Защо нормалните руснаци се радват тези дни

Защо нормалните руснаци се радват тези дни

Неотдавна първият секретар на Руската комунистическа партия КПСС (РКП-КПСС) Пригарин публикува в тамошните медии статия, в която остро нападна известния журналист, литератор и някогашен дисидент Вадим Белоцерковски. Яростните носталгтично-съветски тиради на комуниста Пригарин бяха предизвикани от откритото писмо на Вадим Белоцерковски до “приятелите правозащитници и демократите в Русия”. Познатият и на читателите на Mediapool журналист много точно и находчиво анализира в своето писмо имперската и шовинистична истерия, разпалена от Кремъл около талинския паметник на съветски войник-окупатор.

С току що изпратеното за публикуване и в Mediapool  есе Вадим Белоцерковски отговаря на обвиненията на комунистическия секретар. Позицията на руския интелектуалец е интересна и с това, че е изказана от един от най-изявените публицисти и теоретици на лявата руска икономическа и философска мисъл. Белоцерковски е страстен защитник на демократическия социализъм и на работническото самоуправление, който критикува немилостиво ексцесите на днешния глобален икономически и политически ред.

Господин първият секретар Пригарин си служи с обичайни за днешните комунистически ръководители пропагандистски методи – манипулира моите тези, оневинява и сталинския, и сегашния режим, но забравя, че у нас старите порядки все още не са напълно възстановени. Че все още тук-там се намират цепнатинки, през които може да се процеди свободна мисъл. Че са останали хора, които са живели по време на сталинския людоедски режим (аз тази година ще навърша 79 години!) и знаят, колко струват неговите статистически цифри, помнят в частност и това, че мнозинството от жертвите в сталинските времена загиваха не толкова от куршумите на НКВД, колкото от глада и от непосилния труд из лагерите, особено по време на войната.

В мое лице на г-н Пригарин особено не му е провървяло на опонент: аз не си затварям очите пред факта, че сегашният режим на номенклатурно-олигархически капитализъм по отношение на людоедските си качества не отстъпва на сталинския режим на държавен феодализъм. Броят на измрелите граждани (от 1992 година насам!) – измрели от нищета, безработица, от срива на здравеопазването и от развихрянето на престъпността – вече е съпоставим с броя на сталинските жертви! Виждам също така, че сегашните «опозиционни» компартии волно или неволно помагат на този режим да се задържи на власт. Това става в частност и когато ръка в ръка с Кремъл отвличат вниманието на населението към “външни врагове” и “чуждестранни оскърбители”.

Г-н Пригарин пише: “Съвершено очевидно е, че пренасянето на братската могила и на паметника на Войника-освободител от властите на Естония е акт на неприятелска държава - оскърбление, съзнателно нанесено на Русия и на нейния народ”.

Не, драги ми господине, на страната и на народа (на по-голямата му част) не е нанесено никакво оскърбление. Оскърблението бе нанесено на Путин и на неговата “компания”. За всички нормални хора в страната това бе голяма радост!  Сталинистите се бяха разпоредили едно време да се зас…троят (извинявам се) всички окупирани градове със скулптури на съветски войни или танкове за да помнят гадовете аборигени, кой им е сега господарят и чии вечни васали са те! И ето че изведнъж една мъничка нагла страна (и то същите дръзки финландци, които през 39-40 г. вече веднъж оскърбиха “нашата”  Велика империя) си позволява да маха “нашите” паметници от своите улици! С танкове, с танковете трябва да ги газим! (“Третия път – танковете на Запад!” - както скандират руските скинхеди и махат с десницата – “зиг хайл!”) Само че – лоша работа – онези времена отминаха, днес за такива бабаитлъци може и да си изпатиш. Това не е като да разгонваш у дома маршовете на своите несъгласни интелигенти!

Г-н Пригарин, демонстрирайки обективност, пише, че и него понякога го било срам от “неумерената агресивност и истеричност на нашата  власт”. А всъщност трябваше да му е ясно, че нормалните руски хора въобще не се срамуват от това. Тъкмо напротив – такива прояви силно ги радват! Радостно е, че кремълско-лубянските отрепки показват истинската си физиономия (и озъбената си мутра!) пред цял свят! И в демократическия свят, както изглежда, вече започват да разбират, каква власт се е установила в Русия.

Така че - да живеят естонците!  И латвийците, литовците, поляците, украинците (оранжевите), чеченците, косоварите и грузинците да живеят! За Вашата и наша свобода!

P.S. Току що научавам, че Британската кралска прокуратура най-накрая е повдигнала обвинението против Луговой за отравянето на Александър Литвиненко. И това ако не е радостно събитие! Да живее и Великобритания!

P.S. и от преводача: Заедно с горния си текст Вадим Владимирович отправи към мен днес и един личен въпрос - дали скоро ще има основание да се провикне “Да живеят и българите!”. За дълбоко съжаление не можах да му дам големи надежди.

Бележки и превод Милен Радев

Още от

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?