Защо пожеланата от Борисов френска мажоритарна система работи за ГЕРБ

Подобен вот дава преднина на две големи партии и поставя по-малките в зависимост от тях

Защо пожеланата от Борисов френска мажоритарна система работи за ГЕРБ

След като цял месец твърдеше, че макар и с неохота ще приеме искането на референдума за мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов внезапно пожела в България да се въведе френската избирателна система. Именно с тази належаща законодателна инициатива той оправда и възможността за съставяне на ново правителство в този парламент, с мандата на партньорите си от Реформаторския блок и с подкрепата на Патриотичния фронт.

Към момента БСП отхвърля предложената от инициаторите на референдума 100% мажоритарна система и призовава да се обмисли германската смесена система.

В четвъртък вечерта Борисов обяви от Брюксел, че е привърженик на френския модел, при който на втория тур отиват тези кандидати за народни представители, които на първия тур са спечелили поне 12.5% от регистрираните избиратели.

Какво представлява френската избирателна система

Френската избирателна система има обаче особености, които едва ли могат да се пренесат механично у нас.

Там парламентарните избори се провеждат веднага след президентските - Франция е полупрезидентска република - президентът назначава правителството, а политическите договори между двата вида избори са от съществено значение за конструиране на парламентарно мнозинство.

Освен това съществен момент е, че за избран на втори тур не се смята депутат, който има над 50% от гласовете, по простата причина, че до балотажа могат да бъдат допуснати повече от двама кандидати, заради условието да са получили подкрепата на повече от 12.5% от регистрираните избирали. Допълнително – между първия и втория тур на парламентарния вот във Франция има две седмици, през които се правят поредица политически договори.

Договорките

"Между първи и втори тур на президентския вот текат договорки между партиите, които подкрепят един или друг кандидат за президент - какво получават срещу тази подкрепа за парламентарните избори - а именно явяване на техни кандидати в едномандатните райони, където имат добро представяне на първи тур на президенсткия вот", отбелязва във Фейсбук профила си Антоанета Цонева от "Института за развитие на публичната среда".

"Подобни договорки текат и между първи и втори тур на парламентарните избори - определени кандидати се отказват в интерес на други, за да се спазят договорките, дадени на президентския вот", обясни тя.

Димитър Димитров: Борисов ще може да се коалира предварително

Потърсен от Mediapool, политологът и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Димитър Димитров отбеляза, че "очевидно Борисов си е харесал френската система, защото тя му дава възможности да избере своите партньори предварително".

И обясни защо: "Във Франция преди втория тур има две седмици. Обикновено през първата седмица партиите в ляво и партиите в дясно уточняват общите си кандидати - по един във всеки район. Така се оформят два блока".

Димитров смята, че такъв тип мажоритарен избор ще покаже на практика с кого се е коалирала всяка формация. "Така Борисов ще може, отстъпвайки на коалиционните си партньори определени райони, да структурира предварителна коалиция", каза експертът.

"Тук не трябва да пропускаме факта, че във Франция, за да заработи този модел на коалиране, особено в ляво, бяха нужни 20 години. Горе-долу това е срокът за установяване на трайни партньорски отношения", посочи той.

И отбелязва, че проблемите започват, когато на терена се намеси трети играч, който по идеологически причини не принадлежи нито на левия, нито на десния блок: "Проблемите във Франция започват, когато се появи партия като Националния фронт. Във всеки район тя обикновено играе срещи някое от двете обединения".

Димитър Димитров напомни също, че във френския парламент формално има доста партии, но на практика представителите на различните от основните две формации са по "няколко". "И тази като всяка мажоритарна избирателна система води до предимство на две големи партии", допълни той и заключи, че ако френската избирателна система бъде пренесена у нас, България ще бъде единствената европейска държава, която ще я ползва, извън Франция.

Първан Симеонов: При такава система няма "вот и антивот"

Сходно е мнението и на политолога от социологическа агенция "Галъп" Първан Симеонов. По думите му при мажоритарна система в два тура, във варианта, подложен на инициирания от "Шоуто на Слави" референдум, "се случва резултатът, който се получи в "Младост", или бива избран Румен Радев". "Не че системата направи резултата, но тя дава възможност на втория тур да се явят само двама кандидати и тогава дори противоположни като идеология и пристрастия хора могат да гласуват заедно в една посока. Получава се нещо като отечествено - фронтовски вот – всички срещу един", обясни още Симеонов.

И даде пример: "За Румен Радев гласуваха 800 – 900 хил. души от БСП, но за него гласуваха и 300 000, които на предходни избори са подали вот за ГЕРБ, както и 200 000, гласували за Каракачанов. Ако до балотажа обаче стигнат не двама, а трима или повече кандидати, каквато възможност предвижда френската система за парламентарни избори, няма да се получи ефекта "вот – антивот". Според политолога по тази причина Борисов винаги може да се договори с някого в различните едномандатни райони.

По-генералният извод е, че "в момента лидерът на ГЕРБ се опитва да оглави бунта срещу себе си", коментира Първан Симеонов. "Опитва се да опитоми енергията на Слави Трифонов и да я ползва в своя полза", допълни той.

Споделяне
Още от България