Защо прекратяват разследването за българския "Новичок"

Събитията около отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални напомнят за съдбата и на други противници на режима на Кремъл. Демократичният свят поиска бързо и прозрачно разследване.

На този фон идва новината, че българските власти са разпоредили прекратяване на разследването, придобило печалната известност като "българския Новичок". Това едва ли е изненада, тъй като причините са пряко свързани с това, срещу което протестират хиляди българи в страната и в чужбина – корупцията на най-високите етажи на властта, съществуваща в тясна симбиоза с ръководството на прокуратурата. Това, което българското общество еднозначно нарича - "мафия".

Сагата с "българския Новичок" даде видимост на една важна особеност на българската организирана престъпност, окопала се в правителството и в съдебната власт – връзките и зависимостта ѝ от Кремъл. Най-ярките примери за тези връзки и зависимости са в енергетиката – проектите "Белене" и "Турски поток". Това, което все още остава в сянка, е предателството на Борисов в сферата на отбранителната индустрия, което дооформя неговия "Троен шлем". На Русия по същество бе призната роля при определяне на насоките и мащабите на развитие на оръжейната промишленост на България, която е член на НАТО и ЕС.

Руската връзка

Покушението срещу Скрипал през март 2018 г. доведе до може би най-мащабните разкрития на дейността на терористичните групи на руското военно разузнаване (ГРУ), т.нар. "част 29155". Разкрити бяха части от тяхната организация, методи и конкретни служители.

Българският премиер Борисов категорично отказа да се присъедини към съюзническата солидарност с Великобритания след отравянето на Скрипал. Така България остана единствената страна, която символично не изгони нито един руски дипломат. Както каза тогава Борисов, "ще изгоним, когато има ясни факти и доказателства". За което получи благодарности от Кремъл.

Три години преди това, в края на април 2015 г. бе извършено покушение с отровно вещество срещу трима български граждани. Лекарите спасиха живота им на косъм и установиха отровата. Нейната формула бе потвърдена от специализираната финландска лаборатория "ВЕРИФИН". По това време за "Новичок" все още не се знаеше. Разследването, което бе възложено на СДВР с началник по това време Младен Маринов (след това вътрешен министър), бързо попадна в задънена улица и бе спряно. Тогава никой не обърна внимание на една фраза в заключението на "ВЕРИФИН", че не са могли да идентифицират една от съставките на отровата.

Трябваше обаче да дойде инцидентът със Скрипал и светът да заговори за "Новичок", за да може България плахо да се припомни за случая "Гебрев". Още тогава обаче възникнаха съмнения за намеренията на българските власти.

Към 2018 г. Борисов вече беше поел курс на съглашателство с Русия по своя "Троен шлем". Това са трите основни проекта от стратегическо значение за бъдещето на България - даването на руснаците на АЕЦ "Белене", рестартирането на проекта "Южен поток" под новата шапка "Турски поток" (маскиран като разни "хъбчета", "балкански" и др. "потоци" и пр). Третият проект, на който руснаците особено държат, е получаването на контрол над българския оръжеен износ под измисления претекст с т.нар. "оръжейни лицензи" - една иначе затворена преди десетилетия страница.

"Напредъкът" и по трите проекта днес е явно видим. Малко известно е, че поради отпора, даден от президента Радев и от водещите оръжейни предприятия, разпореждането на Борисов да се дадат на руснаците права върху военната ни индустрия, засега остава неизпълнено. Затова властта отиде на по-лесния, но по-груб начин за клякане пред Москва – масиран натиск за саботиране производството на основните български фирми, за проваляне на подписани договори и отнемане на пазари. Резултатите от тази антинационална и предателска политика на Борисов, провеждана чрез министъра на икономиката от партия "Атака"- Караниколов, чрез ДАНС и прокуратурата се виждат ясно в актуалните статистически данни. Щетата, нанесена на България се превърна в бонус за конкурентите, които поеха нашите поръчки.

Съглашателството с Кремъл по тези основни стратегически направления Борисов и неговият антураж прикриваха с активна "прозападна" пропаганда, предназначена за наивници сред нашите съюзници и партньори, така и за българската общественост. Под този параграф минаха не само "геополитическият проект" Ф-16", но и шумните, повърхностни и отдавна забравени истории с "руските шпиони" като русофилът Малинов и един- двама петостепенни дипломати от руското посолство. За реалния ефект от тези наивни ходове говори и нетипичната, спокойно-пренебрежителна реакция на Москва, както и одобрението на руския посланик, за когото Борисов бил "добрия", но други били "лошите"… Всемогъщият Борисов обясни, че бил чул за тези неща от медиите и нямал нищо общо с тях.

