Защо изведнъж се появиха милиони социалисти в Америка?

Защо изведнъж се появиха милиони социалисти в Америка?

През 1906 г. германският социолог Вернер Зомбарт написа есе, озаглавено "Защо няма социализъм в Съединените щати?", в което се опитваше да обясни защо САЩ единствени измежду индустриализираните демокрации не са развили голямо социалистическо движение.

Днес обаче е необходимо да зададем различен въпрос: защо има социалисти в Съединените щати? Кои са всички тези хора, които сега изведнъж се определят като социалисти в тази държава, която отдавна се съпротивлява на призива на социализма? Какво разбират те под социализъм?

Кандидат-президентската кампания на Бърни Сандърс ясно показва, че много демократи са склонни да гласуват за кандидат, който се провъзгласява за демократ социалист, но още по-драматично и значимо е това, че много демократи казват, че самите те са социалисти. Според проучване в навечерието на партийните събрания в Айова 40 процента от вероятните участници в събранието на демократите са заявили, че са социалисти. Според проучване на "Бостън глоуб" в навечерието на първичните избори в Ню Хемпшър 31 процента от демократическите избиратели в щата са се определили като социалисти; сред избирателите под 35-годишна възраст малко над половината са се определили като такива. А в края на февруари проучване на "Блумбърг" сред вероятни гласоподаватели на първичните избори на демократите в Южна Каролина - Южна Каролина! - показа, че 39 процента са се описали като социалисти.

Благосклонното отношение към социализма не е разпространено само сред поддръжниците на Сандърс. Демократите в Южна Каролина, които се определят като социалисти, са 39 процента - с 13 процентни пункта повече, отколкото са всъщност гласувалите за Сандърс.

Според проучване на "Ню Йорк таймс" през ноември 56 процента от демократите, включително 52 процента от поддръжниците на Хилари Клинтън, са казали, че се отнасят благосклонно към социализма. Този уклон към социализма също така не беше предизвикан от кандидатурата на Сандърс: още през 2011 г. проучване на "Пю" разкри, че цели 49 процента от американците (не само демократи) под 30-годишна възраст имат положително отношение към социализма, а едва 47 процента гледат благосклонно на капитализма.

През 2011 г. делът на американците под 30-годишна възраст, които биха могли да разпознаят Сандърс сред снимки на различни хора, вероятно е бил не повече от 5 процента. Бърни Сандърс не тласна младите хора към социализма. Те вече бяха там.

Всъщност сегашното надигане на социализма беше предсказано от проучванията, които показаха, че повечето американци гледат положително на посланието на движението "Окупирай Уолстрийт" - че 1 процент от хората благоденстват за сметка на останалите 99 процента. То беше засенчено от превръщането на "Капиталът през 21 век" на Томас Пикети в бестселър и от успеха на движението "Битка за 15 долара" да накара градски и щатски власти да вдигнат минималната заплата.

Какво е съдържанието на новия американски социализъм? Не са ми нужни анкети за този новоизлюпен вид, за да знам какво те имат предвид, когато се определят като социалисти, но можем да направим някои просветени догадки. Първо, те не противопоставят социализма на войнстващия либерализъм. Увеличаването на броя на хората, които се определят като социалисти, съвпада с увеличаване на броя на тези, които се наричат либерали. През 2000 г. едва 27 процента от демократите по данни на "Пю" са казали, че са либерали, докато през 2015 г. този дял е нараснал на 42 процента, а сред родените между 1980 г. и началото на новото хилядолетие той се е увеличил от 37 процента през 2004 г. до 49 процента днес.

Според проучване на "Блумбърг" сред демократите от Южна Каролина 39 процента са се определили като социалисти, 74 процента са казали също така, че са прогресивни, а 68 процента са се описали като либерали; те не са били призовани да посочат само едно нещо.

Всъщност един ключ за разбиране на благосклонното отношение на американците към социализма е, че те не са били призовани да избират измежду леви политически идентичности. Кандидатирайки се като демократ, а не като алтернатива от трета партия, Сандърс направи възможно за прогресивните да се определят като социалисти, без да бъде отслабена тяхната ефикасност в реалната американска (или поне демократическа) политика.

Днес в програмата на Сандърс има малко неща, които не се подкрепят от мнозина либерали, които не са негови поддръжници. Въпреки че само четирима демократи от Камарата на представителите подкрепят Сандърс, повече от 60 гледат благосклонно на държавното здравно осигуряване, което, разбира се, е знаково предложение на Сандърс.

Защо тогава милиони американци, които в предишни времена може да са били доволни да се наричат либерали, прегръщат социалистическата идентичност? Една причина е че, кампанията на Сандърс несъмнено премахва някои от позорните петна на социализма. Рухването на съветския комунизъм позволява на по-младите американци да отъждествяват социализма със социалдемократическите държави в Западна Европа, които са по-слабо засегнати от икономическото неравенство и свързаните с него беди, отколкото Съединените щати.

Но главният фактор, който тласка милиони американци към редиците на социализма, е почти пълната нефункционалност на съвременния американски капитализъм. Някога регулираният, профсъюзен и полусоциализиран капитализъм от средата на 20 век създаде жизнена средна класа, която представляваше мнозинство, докато нерегулираният, непрофсъюзен и доминиран от финансовия сектор капитализъм от последните 35 години създава рекордно неравенство, предизвиква намаляване на средната класа и ограничава икономическите възможности (като същевременно налага рекордни икономически товари) за младите хора.

Съединените щати може изведнъж да станат дом на милиони социалисти, но все още нямат социалистическо движение. В случай че сандеристите се опитат да изградят такова, щом кампанията на Бърни приключи, ще бъде в разрез с поставената цел, ако то се ограничи само до тези хора и институции, които са усетили Бърн. Прогресивните профсъюзи, които подкрепят Клинтън в тазгодишната надпревара, например вероятно биха подкрепили появата на сериозна, растяща социалдемократическа организация или организации в Демократическата партия.

Всички социалистически утопии засядат "върху рифовете на печеното говеждо и ябълковия пай", написа Вернер Зомбарт през 1906 г. Според него имигрантите, дошли в Америка и формирали нейната индустриална работническа класа, са открили тук толкова по-високи жизнени стандарти от тези, които са оставили зад себе си, че е станало ненужно да стават социалисти.

Ако, както твърди Зомбарт, реалността и очакването за подобряване на икономическите условия - и усещането, че това е държава, която награждава работливостта, е било ключът за отсъствието на социализма, тогава реалността и очакването за влошаване на икономическите условия - и усещането, че това е държава, която награждава само богатите, е ключът за изненадващото присъствие на социализма - или по-точно на социалистите. Затова през 2016 г. в Америка има социалисти, наброяващи милиони.

По БТА

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?