източник: въплъщението на неправовата, диктаторска държава у нас е Третият райх. Неговите символи са Освиенцим, Холокостът и профсъюзната програма "Сила и радост”. На този фон гедееровският затвор "Бауцен", разбира се, няма шанс. Вземаме ли обаче за мащаб винаги Освиенцим, оставаме съвсем без мащаб. Тогава всички други форми на насилие и изтребление на човеците престават да са тежки престъпления и се превръщат най-многото в провинения.

Но стига вече капризничене, мърморене и German-Bashing (злословене по адрес на германците – б.пр.). Нека кажем и нещо добро за тях. За разлика от своята слава, германците са изключително умерени и добродушни. Начинът, по който се справят с икономическата криза, опровергава всички предразсъдъци. Не се случи нито масово изкупуване на стоки, нито панически щурм на спестовните влогове. Кьолнското жизнено мото "Каквото си е писано, то ще си стане” очевидно се е наложило вече из цяла Германия.

Германците приемат също така с удоволствие да бъдат хулени като ксенофоби и са винаги готови да припнат на улицата, за да демонстрират "срещу десните”. А за "десни” се смятат не само тъпоумните скинари от Саксония и неонацистите от Лужичката област, не! За "дясно” минава всичко, което не е "мултикулти”. Който, например, си позволи да изрази несъгласие със строителството на джамии, автоматически е причислен към "дясното”. А когато леви шпицкоманди опожаряват нощ след нощ автомобили в Берлин, това е повод прогресивните журналисти от всекидневника "Тац” да се съберат за обсъждане на въпроса, какви коли и с каква аргументация е приемливо да бъдат опожарявани: само луксозни лимузини или и народни автомобили като "Опел корса" и "Фиат пунто"...

Германците се отличават и с извънредната си толерантност. Ето че административният съд в Берлин разреши на един известен джихадист да нарече сина си Джихад, т.е. Свещена война – след като по-рано догматичен чиновник по гражданското състояние отказал на гордия родител да впише това име в акта за раждане. Същият съд задължи неотдавна берлинско училище да предостави на един от своите ученици-мохамедани, нарочно молитвено помещение, за да може той там да извършва религиозните си обреди по време на учебните занимания..

В западногерманското градче Крефелд тази години няма да има празнично коледно осветление по улиците. Сдружението на крефелдските търговци решило, че "религиозните мотиви трябва да се ограничават до личното жилище или до църквите, те нямат място в публичната среда"**.

Нека си го кажем направо: целта е съобразяване с религиозните усещания на нашите "съграждани от мююлмански произход", и то профилактично, още преди те да са открили у себе си чувството на възмущение и преди да са го изразили гласно. Чакаме сега с нетърпение да чуем дали потомците на Пророка ще се откажат доброволно и от коледната социална помощ. Все пак и това е християнска традиция...

Народ, който позволява на публицист като Гюнтер Валраф да го води за носа, който приема да бъде забавляван от личност като ТВ-водещата Кармен Небел и се съгласява да го рекетира "Гринпийс", народ който грижливо се отдава на разделно събиране на битовите отпадъци и е готов да плаща данък заради авиополетите си до Карибските острови, такъв народ опровергава всички предразсъдъци за себе си.

Ето защо, замисля ли се за Германия посред бял ден или в късна доба, нито ми се разваля апетитът, нито ме хваща безсъница.

_______________________________________

*Изказване на германския публицист на проява, посветена на 20-тата годишнина от падането на Берлинската стена

** Разходите ли се тези дни из многобройните берлински коледни базари, трябва с лупа да търсите и пак едва ли ще откриете някой религиозен християнски рождествен символ. Замаяни от парите на греяното вино "глювайн” и дима на скарите за вурстчета, заглушени до приповдигане от светските, главно американски "празнични” шлагери за елени, сърнички, звънчета и подаръци, с носталгия ще си спомняте образите на детето Исус, ангелчетата, фигурите на Светото семейство и на пастирите, сведени над яслите, които красяха в миналото Коледните немски градски площади.. - Бел. прев.

Превод и обработка на текста: Милен Радев