На този фон шансовете за мотивирано разследване на дейността на руски специални служби на територията на България граничеха с нула. Така и стана, въпреки че картината на саботажите и директните операции започна да се очертава. В тази картина, особено през първата половина на 2015 г. се откроиха няколко събития. Да припомним, че това е периодът на бурен ръст на българския оръжеен износ за дестинации, които пряко засягаха интересите на Русия, особено в конфликтите в Близкия Изток. По това време ГРУ вече е прихванало масива от комуникации между българските и чуждестранните контрагенти по този износ, включително между държавните власти. Част от този масив впоследствие стана публичен в пропагандната война срещу българската военна индустрия. На 21 март и на 14 април 2015 г. бяха взривени складове на ВМЗ Сопот, което официални лица тогава характеризираха като "саботаж". Взривовете бяха организирани професионално, без човешки жертви. В края на април – май бе извършено нападението срещу тримата по случая "Гебрев", а на 6 юни при "нещастен случай" на полигона "Анево" загина гражданин на САЩ по време на изпитания на оръжия за официални американски институции…

По нито един от тези случаи българските власти не проявиха целеустременост, още по-малко смелост, да ги разглеждат в тяхната възможна цялост. Дали са верни и предположенията, че и сред висшето ръководство на ДАНС някой работи за интересите на Русия, вероятно скоро ще се разбере.

Нямаше да се възобнови и спряното разследване по случая "Гебрев", ако самият потърпевш не поиска това през октомври 2018 г. Едва ли Цацаров и Борисов щяха да позволят това, ако не беше широкият отзвук в световните медии и интересът на британците заради видимите сходства между двата случая. Ето това вече засягаше стратегическия глобален интерес на Русия за разлика от "шпионина" Малинов и нещастните секретари от руското посолство. Ето затова Русия предприе мащабна кампания за омаловажаването на съвпаденията при "новичоците". Ето затова скочи руската "пета колона" в България, за да обяснява как не било възможно руските разузнавачи, "най-добрите в света", да правят такива неща. Ето затова Борисов и антуражът му, включително ръководството на прокуратурата и ДАНС, направиха всичко възможно да препятстват разследването, да го отклоняват в невъзможни посоки и сценарии и да го протакат. Оттам идва крилатото твърдение на Цацаров, че тримата българи са отровени "със салата от рукола" от "неизвестни бизнес-партньори". Въпреки известния още тогава факт, че тримата никога не са били на едно място заедно… Но това бе най-малкото.

Борисов и Цацаров измислиха и друг "хитър" ход – хвърлиха отговорността за разследването на престъплението в България на… британските разследващи. Не бе изненада, че "по указание отгоре" разследването всячески се саботираше. Съдейки по публични признаци, разследването е било контролирано на най-високо ниво от триото – главния прокурор Цацаров, вътрешния министър Маринов и шефа на ДАНС Димитър Георгиев. Към тях е "кооптиран" и шефът на Специализираната прокуратура тогава Иван Гешев, като нему се отрежда особена роля в публичните комуникации, очевидно в подготовката му за висшия пост. На върха на пирамидата е лично премиерът Борисов.

Особено важна задача на този своеобразен "щаб" е ограничаването на щетите върху отношенията на България с Русия. На съответните ведомства е възложено да не се допусне интернационализацията на разследването. Затова България не поиска помощ от съюзниците си. Затова до ден днешен отказва експертната помощ на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), за разлика от Великобритания. Нещо повече, за голяма изненада на британците българските власти не проявяват никакво желание за "съвместна работа", въпреки публичните клетви на главния ни прокурор. Въпросите на Лондон се потулват или просто изчезват.

За броени седмици обаче "Белингкат" и водещи световни медии започнаха да вадят на бял свят факти и обстоятелства. Започнаха свои разследвания и други независими разследващи екипи. Стана също така ясно, че за руските агенти България е била свободна зона, където са върлували не само на терен, но и са организирали операции в съседните страни, в Сърбия, Македония, Гърция и Черна Гора. Под "зоркия поглед" на българските служби.

