Защо намесата в Мали беше правилното решение

Защо намесата в Мали беше правилното решение

Един колега, на чиято работа се възхищавам, ми зададе въпрос, който би могъл да бъде зададен от всеки в Съединените щати. "Значи, французите сега имат своя Афганистан?", попита той.

Отговорът е и да, и не. Западните военни намеси би трябвало да бъдат провеждани само в краен случай. Но днес Мали е легитимно място за действие.

Няколко хиляди джихадисти заплашват да дестабилизират Мали, Нигер и Либия. Наред с нарушенията на човешките права техните нападения ще обезкуражат чуждите инвеститори, ще парализират местните икономики и ще доведат до огромен брой бежанци. Скептиците омаловажават заплахата, но нестабилността, която създават тези екстремисти, ще се разпространи с течение на времето.

Отвличането в Алжир в сряда вече оказва влияние върху производството на петрол в региона. Ислямистите не могат да бъдат пренебрегвани и няма да изчезнат. Те би трябвало да бъдат отблъснати или възпрени. Въпросът е как.

За да не се превърне Мали в още един Афганистан, е жизнено важно Франция и международната общност да имат надеждни съюзници на място. Те би трябвало също така да предприемат срещу джихадистите дипломатически и икономически мерки, а не само военна сила.

Националисти или ислямисти са бунтовниците в Мали?

Питър Рътланд*, "Ню Йорк таймс"

Западните сили бяха хванати неподготвени от внезапната поява на ислямистки режим в северната част на Мали и се мъчат да разберат какво се е случило там. Все повече се говори за войнстващ ислям там. Но в сърцевината на конфликта е националистическото сепаратистко движение на народа на туарегите, което движение бе окупирано през последните месеци от ислямски радикали.

По време на Студената война Западът изпитваше трудности в разграничаването на комунизма от национализма. Това неумение доведе до поредица катастрофални интервенции от Куба до Виетнам. По-лесно бе лидери като Фидел Кастро и Хо Ши Мин да бъдат възприемани като инструменти на Москва, отколкото да се направи опит за вглеждане в техните законни националистически искания. Още

Много коментатори веднага изразиха неодобрение към намесата на Франция. Някои я разкритикуваха като "милитаризъм". Други я обявиха за "неоколониализъм". Най-често употребяваният израз беше "тресавище".

Във Вашингтон дори някои служители от правителството на Обама омаловажиха заплахата, която представлява Мали, като настояха, че западните войски са щели да влошат нещата.

Изолационизмът е лесен от политическа гледна точка, но е грешният курс. Не бива да бъдат разполагани никакви американски сухопътни войски, но правителството на Обама би трябвало да помогне с материално-техническа и разузнавателна подкрепа..

Това, че досега намесата предизвиква скептична реакция, е очевидна истина. За момента общественото мнение в Мали и цяла Западна Африка е категорично в подкрепа на френската намеса. Съобщенията в медиите показват, че 1,8-те милиона жители на малийската столица Бамако са били все по-уплашени, че ислямистите може да превземат града.

Но сега, когато французите идват, "хората започват да пушат цигари и да носят дълги панталони", заяви таксиметров шофьор. "Те играят футбол по улиците!", каза той.

От военна гледна точка французите трябва да действат, смятат експерти по региона. Повече от 8000 френски граждани живеят в Мали, много от тях в Бамако. А миналата седмица въоръжени групи за малко да превземат жизнено важно от военна гледна точка летище в град Севаре. Ако летището беше превзето, за войските от Франция или за западноафрикански сили с мандат от ООН щеше да бъде много трудно да влязат в Мали.

Преподавателят по история в Колумбийския университет и експерт по Мали Грегъри Ман е написал най-добрият анализ, който намерих за намесата. Той твърди, че кризата "има също толкова спешна нужда от дипломатическа намеса, колкото е била спешна нуждата от военна намеса".

"Проблемите на Мали до голяма степен идват отвън, което важи и за повечето джихадистки бойци. За борбата с тях ще е нужна коалиция от страни и изграждането и поддържането на такава коалиция би трябвало да бъде първият приоритет на дипломатите", каза ми той в съобщение по електронната поща.

Страховете от затъване в тресавище са разбираеми. Проблемите, които тормозят Мали през последните години след десетилетия на нестабилност, звучат познато: корупция в правителството, етнически и сепаратистки напрежения, трафик на наркотици, месещи се съседи и все по-слаби държавни институции, особено армията.

Американците претърпяха зрелищен провал при предишни усилия да обучат малийската армия да се бие с ислямистите. А френската намеса вероятно ще предизвика ответни нападения като вземането на десетки чужденци за заложници в Алжир в сряда. След Ирак и Афганистан скептицизмът към всяка западна военна намеса е здравословен. А Франция има горчив опит с намесите - от Алжир до Виетнам. Но малийците призовават за помощ, а усилията на ООН за борба с бойците са в застой.

Ислямистките бойци завладяват Северно Мали с изненадваща скорост. Те са добре организирани, тежко въоръжени и контролират пустинен район с размера на Франция. Сред бойците има членове на Ал Каида в ислямския Магреб - установена в Северна Африка групировка, която е в съюз с Ал Каида. В бъдеще те лесно биха могли да използват Мали като отправна точка за извършване на нападения във Франция и Европа.

Досега групировката не е казала, че възнамерява да извърши нападения в Съединените щати, но се предполага, че членове на тези групи са били замесени в убийството на американския посланик в Либия Крис Стивънс и още трима американци. Те също така са натрупали близо 100 милиона долара от отвличания на западни граждани, за които са взели огромни откупи.

Канадският дипломат Робърт Фаулър, който беше отвлечен от групировката през 2009 г., заяви, че неговите похитители му казали, че целта им била да създадат ислямско емирство, обхващащо Африка. Тяхната цел била да сеят хаос от Атлантика до Пасифика.

"Те много пъти ми казваха, че целта им била да разширят хаоса от Сомалия из целия Сахел до атлантическото крайбрежие. Те смятаха, че техният джихад би процъфтявал в този хаос", заяви Фаулър в телефонно интервю в сряда.

Моята гледна точка не е неутрална. Преди четири години аз и двама афганистански колеги бяхме отвлечени от талибаните и държани в плен седем месеца в Пакистан. Видях със собствените си очи тяхната жестокост, невежество и решителност.

Смятам, че най-добрият начин за борба с въоръжените групировки е икономическият растеж, а не големите западни военни интервенции. Според мен въоръжените групировки са реална, а не измислена заплаха. Въпреки това ние обявяваме, че няма заплаха или губим търпение, когато тя не се преодолява бързо.

На Франция ѝ предстоят месеци на жертви и конфликт, но това би трябвало да се очаква. Бързите решения са илюзия. Такива са и твърденията, че можем да пренебрегнем използващите насилие бойци. Борбата с въоръжените групировки включва съчетание от ограничена военна сила, широкообхватна дипломация и търпение.

Ние рядко проявяваме тези качества. Надявам се, че французите ще ги проявят.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?