През 1906 г. германският социолог Вернер Зомбарт написа есе, озаглавено "Защо няма социализъм в Съединените щати?", в което се опитваше да обясни защо САЩ единствени измежду индустриализираните демокрации не са развили голямо социалистическо движение.
Днес обаче е необходимо да зададем различен въпрос: защо има социалисти в Съединените щати? Кои са всички тези хора, които сега изведнъж се определят като социалисти в тази държава, която отдавна се съпротивлява на призива на социализма? Какво разбират те под социализъм?
Кандидат-президентската кампания на Бърни Сандърс ясно показва, че много демократи са склонни да гласуват за кандидат, който се провъзгласява за демократ социалист, но още по-драматично и значимо е това, че много демократи казват, че самите те са социалисти. Според проучване в навечерието на партийните събрания в Айова 40 процента от вероятните участници в събранието на демократите са заявили, че са социалисти. Според проучване на "Бостън глоуб" в навечерието на първичните избори в Ню Хемпшър 31 процента от демократическите избиратели в щата са се определили като социалисти; сред избирателите под 35-годишна възраст малко над половината са се определили като такива. А в края на февруари проучване на "Блумбърг" сред вероятни гласоподаватели на първичните избори на демократите в Южна Каролина - Южна Каролина! - показа, че 39 процента са се описали като социалисти.
Благосклонното отношение към социализма не е разпространено само сред поддръжниците на Сандърс. Демократите в Южна Каролина, които се определят като социалисти, са 39 процента - с 13 процентни пункта повече, отколкото са всъщност гласувалите за Сандърс.
Според проучване на "Ню Йорк таймс" през ноември 56 процента от демократите, включително 52 процента от поддръжниците на Хилари Клинтън, са казали, че се отнасят благосклонно към социализма. Този уклон към социализма също така не беше предизвикан от кандидатурата на Сандърс: още през 2011 г. проучване на "Пю" разкри, че цели 49 процента от американците (не само демократи) под 30-годишна възраст имат положително отношение към социализма, а едва 47 процента гледат благосклонно на капитализма.
През 2011 г. делът на американците под 30-годишна възраст, които биха могли да разпознаят Сандърс сред снимки на различни хора, вероятно е бил не повече от 5 процента. Бърни Сандърс не тласна младите хора към социализма. Те вече бяха там.
Всъщност сегашното надигане на социализма беше предсказано от проучванията, които показаха, че повечето американци гледат положително на посланието на движението "Окупирай Уолстрийт" - че 1 процент от хората благоденстват за сметка на останалите 99 процента. То беше засенчено от превръщането на "Капиталът през 21 век" на Томас Пикети в бестселър и от успеха на движението "Битка за 15 долара" да накара градски и щатски власти да вдигнат минималната заплата.
Какво е съдържанието на новия американски социализъм? Не са ми нужни анкети за този новоизлюпен вид, за да знам какво те имат предвид, когато се определят като социалисти, но можем да направим някои просветени догадки. Първо, те не противопоставят социализма на войнстващия либерализъм. Увеличаването на броя на хората, които се определят като социалисти, съвпада с увеличаване на броя на тези, които се наричат либерали. През 2000 г. едва 27 процента от демократите по данни на "Пю" са казали, че са либерали, докато през 2015 г. този дял е нараснал на 42 процента, а сред родените между 1980 г. и началото на новото хилядолетие той се е увеличил от 37 процента през 2004 г. до 49 процента днес.
Според проучване на "Блумбърг" сред демократите от Южна Каролина 39 процента са се определили като социалисти, 74 процента са казали също така, че са прогресивни, а 68 процента са се описали като либерали; те не са били призовани да посочат само едно нещо.
Всъщност един ключ за разбиране на благосклонното отношение на американците към социализма е, че те не са били призовани да избират измежду леви политически идентичности. Кандидатирайки се като демократ, а не като алтернатива от трета партия, Сандърс направи възможно за прогресивните да се определят като социалисти, без да бъде отслабена тяхната ефикасност в реалната американска (или поне демократическа) политика.
Днес в програмата на Сандърс има малко неща, които не се подкрепят от мнозина либерали, които не са негови поддръжници. Въпреки че само четирима демократи от Камарата на представителите подкрепят Сандърс, повече от 60 гледат благосклонно на държавното здравно осигуряване, което, разбира се, е знаково предложение на Сандърс.
Защо тогава милиони американци, които в предишни времена може да са били доволни да се наричат либерали, прегръщат социалистическата идентичност? Една причина е че, кампанията на Сандърс несъмнено премахва някои от позорните петна на социализма. Рухването на съветския комунизъм позволява на по-младите американци да отъждествяват социализма със социалдемократическите държави в Западна Европа, които са по-слабо засегнати от икономическото неравенство и свързаните с него беди, отколкото Съединените щати.
Но главният фактор, който тласка милиони американци към редиците на социализма, е почти пълната нефункционалност на съвременния американски капитализъм. Някога регулираният, профсъюзен и полусоциализиран капитализъм от средата на 20 век създаде жизнена средна класа, която представляваше мнозинство, докато нерегулираният, непрофсъюзен и доминиран от финансовия сектор капитализъм от последните 35 години създава рекордно неравенство, предизвиква намаляване на средната класа и ограничава икономическите възможности (като същевременно налага рекордни икономически товари) за младите хора.