Премиерът Бойко Борисов продължи да "не е чул нищо", а главният прокурор продължаваше да "изследва руколата". Шикалкавенето им обаче започна да подсказва на нашите съюзници кой къде е в схемата. Прокуратурата бе принудена да публикува селективно някои имена и да им повдигне формални обвинения, без даже да се обърне към руските власти за информация какви са тези лица и съществуват ли изобщо. А иначе между България и Русия действа спогодба за сътрудничество в борбата против тероризма, като по официална информация българските и руските прокурори се срещат често в духа на братската дружба от миналото…

Българската връзка

Ако руската линия в поведението на Борисов и на ръководството на прокуратурата лъсна сравнително бързо и обяснимо, то за местните мотиви трябваше друг поглед. Той дойде от анализа на събитията около оръжейната ни индустрия и в частност - тоталната атака срещу бизнеса на един от пострадалите - собственика на компанията "ЕМКО", една от най-големите в бранша не само в България, но и в Централна и Източна Европа.

Документите доказват, че към датата на покушението през 2015 г. Гебрев, чрез "ЕМКО" прави първите постъпки за придобиването на друга водеща компания – "Дунарит". Тя е изпаднала в немилост след разграбването на КТБ. По същото време агентите на ГРУ вече са "у дома си" в България и действат по свои задачи, гърмят военните складове в Сопот. В Сирия гинат руски бойци и това е напълно валиден мотив за спирането на българския износ, който наред с други, включително от западни страни попада в ръцете на шарените противници на режима на Дамаск.

В същото време официалните справки показват, че "ЕМКО" не е изнесъл и една пиратка, която да е стигнала до тези невралгични точки и няма причини да предизвиква кинжала на ГРУ в този момент. Така въпросът за мотивите за покушението постепенно започна да привлича нов интерес.

По ирония на съдбата, сред документите прихванати от ГРУ и публикувани в медиите, наяве излиза една фалшификация. Международните разследващи екипи установяват, че "ЕМКО" фигурира в някои от формулярите за разрешения за полети. В деня, когато Гебрев трябва вече да не е сред живите, на 29 април 2015 г. българската фирма "Трансмобил" спешно уведомява външно министерство, че не може да приеме поръчания (уж от името на ЕМКО) полет за транспортиране на пратка оръжия. До ден днешен разследващите и ДАНС отказват да разнищват тази документна измама. Тя обаче е важна улика за възможна връзка с покушението.

Собственик на "Трансмобил" е инж. Добрин Иванов. Сред оръжейниците в България Добрин Иванов е известен като "ръката на Борисов" в оръжейния бизнес. Дали инж. Иванов е подложил "ЕМКО" на гнева на руснаците и защо? Това са забранени теми, както за ДАНС, така и за прокуратурата.

Международните разследващи екипи обаче потвърждават и друга връзка, установена по-рано и от български издания, в т.ч. от "Бивол". По данни от официалните регистри, инж. Добрин Иванов е едноличен собственик и на фирмата "ДиПи". Тази фирма съучаства заедно с офшорката "Виафот" , приписвана на Делян Пеевски, в сложните машинации с дълга на "Дунарит", ползвани като инструмент за овладяването на компанията от мафията.

Предстои да се разбере дали инж. Добрин Иванов е в някаква връзка с Бойко Борисов и с Делян Пеевски по казуса "Дунарит". По ирония на съдбата, според регистрите, инж. Добрин Иванов, чрез същата си фирма "ДиПи", е и собственик на телевизия "Европа"… Международните разследващи екипи установяват също така връзки на групата около офшорката "Виафот" (междувременно заличена от правния мир) с висшите етажи на Върховния административен дъд, а успоредно с това и с ръководството на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Дали някой е разследвал тези данни, разкриващи мрежа от зависимости и вероятно корупцията по висшите етажи на властта?

Съвсем наскоро от разследването на "Антикорупционния фонд", известно още като "Осемте джуджета", обществеността разбра за изнасянето на десетки килограми злато и стотици хиляди евро от хранилищата на Специализираната прокуратура в неизвестна посока. Главният прокурор Гешев отмина това с насмешка. Това, което обществеността предстои да разбере е, че участници в документалните измами, пране на пари и други фалшификации и репресии срещу "Дунарит" и "ЕМКО", са сред същите "джуджета".

С наближаването на часа на истината около българския "Новичок" прикриването на връзките между руския фактор, организираната престъпност в България и висши представители на властта, става все по-трудно. Това е същността на поредния гаф на прокуратурата, която очевидно отива на радикално решение - просто пак прекратява разследването.

В дните на масови протести и лозунги "Мутрите вън!" предприемането на такъв ход означава само две неща. Или глупава милиционерщина, или опит на Борисов, Гешев и компания за прикриване на истинското лице на българската мафия. Опит за замитане на следите, които водят все по-близо към тях.