Защо имаше разминаване между екзитпола и реалните данни и какво значение има

Защо имаше разминаване между екзитпола и реалните данни и какво значение има

И на двата тура на приключилите местни избори в няколко града се получи сериозно разминаване между екзитполовете на социологическите агенции и паралелното им преброяване, както и окончателните резултати. Според анализатори това може да е повлияло на избирателите следователно и на резултата от вота. Каква обаче е причината за тези разминавания?

В двата изборни дни "нелегално" течаха данни от екзитполове към медии. Това ставаше през партийни централи, на добра воля. Медиите ги публикуваха заобикаляйки закона, но без да посочват от кого са. Такава е "схемата" от години, защото по закон публикуването на данни е деня на вота е забранено, въпреки че по време на евроизборите през май дори премиерът Бойко Борисов определи забраната като лицемерие. Подобни тези изказаха и други политици от управляващото мнозинство. Въпреки това промени нямаше и забраната остана. По традиция обаче забраната, вместо да ограничава манипулациите, отваря широко вратата за тях заради анонимността и липсата на конкретен отговорен.

На тези избори причинните за разминаванията не бяха "традиционните". Изкривявания не се появяваха само в отделни медии, които биха склонили на увеличат или намалят подкрепата за даден кандидат, независимо от данните, които са получили "нелегално".

"Не мисля, че самите агенции са изкривили данните", подчерта социологът и бивш член на ЦИК Цветозар Томов пред Mediapool. Според него все пак се случва да има изкривявания при екизтполовете и няма причина за дълбоко обсъждане на разминаванията.

"Склонни сме да драматизираме, да обвиняваме социологическите агенции в манипулации, а грешки стават. Да, шансът е 95 към 5, но 5 не е малко", добави той и подчерта, че отклоненията зависят от това дали извадката е добра, дали обхваща достатъчно секции, както и колко хора са отказали да участват в екзитпола и как агенцията е реагирала и проследила това.

"Шашмата" в Пловдив

На първия тур голямото разминаване беше в Пловдив, където екзитполовете до последно прогнозираха балотаж между Здравко Димитров от ГЕРБ и Дани Каназирава от "Съюз за Пловдив". По-късно обаче се оказа, че не Каназирева, а Славчо Атанасов (ВМРО и НФСБ) отива на втори тур, а паралелното преброяване отчете над 5% разлика между него и Каназирева.

След това някои социолози заподозряха, че причината за това не е в метогологиите им, а в това, че е възможно от щаба на Каназираве да са организирали машинация и привърженици на "Съюз за Пловдив" да са били инструктирани да участват в екзиктполовете, за да манипулират данните и Атанасов да бъде изтикан на трета позиция. За подобна шашма писаха и някои пловдивски медии, но официално потвърждение няма.

Два дни след втория тур нестигналата до него Каназирева, случайно или не, бе назначена от правителството за областен управител на Пловдив на мястото на новоизбрания кмет Здравко Димитров от ГЕРБ.

Димитър Ганев от "Тренд" разказва и каква вероятно е била "схемата" за изкривяване на данните в Пловдив. "Пускане на хора без да имат право да гласуват в тази секция, да симулират гласуване, да влизат в секцията, да излизат без да се гласували (...) И когато излезе даденият човек, те (анкетьроите-беул.ред.) анкетират всеки трети излязъл и гласувал, само че ние когато не знаем, че той не е гласувал, ние нямаме контрол над това", обясни той пред БНТ.

Изкривяването в София

На втория тур голямото разминаване се случи в София. Тук кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова достигна балотажа с комфортна преднина от 8.5% пред Мая Манолова.

Данните от екзитполове, публикувани анонимно в изборния ден от медиите, показваха, че разликата между тях е поне 9-10%, а в следобедните часове данните на една от агенциите показаха и около 15 на сто преднина за досегашния кмет и кандидат на ГЕРБ.

Тези прогнози не предизвикаха особени съмнения, тъй като три дни преди втория тур агенция "Алфа рисърч" отчете, че разликата в полза на Фандъкова се е увеличила до 10. 6%

След края на изборния ден в неделя първите официално оповестени данни на "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл" и други агенции, също показаха, че разликата е около 10 или над 10 процента.

В следващите часове дистанцията между Фандъкова и Манолова започна да се топи и достигна 4.5%.

Обяснението на социологическите агенции за това разминаване беше, че става дума за скрит вот - когато по една или друга причина избирателят не споделя как действително е гласувал.

Според Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" част от гласувалите за Манолова смятали за "непрестижно" да признаят, че са подали вота си за нея.

Подобен страх на гласоподавателя обаче е неоправдан, защото екзитполът се извършва като гласуването – след като излезе от секцията, избирателят задрасква на "бюлетина" кого е подкрепил в тъмната стаичка. Това означава, че екзитоплът е анонимен точно както и самия вот.

"Някои десни са си казали "гласувам за Манолова без да го обявя после в екзитпола", но по-вероятно ми се струва това да е бил скрит вот от стеснения страх, несигурност. По-непрестижно е било да се каже, че се е гласувало за опозиционния кандидат", казва Първан Симеонов във вторник пред БНТ.

Според Цветозар Томов обаче е малко вероятно подобно обяснение за срам от вота, който е довел до изкривяване.

Методологията, по която се прави проучването, е една съща и обикновено дава точни резултати.

"Това не е резултата от методологията, това не е резултат и от начина, по който е организирано проучването. Единствената причина, която може да повлияе, е опит за влияние върху самият вот на избирателите", коментира Геновева Петрова от "Алфа рисърч".

Защо екзитполът има значение?

Резултатите от "нелегалните" екзитполове биха могли да повлияят на някаква част от избирателите. Някои могат да бъдат определени като комформисти, решават да гласуват за този, който води, независимо какви са били плановете им преди да видят екзитполовете. Други пък, които са решили да подкрепят даден кандидат, се отказват и въобще не отиват до урните, когато видят голяма разлика между него и първия.

Според Цветозар Томов обаче, ако някоя партия реши да изкриви данните, тя би положила прекалено много усилия за твърде малък резултат. "Много е трудно да се реализира нещо подобно, а и то изкривява основно екзитпола и не се отразява особено на резултата от самия вот", казва той пред Mediapool.

Още по темата
Още от България