Защо на някои конфликти никой не обръща внимание

Обикновено хората мислят, че Палестина е важна. Ирландски националисти рисуват по стените в Белфаст палестински знамена. Испански ученици изпращат в израелското посолство писма с искане да се сложи край на "убийствата" в Палестина. Хора, които нямат никаква лична връзка с Палестина, са много силно загрижени за събитията там.

Политически коментатори гръмко разсъждават за това, че израелско-палестинският конфликт може да породи други конфликти или да излезе от контрол и да прелее в голяма близкоизточна война. "Ал Каида" вече заяви, че американската подкрепа за Израел я е заставила да извърши терористичните актове на 11 септември, а съветникът по въпросите на националната безопасност на САЩ Джеймс Джонс заяви, че ако Обама реши поне един проблем, това трябва да бъде близкоизточния конфликт. С това се съгласяват и медиите.

Затова, въпреки съществуващите големи разногласия за начините за решаване на израелско-палестинския конфликт, има пълен консенсус за това, че този конфликт е със световно значение.

Ако обаче съдим по реалните мащаби на жертвите и разрушенията, конфликтът не е такъв. През последното десетилетие заради политическото насилие в Палестина са загинали почти 6000 души. Населението на Палестина е около 4 милиона, тъй че средният показател за годишната смъртност в резултат от политическо насилие е около 17 на 100 хиляди души от населението. Това е по-малко от броя на убийствата в Маями. В мирния Ню Орлиънс показателят на смъртността в резултат от убийства на всеки 100 хиляди души от населението през 2008 г. достигна 55.

Разбира се, от време на време Палестина преживява бурни изблици на страшно насилие. По време на нахлуването в Газа през зимата на 2008-2009 г. за няколко седмици бяха убити 1385 души, поради което показателят за смъртността от насилие там се оказа шокиращ – 338 на 100 хиляди.

Това предизвиква тревога, но така или иначе тези показатели са незначителни в сравнение с цяла поредица съвременни конфликти. След нахлуването на Израел в ивицата Газа властите в Шри Ланка проведоха операция за разбиване на "Тигрите за освобождение на Тамил Илам" и тогава в тази страна бяха убити около 15 500 души. Като цяло от 2000 г. насам в резултат от политическо насилие в Шри Ланка са загинали седем пъти повече хора отколкото в Палестина.

Шри Ланка не е сама в този списък. По света има още не малко примери за конфликти по-страшни от израелско-палестинския. Гражданската война в Непал, продължила от 1996 до 2006 г., отне живота на около 12 700 души. В Бирма редовно възникват вълнения и бунтове на етническа основа още от 1948 г., като за последните 15 години стотици хиляди хора бяха прогонени и превърнати в бежанци. Десетки хиляди загинаха в чеченската борба за независимост от Русия. В Мексико само за 4 години в резултат от борбата с бандите на наркотрафикантите загинаха 22 700 души.

А остава и Африка. По оценки на ООН от 2008 г. броят на убитите в Дарфур през предходните две години е достигнал 300 хиляди. По време на гражданската война в Либерия убитите бяха 150 хиляди. Гражданската война в Алжир отне живота на още 150 хиляди. Еритрея и Етиопия воюваха до 2000 г., като броят на убитите в тази война е неизвестен, но при всички случаи той се измерва с десетки хиляди. По време на гражданската война в Сомалия беше разрушена цялата държавна инфраструктура и загинаха 400 хиляди души.

Но всички тези цифри са нищо в сравнение с втората конгоанска война. Този конфликт с гигантски мащаби прехвърли държавните граници и в него въвлечени се оказаха осем африкански страни. По време на тези военни действия загинаха повече хора, отколкото във всеки друг конфликт след Втората световна война. Според някои източници броят на загиналите е 5.4 милиона, други източници изчисляват жертвите на близо 3 милиона.

На този фон изблиците на насилие в Палестина изведнаж започват да изглеждат доста незначителни.

