Защо им трябваше на МОН този безумен пленум

Два дни в училище вървят шеги и закачки за прословутия учителски събор. Какво ли не чух. Защо им трябваше на МОН този безумен пленум. Само вицове остават след себе си, не знам за реформи, още по-малко за десетпроцентови увеличения.

Предварително директорите получиха строги инструкции. По списък всяко училище в страната трябваше да осигури нужния брой учители (по възможност по-опитни и верни). Също така да им даде командировъчни.

В зала "Армеец” колегите пристигат два часа преди регистрацията. Тъпчат се – търпят охраната на президент и високопоставени. Изнервят се от проверките. Тридесет минути, за да стигнат до тоалетната. Зала "Армеец” не може да се напусне преди края на събитието. Подхвърлят им по бутилка вода и сандвич. Местата са точно посочени. Чиновникът статистик Асенов от с. Югла е наоколо – ще трябва да преброи дивите зайци-учителки. Отпред излизат верните, добрите, младите и мъжете. Обещано им е нещо. Повечето учителки, а също и Трифонов – младият помощник на Асенов, виждат абсурдността на начинанието, но са принудени да мълчат и да търпят, поради заплахата от наказание. Говорене от трибуната – висок патос, стигащ до неадекватност. На някои от присъстващите им втръсва. Водещите Рачков и Игнатова подсилват абсурдността на ситуацията.

Вадят се свирки, леко тропане. Надъхани начални учителки пляскат силно. Накрая по сценарий на сцената излиза Иванка Иванова от Симитли. За първи път от началото на събитието някой споменава изпитите за Национално външно оценяване. Рекордно ниски оценки по математика, като всеки трети седмокласник има двойка. Усещане за прогнила и нагласена самокритика. Акцентът е върху датите и начина на провеждане на изпитите.

Силни ръкопляскания за нещо си. Вълчев стои кротко на "седенката”. Предвидливо не се изказва. На видеоекран текат записи на доволни учителки. Високопарни изказвания. Пак ръкопляскания. Скоро преброяването приключва без нито един "заек” в статистиката. Нищо не пречи на преброителите да отпразнуват шумно "изпълнената задача”.

Това с видеоекрана, изказванията и аплаузите съм го чела в книгите на Оруел. Виждала съм подобни ситуации на клипчета по пленумите на БКП. Чела съм и архива на писателите отпреди 1989, там има едно такова симулативно говорене и вина наужким. Не допусках обаче, че в днешно време някой ще поиска да поразходи 12 000 простосмъртни учителки (предимно) от цялата страна, за да му ръкопляскат. Рафинирана перверзия.

Реформи се обясняват по по-друг начин и на друг тип форуми. По пленумите от 50-те сякаш е било по-камерно. Такива масови сцени липсват и в ключовата антиутопия "Еквилибриум”, където човешката емоция е в основата на всички разриви, вследствие на което емоционално стимулиращите предмети, както и изкуствата, биват забранени.

"Червенгур” на Платонов е препоръчителна книга и за работещите в МОН. Става дума за онзи рибар, който се хвърлил от лодката в езерото, вързвайки предварително краката си с въже да не би да изплува ненадейно. Тайно в себе си той изобщо не вярвал в смъртта, но искал да погледне какво има там, може би е много по-интересно за живеене, отколкото на село или на брега на езерото.

Очевидно на някого не му е интересно на сушата. Аз я предпочитам, дори когато зам.-министърът споменава цифрата 25 млн. лева по проекти за квалификацията (ми). Мерси. Искам си сушата, защото Дмитрий Иванич се опита да напусне брега, но след три дни го извлякоха от езерото и го погребаха до оградата на селските гробища.

Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. Има награди за кратка проза. Автор е на книга с разкази. През 2016 г. излиза първият ѝ роман "Писма за оригами“ (изд. „Ерго”). Публикуваме текста ѝ от портал "Култура".