Защо Кремъл ненавижда "Чернобил"

В първа серия на минисериала на НВО "Чернобил" един от комунистическите чиновници предполага, че реалната опасност е не само взривилата се ядрена електроцентрала, а новината за трагедията. "От опит знам, че когато хората задават въпроси, които не са в техен интерес, трябва да им се каже да си гледат работата и да оставят държавните дела на държавата", казва Жарков (в изпълнение на Доналд Съмптър), член на партията, който изглежда е бил младеж по време на болшевишката революция.

"Затваряме града. Никой няма да напуска. И прекъснете телефоните. Трябва да се удържи разпространяването на дезинформация", нарежда Жарков. Неговото предложение е посрещнато не с ужас, а с аплодисменти.

Тази сцена може да и да изглежда драматична, но както и целият филм "Чернобил", е искрен опит да се предаде бруталната безчовечност, преднамереното невежество и лъжа, които определят Съветския съюз през 80-те години на миналия век, пише "Вашингтон пост".

Това направи "Чернобил" изключителен летен хит в САЩ, задължителен за гледане. Но в Русия сериалът открито се конфронтира с историческия ревизионизъм, одобряван от руското правителство и неговите привърженици в медиите, които смятат критичното изследване на руското и съветско минало за атака към настоящето на страната.

Руското правителство, също както и Съветският съюз от епохата на Брежнев, се обръща към миналото величие и - най-важното – към съветската победа във Втората световна война, за да легитимира своя автократичен режим. Затова не е чудно, че прокремълските медии възприемат "Чернобил" и американския ентусиазъм към този сериал като изключително оскърбление. Контролираната от руската държава телевизия НТВ обяви, че ще заснеме свой сериал за аварията в Чернобил, базиран на неподкрепеното с никакви доказателства твърдение, че в катастрофата е било замесено ЦРУ.

Реакцията на прокремълските медии на "Чернобил" илюстрира принципа, на който се опира цялата теория на Путин за това как са свързани историята на Русия и нейното минало.

Миналото трябва да бъде преразгледано като период на национално величие, за да може съвременното политическо обещание за връщане към силата както вътре в страната, така и зад граница, да има смисъл. Ако в миналото е имало трагедии или даже ако е било просто посредствено, то не може да бъде модел за настоящето. Не можеш да станеш отново велик, ако не си бил велик по-рано. Чернобил далеч не е единствената тема, към която се прилага това правило. Руските правителствени дейци защитават сталинските чистки. Половината от руската младеж изобщо не знае за тях.

"Чернобил" показва Съветския съюз по-скоро като страна от третия свят, а не като велика държава. Операторите на АЕЦ са нямали представа какво правят. Пожарникарите нямат адекватно защитно оборудване. Съветското ръководство е принудено да моли Запада за помощ при почистването. Сериалът, в крайна сметка, е изпълнен със съчувствие към трудния избор, който трябва да прави върховното съветско ръководство и с героизма на обикновените хора, но е ясно, че системата не функционира, обобщава "Вашингтон пост".

Въпреки това се долавя, че някои от най-драматичните елементи са взети не толкова от съветската действителност, а от представата на американските сценаристи. Сложният персонаж на белоруския учен Уляна Хомюк повече напомня холивудската идея за разобличителя, отколкото на правдоподобния портрет на човек, решил да отправи предизвикателство към комунистическата система. Във филма за кратко е показан съдът, където Хомюк и съветският учен Валери Легасов подробно разказват какво се е объркало. Макар да е имало истински съдебен процес, Легасов не присъства на него и сцената повече напомня финала на американска съдебна драма – криминално-детективски сериал, отколкото събитие, случило се в авторитарна комунистическа държава, която е потъпкала върховенството на закона.

Въпреки това "Чернобил" е далеч по-сериозен опит за коректно изобразяване на Съветския съюз, в сравнение с филма, който предстои да бъде направен. И руските зрители, и някои руски критици, изглежда признават, че рейтингът на сериала на платформата "Кинопоиск", руският еквивалент на IMDb, е 9.1. Съветският съюз може и да се срина, но реакцията на подкрепящите Кремъл критици на "Чернобил" показва, че в едно отношение почти нищо не се е променило. Посочването на външен враг за катастрофите в името на това да се съхрани усещането за национално величие, не е гарантирало славно съветско бъдеще през 1986 г. Същата тази стратегия продължава да не работи и днес.