Разбира се, конфликтът за Палестина не се изразява само в броя на загиналите в бой. Това е и въпрос на справедливост и ужасяващи условия на живот. Да се измери справедливостта е доста трудно, но за ужасяващите условия на живот съществуват конкретни цифри. Например, в Палестина е доста висок показателят за детската смъртност – 23.6 на 1000 новородени. В Египет този показател е 20, в Ливан 12, а в Израел – само 4 на 1000. От друга страна в Демократична република Конго (ДРК) нивото на детската смъртност е 5 пъти по-високо в сравнение с Палестина – 126 на 1000 новородени.

Продължителността на живота в Палестина в действителност е доста висока – по-висока от Египет, Турция или Иран. Тя е и с 20 години по-висока отколкото в ДРК. Но по повод живота в Палестина се възмущава цял свят, а по повод живота в Конго кой знае защо – не. Незначителни сблъсъци в Палестина приковават вниманието на вестниците в цял свят, а за кървавото клане в Конго се притесняват малцина. Откъде идва тази разлика?

Върджил Хоукинс, автор на книгата "Незабележими конфликти: как най-страшното насилие в света се игнорира", посочва шест критерии, определящи вниманието на медиите към конфликтите зад граница. Това са национален/политически интерес, географска близост/достъпност, възможност за идентифициране, възможност за съчувствие към участниците в него, простота, сензационност.

Терористичните актове от 11 септември съответстваха на всеки от тези критерии на западните медии и затова се превърнаха в гигантска история. Въстаниците в западната част на Папуа, сражаващи се за независимост в джунглите на Индонезия с лъкове и стрели (когато Индонезия бе съюзник на САЩ в Студената война) не съответстваха на почти нито един от тези критерии – и за тях никой не е чувал. Представянето на събитията в медиите съвсем не представлява отражение на мащабите на конфликта. Върху това представяне оказват влияние доста нелепи и напълно банални неща.

"Прост пример е решението на медийните корпорации за създаване на кореспондентски пунктове в Ерусалим, Кайро и т.н., обяснява Хоукинс. Ако в Ерусалим има кореспондент и ако там изведнаж възникне конфликт, на медийните корпорации не им струва почти нищо да го отразят подробно. Колкото до Африка, да започнем от това, че там няма репортери. И затова решението за отразяване на един или друг конфликт на африканския континент може да се окаже твърде скъпоструващо. Така конфликтът между Израел и Палестина се отразява подробно, поради това, че е в миналото е бил отразяван подробно. А на Африка не ѝ се отделя внимание поради това, че по-рано не ѝ е било отделяно. Това е порочен кръг".

Средните три от шестте критерия на Хоукинс – възможността за идентификация на конфликта, възможността за съчувствие към участниците в него и простотата – имат отношение към способността на медиите да разказват за конфликтите с прости думи и да ги тълкуват с широки и опростени понятия. За журналиста идеалният конфликт е, когато очевидно лошо момче притеснява миролюбив и добре известен на журналиста слабак.Възможно е именно това да обяснява факта, че национално-освободителната борба в Тибет привлича такова позитивно внимание, а китайската провинция Синцзян с нейното предимно мюсюлманско население – не. Всички и без това смятат комунистически Китай за подозрителен, а будизмът е избегнал участта да бъде негативно отразяван в пресата, която все по-често отделя главното си негативно внимание на исляма.

С опростенчески подход към отразяванета на събитията може да се обясни и защо борбата на мюсюлманите в китай не предизвиква такова внимание сред мюсюлманите в другите страни, както борбата в Палестина и Ирак. Една от влиятелните съвременни концепции говори за съществуващ сблъсък между цивилизациите в лицето на Запада и исляма. Коментатори и от двете страни лансират такова разбиране за историята, изтъквайки жестокото насилие в борбата между цивилизациите. И в същото време, премълчавайки доста разпространените примери за това как Западът и мюсюлманите се сражават на една страна.

Услугата на Google Insights for Search показва кои са най-често търсените от хората думи, като ги сравнява с всички думи, търсени в даден регион за определен период от време. Виждайки какво търсят хората в различни страни, получаваме определена представа за значението, което те отдават на едни или други събития.

