Защо НЗОК плаща лекарство със 7 пъти разлика в цената и го крие?

Защо НЗОК плаща лекарство със 7 пъти разлика в цената и го крие?

Управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев хвърли в края на мандата си тежки обвинения в лобизъм, некомпетентност и грешна политика от страна на МЗ, които водят до източване на обществения фонд и му пречат да работи ефективно. Това се случи в една от редките му публични изяви за времето на неговото управление, което ще остане в историята като най-непрозрачното разпореждане с многомилиардния ресурс от здравните вноски. В неговия мандат институцията окончателно се затвори и спря да дава обяснения как и защо взима едно или друго решение в полза или ущърб на гражданите. С изтичане на мандата му, който самият той обяви, че няма да бъде подновен, критичните изяви на Дечев зачестиха.

В интервю за Дарик радио Дечев хвърли в общественото пространство димка с удобно подбрана смесица от азбучни истини (че НЗОК се източва, контролът куца, болниците са много), актуални критики към МЗ (че се бави въвеждането на здравната информационна система и електронния търг за лекарства, че медицинските сестри са били излъгани от правителството, а НЗОК поставена пред свършен факт да плаща за дадените неизпълними обещания) и извадени от контекст шокиращи разкрития (за разлики в цените, на които НЗОК плаща лекарства). Макар много от повдигнатите от Дечев въпроси да са резонни и актуални, той по никакъв начин не обясни как е противодействал на източването и останалите проблеми, как се е противопоставял на грешните според него решения и какво е предложил той за да защити по-добре обществения ресурс

Защо НЗОК плаща лекарство със 7 пъти разлика в цената и го крие?

Дечев се оплака, че НЗОК плаща едно лекарство за частна болница на 7 пъти по-висока цена, отколкото същото за държавна и общинска. Причината – лобистки по думите му текст, с който частните болници вече не са задължени да провеждат обществени поръчки, когато харчат обществен ресурс. Действително такава поправка има и тя е приета през 2016 година по инициатива и с гласовете на ГЕРБ – партията, която предложи и изпрати д-р Дечев начело на НЗОК. Оттам нататък, по време на мандата си като управител д-р Дечев не е съобщавал публично, че касата е ощетена от този текст, нито е предлагал на общественото внимание решение на проблема. Нещо повече – НЗОК и в момента отказва да съобщи лекарството и болниците, които по думите на Дечев източват фонда, макар и напълно законно. От МЗ също обявиха, че не знаят за драстичните разлики в цените, тъй като Дечев не е уведомил за проблема нито министерството, нито Националния съвет по цени и реимбурсиране. Т.е. НЗОК крие от МЗ загатната бегло в радиоефира информация.

Дечев даде пример, че едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Защо това е възможно?

Както вече стана ясно, държавните и общински болници са задължени да си купуват лекарствата с обществени поръчки, а частните – не. По принцип НЗОК плаща лекарствата на цените от позитивния лекарствен списък. Това са пределни цени, над които не може да се плащат лекарства с обществени средства. При търговете на държавните и общинските болници обаче в някои случаи се постига много по-ниска цена. Заради конкуренцията и защото производителят изкуствено държи висока цена в позитивния списък и не я намалява, така че тя да не бъде видима и да води до намаляване на цените в други държави, с които се реферираме. Разлика от 7 пъти в тръжната цена и цената в позитивния лекарствен списък обаче е по-скоро изключение и се отнася за лекарства извън патент, които така или иначе формират малка част от разходите на НЗОК, смятат експерти.

Въпреки че болниците са длъжни да отчитат придобивната цена на лекарствата, това е много по-лесно проследимо за държавните и общинските болници, които правят обществени поръчки и тръжната документация е видима, отколкото при частните, които могат да представят всякаква фактура, а в някои случаи болницата и дистрибутора на лекарства са свързани лица.

Проблемът би могъл да се реши чрез електронния търг за лекарства, който така и не успя да стартира успешно и през миналата година, за което Дечев също критикува МЗ, не без основание. Идеята е болниците, на които НЗОК плаща за лекарства, да не могат да ги купуват на стойност по-висока от постигнатата в електронния търг.

И това условие трябва да обхване както държавните и общинските, така и частните болници. Така макар частните болници да не правят обществени поръчки, те също ще трябва да се придържат към постигнатите в електронния търг цени, които ще станат референтни.

Редно ли е частните болници да са освободени от обществени поръчки?

Според юристи не е правилно частните болници да бъдат изключени от обхвата на ЗОП, когато работят с обществен ресурс и не е вярно, че промяната е заради хармонизиране на българското законодателство с евродиректива. Т.е. правилно е частните болници да правят поръчки за плащани с обществени средства лекарства и медицински изделия. А ЗОП да не се прилага само в случаите, при които се разходват средства, които нямат публичен характер - като например даренията или кешовите плащания на пациентите. Това би било в унисон с духа и текста на Директива 2014/24/ЕС, както и с практиката на Съда на ЕС.

По принцип лечебно заведение, което не харчи свои собствени средства, няма стимул да договаря по-ниска цена от пределната в позитивния списък. Напротив, при дадената пълна свобода на договаряне, са налице предпоставки за злоупотреби с публичния ресурс, предназначен за заплащане на лекарства и медицински изделия.

Причината е, че на пазара има свързани помежду си дистрибутори и болници, а разликата в цената на лекарствата остава като печалба за тях и реално източва обществен ресурс, който може да бъде насочен за лечението на повече пациенти.

Псевдоравнопоставеност между болниците

Дечев не за първи път влиза в конфронтация с частните болници, тъй като той беше застъпник на идеята да не им се плаща с обществен ресурс и да не могат да формират печалба. Тя обаче не намери политическа подкрепа от депутатите от управляващото мнозинство и МЗ.

Не е ясно лансирал ли е пред управляващите д-р Дечев предложението си частните болници да не са освободени от обществени поръчки. Ясно е само, че д-р Дечев си тръгва, а повдигнатите от него проблеми остават.

Според законодателството болниците са равнопоставени, независимо от формата им на собственост, но реално не са. И това е видно както от примера с обществените поръчки, така и от примера, че с обществен ресурс се плащат две различни цени на едно и също лекарство. Но реално неравнопоставеност има и в начина, по който се селектират пациенти в отделните болници и се събират такси от болните. 

Още по темата
Още от България