Съединените щати може изведнъж да станат дом на милиони социалисти, но все още нямат социалистическо движение. В случай че сандеристите се опитат да изградят такова, щом кампанията на Бърни приключи, ще бъде в разрез с поставената цел, ако то се ограничи само до тези хора и институции, които са усетили Бърн. Прогресивните профсъюзи, които подкрепят Клинтън в тазгодишната надпревара, например вероятно биха подкрепили появата на сериозна, растяща социалдемократическа организация или организации в Демократическата партия.
Всички социалистически утопии засядат "върху рифовете на печеното говеждо и ябълковия пай", написа Вернер Зомбарт през 1906 г. Според него имигрантите, дошли в Америка и формирали нейната индустриална работническа класа, са открили тук толкова по-високи жизнени стандарти от тези, които са оставили зад себе си, че е станало ненужно да стават социалисти.
Ако, както твърди Зомбарт, реалността и очакването за подобряване на икономическите условия - и усещането, че това е държава, която награждава работливостта, е било ключът за отсъствието на социализма, тогава реалността и очакването за влошаване на икономическите условия - и усещането, че това е държава, която награждава само богатите, е ключът за изненадващото присъствие на социализма - или по-точно на социалистите. Затова през 2016 г. в Америка има социалисти, наброяващи милиони.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Съвременният "социализъм" е баланса между държавата и гражданското общество. Американците искат да споделят властта с институциите, защото изнасянето на американските фирми в Китай увеличи безработицата. Детройт, градът на автомобилната промишленост, строен за 2 милиона жители днес наброява едва 700 000. Американската мечта е във фалит.
Леко неделно четиво за "десни" леваци.
Борбата за справедливост е вечна!Справедливостта е един от основополагащите нравствени ориентири на Човека.
Християнството е родено преди 20 века, утвърдено е 4 века след появяването му и тържествува и днес, защото изповядва и защищава човешките нравствени ценности и ориентири, колкото и формализъм и догматизъм да проявява църквата.
Та, по мое скромно мнение, социализмът е следващ етап от развитието на човешката цивилизация. Ако сталинският модел на социализма се дискредитира, то западният такъв …
се утвърди, като бяха отчетени грешките на този сталински модел. Това означава, че движението не може да спре. То спира и тъпче на място там,където целта е да вземеш чужд Труд, където грубото и вулгарно потребление господства, а нравстените ценности пренебрегват и настъпва крахът.
Движението е вечно!Човекът така е устроен,че вечно се учи,търси и намира!
Този човек е ненормален, след като казва, че капитализмът показал своята пълна нефункционалност "е почти пълната нефункционалност на съвременния американски капитализъм"????? Кажи ми бе човече англииско, коя друга система е показала по- добра функционалност? Разглезени левичари, не видяли какъв ужас е социализма в действие. Вижте за 8 години какво стори на Щатите.
Темата е интересна и съм провокиран да драсна няколко реда.
Първо ще за почна с това, което Маргарет Тачър каза за социализма: "Социализмът свършва там където свършват парите на другите хорта". Това бих казал и на новопоявилите се социалисти в САЩ.
Т.е. социализмът зависи от това някой да дава пари. И тук именно има едно грешно внушение на тази статия, а именно, че парите ще дойдат от он 1% богати, които уж живеят на гърба на останалите 99%. Никой не се замисля, обаче колко процента живеят на гърба …
на онзи 1% богати. Защои никой не коментира това, че Бил Гейтс, Уорън Бъфет и мнозина други милиардери дадоха за благотворителност над 90% от личното (!) си богатство? Какво би станало със света, ако нямаше богати хора, а всички пари бяха разпределени по равно и за вскиго се падаше по купичка ориз на ден (защото има идиоти, които твърдят, че светът днес има ресурс да изхарани 20 милиарда човек, да наистина, има го - с по една купичка ориз на ден за всеки). Един такъв свят би бил свят на хаос, бедност, агресия и терор.
Но да засегнем един друг аспект, погрешно представен от автора на статията. Той твърди, че 1% живеят на гърба на 99%, което едва ли не ще рече, че тези 99% мизерстват. Първо да си зададем въпроса кога някой мизерства. Едва ли може да се каже, че един милионер мизерства. Едва ли мизерства и едно семейство, което има половин милион долара. В Америка по статистически данни всяко 20-то семейство притежава активи за над 1 милион долара. Не е ясно колко притежават активи за половин милион, но да кажам, че поне всяко 10-то семейство притежава такива. Те. това са грубо около 30-40 милиона човека, които със сигурност не живеят зле. Или над 10% (може би около 15%) от населението. Предполагам, че всички тези хора изобщо не ги интересува онзи 1%, те имат своят уреден и спокоен живот.
Но да поговорим за останалите 85%. В Америка всеки от тях има свят реален шанс да влезе в първите 15%, нещо повече, всеки има шанса да влезе и сред първия 1%. Примерите са безброй. Социализмът никога не дава този шанс. В крайната му форма всеки има само купичката ориз (справка Северна Корея)