Защо новият директор на МВФ не може да бъде европеец

Доминик Строс-Кан е в затвора, а в МВФ започнаха дебати по кандидатурата на неговия приемник. Канцлерът на Германия Ангела Меркел иска длъжността отново да бъде заета от европеец. Това обаче би било пагубен сигнал към развиващи се държави като китай и Индия.

Изглежда, че те са имали най-добри намерения. На 2 април 2009 година европейците и американците дадоха да се разбере, че повече няма да делят помежду си ръководните постове в Световната банка и Международния валутен фонд. Договореност за това бе постигната същата година на срещата на "групата на 20-те" в Лондон. "Договорихме се, че шефовете и ръководните постове в международните финансови институции трябва да бъдат назначавани в резултат на открит, прозрачен и основан на достойнствата и заслугите на кандидатите процес на подбор", се казва в заключителното изявление на лидерите след срещата. С други думи, европейците се отказват от привилегията да избират шефа на МВФ.

Сега обаче, когато срещу днешния управляващ директор на МВФ Доминик Строс-Кан бяха повдигнати обвинения за сексуален тормоз и възниква необходимост той да бъде сменен, канцлерът Ангела Меркел изглежда е забравила за даденото тогава обещание.

Миналата седмица  Меркел даде да се разбере, че все още смята ръководния пост в МВФ за европейски. Медиите съобщиха, че тя е заинтересована от назначаването на този пост на шефа на италианската централна банка Марио Драги, като начин да бъде отстранена кандидатурата му за ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Оттогава досега тя започна да се отнася по-положително към назначаването на Драги начело на ЕЦБ, но продължава да смята, че начело на МВФ трябва да бъде европеец. В понеделник Меркел бе още по-откровена: "В днешната ситуация, когато водим активни дискусии за еврото, Европа има всички основания да издигне добри кандидати", каза тя, говорейки по темата за приемника на Строс-Кан.

Тя призна, че кандидати от развиващите се нови световни сили като Китай, Индия и други биха могли да заемат този ръководен пост "в средносрочна перспектива". Опитът ѝ обаче да прикрие нарушаването на договореността от 2009 година бе твърде слаб.

Вкопчени в привилегиите

Меркел дава пагубен сигнал. Европейците искат да се вкопчат колкото се може по-дълго в своето изключително право от стария световен ред. И в опита си да защитят привилегиите си няма да се спрат пред нищо.

Европа вече демонстрира това миналата есен, когато се бореше за своите квоти при гласуването в МВФ. Отдавна е време да се засили ролята в тази финансова институция на Китай, Индия, Южна Африка и Бразилия. Беше много трудно да не се обръща внимание на непропорционално голямото влияние на Европа в борда на МВФ, в който тя притежаваше 33 % от гласовете, при положение че дава едва 20 % от световния брутен продукт.

Европа обаче се съпротивляваше и не искаше да се откаже от част от гласовете си. В края на краищата тя се съгласи със незначително съкращаване до 30 % от гласовете, не преговорите по този въпрос оставиха горчив привкус. Миналогодишният фарс обаче вече бе надминат от сегашния дебат.

Извинение за твърдото вкопчване на Европа в ръководния пост в МВФ е продължаващата криза на еврото. Но ако Меркел не е разбрала веднага парадоксалността на този аргумент, страни като Мексико и Бразилия със сигурност са го направили. По време на финансовите кризи в Латинска Америка и Азия европейците определено не са отваряли и дума за това, че МВФ трябва да бъде оглавен от някого от пострадалите райони.

Днес обаче, когато самата Европа се оказа в беда, внезапно се оказа крайно важно начело на МВФ да застане европеец. Само така, твърдят привържениците на тази аргументация, МВФ ще е в състояние напълно да разбере сложния процес на вземане на решения в еврозоната и в Европейския съюз. Сякаш някой талантлив индиец, южнокореец, бразилец и южноафриканец не би могъл да проумее кризата на еврото, особено като се има предвид, че в МВФ има екипи от специалисти, които от дълги години работят с Европа.

Окуражаване на конструктивната роля

Твърдото вкопчване в раководния пост в МВФ отслабва Европа, тъй като нанася вреди на нейния авторитет в момент на значителни и бързи промени в глобалното разпределение на силите. А без авторитет Европа едва ли би могла успешна да призовава развиващите се държави да играят конструктивна роля в международните институции. Новодошлите на световната сцена по-рано се криеха зад аргумента, че не им позволяват да упражняват влияние. Този аргумент им даваше възможност да прикриват липсата на политическа воля или смелост да застанат лице в лице с трудните международни въпроси. Този аргумент ще се изпари, ако Европа се откаже от привилегиите си.

Освен това Европа ще може да изисква от развиващите се нови световни сили да живеят и действат в съответствие със своите нови отговорности пред световната икономическа и финансова система. Доколкото много въпроси, свързани с ролята и легитимността на МВФ в новия световен ред остават нерешени, тези държави трябва да поемат своята отговорност за тяхното решаване.

Предварително условие за това е Европа да се отнесе сериозно към обещанието си дадено на срещата на 20-те. Придържането към "открит, прозрачен и основан на достойнствата и заслугите на кандидатите процес на подбор" за директор на МВФ ще даде мощен сигнал за това, че в бъдеще главен критерий при назначаването на висшите световни длъжности ще бъдат качествата на кандидатите, а не паспортите им. Това се отнася и за скоро овакантяващото се място на заместник-директора на МВФ, което ще трябва да бъде попълнено в скоро време и за което традиционно претендират Съединените щати.

Дефицит на добри кандидати от развиващите се и новоиндустриализираните държави не съществува. А след 5-10 години начело на МВФ може отново да се окаже европеец, ако, разбира се, той или тя се окаже най-квалифициран кандидат. Този път обаче Европа е длъжна да покаже, че държи на думата си. За това трябва да подкрепи кандидат неевропеец.

Вместо да се вкопчва в старомодните си привилегии, Европа би трябвало да започне да говори в един глас в МВФ. Именно това е от решаващо значение  за засилване на влиянието ѝ. А не дали европеец е на директорския пост. Превръщайки днешната криза в благоприятна възможност, Европа ще засили и своите позиции, и позициите на МВФ.