Защо "лошите" в света просто не крият парите си в злато?

Защо "лошите" в света просто не крият парите си в злато?
Финансовите казуси "Мосак Фонсека" и "Хастърт" подчертават истинската стойност на жълтия метал.
 
Каква е истинската стойност на златото?
 
Ето какъв е отговорът за реалния свят, макар и "грозен": Ако бившият председател на Камарата на представителите (на САЩ) Денис Хастърт беше платил на обвинителя си в златни монети, вместо с щатски долари, нямаше да бъде застрашен от затвор за нарушаване на банковите регулации на 74-годишна възраст. (Той се призна за виновен.)
 
И ако международните данъчни измамници бяха укрили тайните си активи в анонимни златни кюлчета, а не в "кухи" компании, създадени от панамската правна кантора Mossack Fonseca, сега нямаше да бъдат разследвани от полицията. Все още щяха да бъдат на яхтите си, отпивайки Лоран-Перие (скъпо шампанско - бел. прев.).
 
Може би пък са си го заслужили. Защото освен че са неетични или неморални, са и глупави в някакъв смисъл. В тази среда аз действително трябва да отворя офис като финансов съветник на мошеници, хитри артисти, непочтени политици, наркодилъри, безделници и анархисти.
 
Много от тези измамници са наистина богати. Те са склонни да платят скъпо и прескъпо за съвет. А и повечето от сегашните им съветници са непросветени.
 
Вместо това, ето, давам съвет безплатно. Какъв глупак.
 
Преди няколко седмици предизвиках всеобща раздразнителност сред маниаците на злато, когато изтъкнах, че кюлчето не е "безопасно убежище" във времена на финансови сътресения - или, всъщност, когато и да било.

Някои хора разбраха погрешно, че златото, според мен, е напълно безполезно като финансов актив

 
Нямах това предвид. Не го мисля. И то не е така.
 
Златото е ценно като частна валута. Можете да го използвате, за да избегнете държавния контрол, тъй като никое правителство не го контролира. Можете да го използвате, за да "перете" пари, зловещ, но неясен термин, който може да означава лоши неща или пък безобидни. Можете да го използвате, за да правите анонимни трансакции или преводи и да пазите в тайна парите си.

Пазарът на злато е огромен и ликвиден. Няма значение дали е монета "Кругерранд" (южноафриканска златна монета, равняваща се на 1 тройунция или 31,1035 грама - бел. прев.) или пък "Американски орел" ("American Eagle"). Този актив е с дълга история. Във всяка водеща страна има големи, почтени и утвърдени брокери. Златото не се разлага на съставни части. То лесно се крие или съхранява. В основата си златото е евтино и лесно за купуване, складиране, укриване и продаване, тук или в чужбина.

 
Искате пример? Вземете отвратителния Денис Хастърт.
 
Той е обвинен в гнусни престъпления: сексуален тормоз над момчета, някои само на 14 години, когато е бил гимназиален треньор по борба. Случаят му не буди състрадание. И никога не бих го защитил.

Въпреки всичко сега той е застрашен със затвор, не за предполагаемия тормоз, а за незаконно изтегляне на собствените си пари от собствената си банкова сметка, за да плати на един от обвинителите си да мълчи. Интересното е, че "престъплението" на Хастърт нарушава банкови правила, които звучат като нещо, измислено от Гестапо или Джордж Оруел.

 
(Правителството иска да знае всеки път, когато взимате 10 000 долара от вашите пари от собствената ви сметка. Ако теглите 5000 долара седмично за период от две седмици обаче, то това също е незаконно, защото се движите около лимита от 10 000 долара, нищо че го спазвате. Да, наистина.)
 
Окей, много от онези, които се опитват да укриват финансовите си афери, са лоши хора, криещи лоша неща. Само че не се налага да бъдете мошеник или лудата анархистка Айн Ранд*, за да видите доброто в неприкосновеността на личното пространство.
 
Ами ако това не беше Денис Хастърт? И ако не ставаше дума за малтретиране над деца? Ако това беше публична личност, изнудвана за нейната/неговата сексуалност или пък за нещо друго, което иска да запази в тайна? Ако беше някои, шантажиран за, да кажем, прелюбодеяние? Или за пристрастеност към обезболяващи?
 
По логиката на правителството независимо от това тази личност би могло да я грози затвор за плащане със собствени пари. Няма оправия.
 
Хастърт искаше да прикрие уреждането на сметките си. Той можеше да прехвърли парите директно от банковата си сметка към търговец на злато и да получи в замяна монети "Американски орел", след това да ги даде на обвинителя си, който на свой ред да се свърже обратно със същия дилър и да му ги продаде за кеш.
 
Пито-платено! Няма подробности. Няма отпечатъци. Няма престъпление. И днес Хастърт, без значение дали го заслужава или не, щеше да е в изгодно положение.
 
Сега да обърнем внимание на хората, опитващи се да укрият парите си чрез "кухи" панамски компании и фондове. Ако ерата на интернет и на "Уикилийкс" ни е научила на нещо, то е, че ако нещо може да изтече, то вероятно ще изтече. Така наречените Панамски документи предизвикаха шокови вълни по целия свят. Исландският премиер подаде оставка. Британският премиер има неприятности. Най-различни богати и влиятелни хора по света се хванаха в мрежата.
 
Ще падат глави. При някои от тези хора, които живеят в страни със сурови наказания, буквално могат да падат глави.
 
Още веднъж, това са множество хора, които можеха да постигнат същите цели без каквито и да било сериозни рискове, избягвайки скъпи и трикови финансови маневри и използвайки старомодното злато.

Само че, разбира се, това вероятно щеше да изглежда доста просто на хората, опитващи се да скрият парите си. И може би щеше да донесе много малко хонорари на умните хора в Mossack Fonseca.

Плуването с шнорхел в Панама е добро, нали?

*С рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905 -1982), е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход. Ранд е позната по света със своята рационална философия, която тя нарича "обективизъм" (Objectivism), близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство. Пише множество философски есета за свободната воля, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. (бел. ред.)

 
По БТА. 
Споделяне
Още от Бизнес