Защо не можем да чакаме*

Защо не можем да чакаме*

Платените лица на протестите захлебили пари, за да отидат на море. Да събереш хора да се разхождат на жълтите павета след работа е не толкова трудно, колкото да ги качиш на връх Бузлуджа. Протестиращите не знаят какво искат, недоволството им прилича на “София диша”, а гражданите от страната призовавали управляващите: “Стига търпяхте това безобразие!”.

Това са част от новите заклинания, които родиха социалистите в последните дни около събора си на Бузлуджа. Този път сякаш всички се надпреварваха да докажат "научната" теза на колегата си Антон Кутев, че мисловната им дейност е окончателно разстроена от онази болест, която в партията си предават по "наследство" или по "полов път".

Лидерът Сергей Станишев демонстрира девиациите на увредения идеологически ген с твърдения като това: "Ние сме съвременната левица – нашето място е тук, на Бузлуджа".

В анализа на протестите се включи и новата звезда на партията - бившият издател на “Плейбой” Мартин Захариев, който разясни, че половината са мирно протестиращите, друга част са непредставените, а третите са наистина платените провокатори, които вече изкараха пари за море.

Колегата му от гражданската квота Татяна Буруджиева, също първи мандат депутат, наскоро даде забележителен ключ към решаване на главоблъсканиците с кадровите назначения, като коментира, че който и да бъде избран за шеф на ДАНС, видиш ли, няма особено значение, понеже в тези служби чисти няма. Червеният депутат от гражданската квота Валери Жаблянов пък се открои с революционна путиновска идея – да се напише в закона с какво могат и с какво не е желателно да се занимават неправителствените организации.

Вътрешният министър Цветлин Йовчев също решително си завоюва място в тази група. Още миналия месец той съобщи, че някой "направлява" протеста". И сподели наблюдения за "колоездачи със стрелки, които се опитват да насочат в каква посока да се движат хората". Оказа се, че мистичните “кукловоди” са част от редовна колоездачна обиколка на столицата.

Но освен че умозрително разкрива конспирации, Йовчев и сам ги произвежда – вместо към къщи, полицията прати право при протестиращите злополучния бял автобус с депутати, провокирайки сблъсъци и ексцесии около парламента в нощта на вторник срещу сряда миналата седмица.

Тази провокация бе право в целта – предизвика ярост сред протестиращите, няколко полетели камъка, кръв, счупени глави, последвалите импровизирани барикади и увредено общинско имущество...Както е било по план, очевидно. За да могат още на следващата сутрин Станишев и компания да посочат с пръст протестиращите и да кажат: Това ли е мирният протест? Такава агресия не сме очаквали.

Също както преди половин година Бойко Борисов почти се похвали, че срещу него е организиран метеж.

Впрочем, твърденията за “метежа” не са единствената прилика между управлението на ГЕРБ и настоящата управленска комбинация БСП - ДПС - "Атака". Генералната прилика е опитът за разделение. По времето на Бойко Борисов то бе на “добрите” и “лошите”, като по дефиниция "добрите" бяха онези, които са с ГЕРБ, а "лошите" – всички, които са против него. Сегашната власт мери със същия аршин, но за да не изглежда съвсем като предишната, се опитва да обрисува по-сложна картина: софиянците, разхождащи се след работа, са лумпени, които с камъни и павета се опитват да убият депутатите, които пък полагат неистови усилия да намалят тока и увеличат майчинските.

Кой изпрати натоварения с политици автобус в морето от недоволни, остава тема табу, от която не би трябвало да се интересуваме.

 

Очевидно "турът за овации" (министър Хасан Адемов нарече акцията по "спасяването" на блокираните политици) е замислен като акция, която да провокира агресия и ексцесии, а след това симпатичното, цивилизовано, мирно, гражданско лице на протеста да бъде обявено за мит. Управляващите вероятно си представят, че така окончателно са спечелили не само имиджовата война, но и окончателно са делегитимирали недоволните.

Играта на диалог, за който толкова много говори правителството, бе невъзможна и преди тази "брилянтна" акция. Сега вече е немислима.

Протестът иска оставката на кабинета. И я иска вече почти два месеца. Иска я методично и не се обезсърчава.

Иска я, защото управляващите признаха, че депутатът от ДПС Делян Пеевски е част от олигархичния кръг на Корпоративна търговска банка. И въпреки това го избраха за председател на ДАНС. Тук няма как да не се натрапи още една прилика с ГЕРБ – безропотното натискане на бутоните за гласуване в пленарна зала, за което сегашните управляващи жарко и пламенно обвиняваха предишните.

Хората искат оставката на кабинета, защото покрай продънилите ушите ни социални мерки за народа, никой не даде ясно и недвусмислено обяснение за хилядите евро източени социални помощи във Франция от един от сегашните министри на г-н Орешарски.

Искат я, защото "презреният" в предходния мандат на НС националист Волен Сидеров осигурява сегашното управление, също както осигуряваше това на ГЕРБ.

Искат я, защото кадри на ДПС като Емил Иванов и бат' Сали илюстрират високо вдигната летва на изискванията към българските управленци – "екзактни" в миналата и настоящата си политическа битност. И по никакъв начин не се различават от предходните управляващи, които носиха прякори от типа на Тиквата, Пицата и Мафчо.

Иска я, защото вместо да се занимаят с истинските гафове на ГЕРБ, настоящите управляващи се занимават с това колко ядки са изядени в полет на Авиоотрад 28.

Протестиращите все още не са забравили, че премиерът Пламен Орешарски не знаеше имената на министрите си, а редовите депутати от БСП и ДПС се чудеха защо Цветлин Йовчев става вътрешен министър, коя е Десислава Терзиева (министър на регионалното развитие) и транспортният шеф Данаил Папазов човек ли е на ГЕРБ в този кабинет.

Протестиращите още не са забравили отговора на вицепремиера Даниела Бобева на въпрос за връзките ѝ с Черепа. "Аз да не съм Орешарски" – каза тя. Недоволните помнят и статистиката, от която се оказа, че съпругата на Сергей Станишев – Моника Йосифова, не е била във финансова немилост по времето на ГЕРБ, а е спечелила милиони.

Протестиращите знаят, че АЕЦ “Белене” дебне зад ъгъла, а външният министър Кристиян Вигенин смята 9 септември за празник.

Това са достатъчно поводи за оставка. Затова и българите не могат да чакат. Тяхното лято е през 2013-а.

*Едноименно есе на Мартин Лутър, публикувано в сп. 'Сатърдей Ревю' на 30 май 1964

Споделяне
Още от Анализи и Коментари