В почти всички страни думата "Палестина" се вписва в полето за търсене много по-често, отколкото "Синцзян". Тази картина се запазва даже през 2009 г., когато станаха стълкновенията между мюсюлманите-уйгури и китайците хан. Пакистан има обща граница с Китай. В Малайзия живеят милиони китайци. Хората от тези страни обаче доста по-често търсят думите "Палестина", "Газа", "Западен бряг", отколкото "Синцзян" или "уйгур". Днешният конфликт на китайските комунисти с мюсюлманите не се вписва в популярните съвременни концепции и представи.

От друга страна, Палестина е идеална почва за такива опростенчески представи и сюжети. За някои това е последният бастион на западната демокрация с борба с мюсюлманските автократични режими. За други това е най-новият пример на европейски империализъм. Някои виждат там повторение на кръстоносните походи, таен заговор на еврейския елит, остатъци от Студената война, религиозна битка за свещената земя и така нататък.

Палестина това са гръмки новини. Затова, когато в Палестина става нещо, медиите са готови да отразяват тамошните събития и са принудени да го правят. С този превратен способ слушатели, зрители и читатели отново и отново научават, че Палестина е в центъра на новините. А Синцзян не е новина. Той не е известен на никой ( мнозина даже не са в състояние да произнесат тази дума) и предизвиква бъркотия. За Палестина хората вече имат установено мнение. Но малцина имат такова мнение и въобще представа за Синцзян, Конго или Западна Сахара.

По-голямата част от потребителите на новини няма представа, че такова влияние води де непреднамерена предвзетост в отразяването на световните събития. Те постоянно виждат Палестина в информационните предавания и напълно естествено предполагат, че това е един от най-страшните конфликти на днешния ден. Палестина като новина съществува поради това, че се вписва в опростените повествования, а несъразмерното отразяване прави тези повествования още по-устойчиви.

В един от дискусионните интернет-форуми участник от Пакистан неотдавна заяви, че "Израел е причина за 95 % от слачуите на насилие и терор в целия свят". В този дискусионен пакистански форум, в който участват 43 хиляди души, на същия този сайт има 28 линка със споменаване на думата уйгур, 49 линка, в които се споменава думата "Синцзян", 838 с думата "Палестина" и повече от 1000 (тоест, не се поддава на отчитане) със споменаване на думата "Израел". И отново главната сюжетна линия е взаимоотношенията между мюсюлманите и Запада. А смазването на исляма в комунистически Китай просто не се вписва.

"Става ясно, че хората се стремят да филтрират и тълкуват постъпващата информация така, че тя да се вписва в техните представи и да ги усилва (затова вестникарска статия може да предизвика критики в пристрастност и от двете страни в конфликта). Когато информацията предварително вече е филтрирана по екстремален начин (поток от съобщения за един конфликт и почти нищо за друг) хората остават с впечатление, че значение има само този конфликт и че всъщност само той се случва в действителност", казва Хоукинс.

"В този смисъл, че подобно отразяване на само е добре дошло за екстремистите, но и помага да се "създават" екстремисти по съответната тема. Без такова насищане с новинарска информация мнозина биха обръщали по-малко внимание на съответния конфликт и биха били по-равнодушни към него. Това, струва ми се, е главната причина, поради която дебатите на тема израелско-палестински конфликт са толкова активни."

Съсредоточавайки внимание върху Израел, Ирак и Афганистан, медиите и наблюдателите придават нови сили на предизвикващите тревога опростенчески представи, в които се подчертава наличието на пропаст между мюсюлманите и Запада. От това печелят екстремистите, а умерените се оказват неспособни да обяснят световните събития в цялата им сложност и многостранност.

Яростните дебати по повод Израел и Палестина показват, че новинарските медии не могат да управляват мислите на хората. Но в значителна степен управляват за какво хората да мислят.

Вместо да спорят кой е прав и кой е виновен в Палестина, отговорните журналисти трябва да поставят под съмнение важността на този проблем и да започнат да изследват други, много по-разрушителни конфликти в нашия свят. Трябва да правим много повече, а не просто да повтаряме примитивните линии на повествованието и да усилваме разногласията. И, за да постигнем това, трябва да спрем да преувеличаваме значението на едни конфликти, игнорирайки други, които са ни неудобни.

Може би, ако искаме да сложим край на конфликта в Палестина, трябва да започнем да обсъждаме конфликта в Конго.

Още от Свят