Защо напускам съдебната система...

Бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов обяви в четвъртък, че напуска съдебната система след 16 години работа като съдия. Той си спечели името на един от най-непримиримите към статуквото магистрати. Съдия Лалов организира преди близо три години протеста на съдиите и съдебните служители пред Висшия съдебен съвет. Mediapool публикува без редакторска намеса молбата му за напускане, адресирана до Съдийската колегия на ВСС.

"Подавам оставка като съдия в Софийския районен съд (от 02 септември), поради което моля да бъда освободен от тази длъжност от посочената дата. Причината да напусна професията, която упражнявам повече от 16 години, и която винаги ми е носела удовлетворение е, че честта и достойнството не ми позволяват да наблюдавам как съдебната власт прави поредната крачка към своята гибел.

Състоянието на съдебната система постоянно се влошава, което личи ясно и от последната номинация за главен прокурор. Илюзия е да се мисли, че може да има смели, независими и справедливи съдии в една силно корумпирана конструкция, която е ръководена от политически зависим ВСС, голяма част от членовете на който по правило са лишени от професионални способности и мотивация да защитават и отстояват независимостта на съдебната власт и да приемат решения, които да осигурят на гражданите независим, справедлив и ефективен съд.

Вместо това ВСС се превърна трайно в репресивен орган спрямо онези магистрати, които отстояват върховенството на правото и независимостта си, защитават своята чест и достойнство. Самият аз станах обект на отмъщение и системна репресия от членове на ВСС, които не можаха да приемат, че не съм готов да бъда зависим. Името ми беше очерняно не само от обслужващи задкулисието медии, за което не получих защита от ВСС, но и от членове на самия съвет. ВСС превърна дисциплинарните производства срещу мен, които, въпреки настояването ми, не приключва повече от две години, в инструмент за тормоз.

Израждането на ВСС е резултат преди всичко от доминиращото политическо участие в него, както и от начина, по който биват избирани членовете на ВСС от парламентарно представените политически сили – непрозрачно и недостойно. При последната процедура за избор на членове на ВСС пред Народното събрание нито номинираните, нито номиниращите, проявиха доблест и професионална чест да обяснят пред обществото с кого, кога и къде са се срещали във връзка с номинациите. На кандидатите не беше дадена реална възможност да изложат в Народното събрание разбиранията си за управление на съдебната система, което унизително положение те мълчаливо приеха. В резултат на това за пореден път бяха избрани членове на ВСС, повечето от които не само нямат никакъв управленски опит, но и никога преди това не са артикулирали нито един проблем на съдебната система. Тези членове на

ВСС не само зачеркнаха с лека ръка професионалната си репутация, но нанесоха огромни вреди на цялата съдебна система.

Повече от две години след избора на членове от магистратите не са направени необходимите законодателни промени, които да гарантират, че използваната система за дистанционно електронно гласуване е сигурна и всички, излъчени от съдебната система членове на ВСС, са избрани от магистратите, а не от някой друг. При това положение не са изненада постоянните скандални непрозрачни решения на ВСС, системното погазване на съдийското самоуправление при назначаването на административни ръководители (спомнете си назначенията на изпълняващ функциите председател на Софийския районен съд, както и на председател на Софийския градски съд), нежеланието и неспособността на ВСС и ИВСС да прилага решително закона по случаи като „Яневагейт“ и „ЦУМгейт“ и др.

Убеден съм, че без промяна на сбърканата конституционна уредба и създадените в рамките на нея задкулисни отношения, главният прокурор, независимо от неговото име, поради неограничената си власт и липса на механизъм за обществен контрол, ще продължи да бъде едноличен господар не само на прокуратурата, но и на цялата съдебната система. Затова и политическите и задкулисни домогвания към този пост са толкова безпардонни.

Прокуратурата все повече ще доминира над съда. Съдебната система все повече ще губи съпротивителните си сили и способността да се изчиства от зависимите и неспособни магистрати и съдебни служители. Страхът, апатията и бюрократично отношение към работата все повече ще взимат превес над смелостта, ангажираността за решаване на проблемите на съдебната власт и жаждата за справедливост у магистратите.

През целия си професионален живот работих за подобряване на съдебната система и за реформа отвътре, но е ясно, че проблемът е преди всичко политически. Съдебната власт е изключително важна за живота на гражданите, както и за самия мен, но нейното нормално функциониране е невъзможно без законосъобразното и почтено функциониране на другите две части на държавната власт – законодателната и изпълнителната, които трябва да осигуряват такива условия, че да може съдебната система да работи в интерес на гражданите.

Звучи парадоксално, но за да отстоявам своя професионален съдийски етос, независимост и себеуважение, се налага да премина към действия, които са във формално противоречие със статута ми на съдия. За мен е въпрос на дълг да се включа активно в обществено-политическия живот и да работя за политическа промяна, без която не може да бъде извършена жизненоважната за обществото съдебна реформа. Вярвам че разнообразният ми опит в съдебната система като младши съдия, районен съдия, зам.-председател и ръководител на наказателното отделение, както и председател на СРС, и познаването на проблемите на съдебната система, ще бъдат от полза за българските граждани.

Тръгвам си от съда, но сърцето ми остава завинаги там. С уважение към всички почтени и независими магистрати."