Защо морските операции не могат да решат миграционните проблеми на Европа

Един факт стана пределно ясен от многобройните инциденти в последно време с претъпкани лодки и с бежанци издавили се в Средиземно море, а именно, че Европейският съюз трябва да се справи с нарастващата миграционна криза. Предложените планове за решаване на проблема включваха използването на военноморски сили за прехващане на плавателните съдове на трафикантите на хора. Но е малко вероятно ограничени по обхват военни операции да спрат нелегалното транспортиране на бежанци през Либия и Средиземно море, особено в отсъствието на сухопътни операции, които да вземат на прицел трафикантските организации на самия бряг.

Европейският съвет постигна съгласие през май за координирани усилия за противодействие на трафика на хора в Средиземно море. Изтекли документи на военните плановици на ЕС показват, че началният етап на операцията, която вече се извършва до известна степен, се състои в морски патрули, прехващащи корабите с бежанците и отвеждащи техните пътници на италианския бряг. Военните лидери ще планират следващите фази на операцията, въз основа на оценката за начина на действие на трафикантите на хора от Либия и за това как най-добре те могат да бъдат спрени чрез военни средства.

По-специално бъдещи действия срещу трафикантите могат да включват или разширяване на военните операции на либийските брегове или потопяването на трафикантските плавателни съдове, след като те бъдат заловени в международни води. Взимането на прицел на инфраструктурата на трафикантските организации и на пунктовете, на които те събират мигрантите на брега, ще навреди на техните операции още преди те да излязат в морето, докато потопяването на корабите би лишило трафикантите от средства за по-нататъшни действия по прехвърлянето на мигрантите.

И двата подхода обаче имат недостатъци. Най-очевидното препятствие пред наземните операции е либийското правителство, базирано в Тобрук и съперничещите си милиции и политически формации из Либия, които фактически всички са против каквато и да е военна интервенция в либийски води или на либийския бряг.

Страните от ЕС първоначално планираха да си осигурят мандат в Съвета за сигурност на ООН, за да извършат подобни операции, чрез който да преодолеят либийския отказ. Но Русия даде ясно да се разбере, че няма да позволи приемането на подобна резолюция, което напълно пресече опитите за осигуряване на мандат на ООН. Вместо това сега ЕС прибягва до дипломацията в опит да убеди либийското правителство да позволи разширяването на военните операции на територията на Либия.

Другият предложен елемент в плановете - разрушаването на плавателните съдове, използвани от трафикантите - също е свързан с проблеми. Европейските военни плановици ясно заявиха, че тази стратегия подлежи на промени, така че в крайна сметка бъдещият военноморски подход ще зависи от резултата от първоначалното проучване на механизмите на трафикантските операции. Но дори и като временна тактика потопяването на плавателните съдове на трафикантите ще реши само симптома на проблема.

Като лиши трафикантите от по-нататъшната възможност да използват пленените плавателни съдове, ЕС няма в действителност да намали количеството хора, които са транспортирани нелегално, защото трафикантските организации до голяма степен не гледат на плавателните си съдове като на нещо незаменимо. След като един кораб, превозващ бежанци, напусне брега, те нямат очаквания, че той ще се върне за нов курс бежанци. Известни са случаи от миналото, в които трафикантите са изоставяли корабите си.

Техните организации печелят пари като карат бежанците да си плащат прехода до мястото, от което потегля корабът, и самото прекосяване през Средиземно море. И докато трафикантските организации трябва да похарчат пари, за да си осигурят плавателен съд и да подкупят местни чиновници или милиции, за да им гарантират безопасност или достъп до някое пристанище, то те вече са натрупали пари още преди самото отплаване на кораба.

Като аргумент в подкрепа на европейската стратегия се привежда успехът на антипиратските операции на ЕС и на НАТО в Аденския залив, където военноморското присъствие беше ефикасно за намаляването на икономическата жизнеспособност на пиратските организации.

За разлика от трафикантите на хора, пиратите печелят само след като успешно са изпълнили своите морски операции и това дава на властите много възможности да попречат на техните дейности. След като интензивните патрули и удари срещу стратегически райони на сушата започнаха да пречат на пиратите да похищават кораби, техният по-малък успех ги остави и с по-малко възможности за компромиси в преговорите, които водеха, когато все пак успееха да пленят някои плавателен съд. Техните финансови постъпления намаляха до такава степен, че печалбите им вече не покриваха необходимите за начинанието инвестиции. В действителност успешното прехващане на пиратите пресуши източникът на финансиране на пиратските операции.

Но за да окажат въздействие върху паричния поток на организациите за трафик на хора, властите трябва да осуетят техните дейности на брега, преди те да получат парите от бежанците. А и настоящите дейности на ЕС по море може би всъщност увеличават печалбите на трафикантите. И докато има ясни хуманитарни причини за спасяването на бежанците от издавяне при потъването на техните плавателни съдове, то спасителните операции намаляват също риска, свързан с пътуването през Средиземно море и това дава възможност на трафикантите на хора да предложат по-добри гаранции на бежанците и да представят варианта за прекосяване на Средиземно море по-привлекателен.

ЕС си дава сметка, че миграционните предизвикателства, пред които е изправен, изискват повече от обикновено военно решение. За тази цел ЕС понастоящем се опитва активно да достигне до страните, от които потокът от бежанци потегля, за да договори алтернативни решения, като например по-строг граничен контрол. Едновременно с това ЕС се опита да направи полезни стъпки, които да разпределят бремето на миграцията между страните членки на ЕС.

ЕС ще продължи да изпълнява военен вариант, взимащ на прицел трафикантите в Средиземно море. До известна степен този вариант вече влезе в действие, но военните усилия ще продължат да обслужват в по-голяма степен хуманитарни цели, отколкото да функционират като трайна политика за възпиране на бежанския поток.

По БТА