Защо "Под игото” е любимата книга на българина

Неотдавна група хора искаха да организират специална акция, за да не допуснат "Под Игото" да стане любима книга на българина. Те имаха право. Изборът на любим роман в играта "Голямото четене" не е въпрос на четене, а на кампания. Някои биха могли да кажат: "Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга."

Всъщност това твърдение е перифраза на нещо, което беше казал Марк Твен: "Добра библиотека е библиотеката, в която няма нито една книга от Джейн Остин, дори и в нея да няма нито една друга книга." В оригиналната класация на ББС "Голямото четене" Джейн Остин спечели първото място с книгата си "Гордост и предразсъдъци". Също така както Вазов спечели с "Под Игото" българското голямо четене.

"Гордост и предразсъдъци" е великолепна книга. Неслучайно тя стои в основата на много книги, които явно или неявно я копират. Последният хит в тази серия беше "Дневникът на Бриджет Джоунс", която стъпка по стъпка повтаря сюжета на "Гордост и предразсъдъци". Тя обаче не спечели заради безспорните си (макар и не за Марк Твен) литературни качества, а заради митичната си стойност на книга, в която една нация се оглежда като във вълшебно огледало, в което не вижда себе си, а онова, което иска да бъде.

"Под Игото" има сходен ефект. Независимо дали сме я чели или не, това е книга, в която ние се виждаме такива, каквито искаме да бъдем. Това е простата причина за нейния успех. Сега обаче е време да седнем да препрочетем тази хулена и превъзнасяна книга, а много от гласувалите и да я прочетат за първи път, и да видим в нея какви ни се иска да бъдем и да се замислим защо.

Ние, изглежда, искаме да сме жертви. Искаме да имаме врагове, които да са по-силни от нас и да ни служат за оправдание за нашата собствена мизерия. Искаме да имаме надежда за спасение някъде навън. Искаме да си извоюваме спасението със страдание и провал. И искаме всичко това да се превърне в система от ценности, които да бъдат зачитани от нас самите, от света и от литературата.

На следващата матура и на следващите кандидат-студентски изпити не би било зле всички да пишат есе на тема: "Защо избрахме Под игото". Може би подобно есе е добре да бъде част и от процедурата за постъпване на работа, поне държавна, и със сигурност за всички, които се кандидатират за евродепутати или просто депутати.

*Други коментари на същия автор може да прочетете на http://www.julianpopov.com/

Още по темата
Още от