Защо Радев брани руския патриарх?

Архимандрит Никанор, Вие още от избора на патриарх Даниил следите с безпокойство проруските му тежнения. Да обсъдим актуалните казуси: Виждате ли основание БПЦ, от една страна, и държавната власт - от друга - в единодействие да подкрепят шествие срещу граждански права, конкретно на хората с различна сексуална ориентация?

Подкрепата от страна на държавата за т.нар. Шествие за семейството, което всъщност е контрапрайд, е изключително опасен прецедент по две причини. От една страна, държавата, която трябва да е арбитър, взима страна в идеологически спор между две групи от нейните граждани. Това руши държавността. От друга страна, държавата, която е призвана да бъде гарант и обезпечител на човешките права, застава срещу тях. Това е крайно опасно. Днес тя, вместо да осигури възможност на хората с нетрадиционна сексуална ориентация да получат законова рамка за своето съжителство и за уреждането на имуществените си отношения, де факто допринася за омразата към тях и сатанизирането им.

Утре, след като бъде "решен" този въпрос, срещу кого ще се обърне тази ненавист? И нека не бъдем лицемери и да не раздираме дрехите си, че уж, видиш ли, осигуряването на гражданските права на хомосексуалните било означавало "насърчаване на греха". Греховете са много и разнообразни - срещу всеки грях ли правим шествие? Къде е шествието в подкрепа на трезвеността? Къде е шествието в подкрепа на нестяжателността? Къде е шествието в подкрепа на любовта? Та нали тя е най-голямата добродетел, която по думите на апостол Павел "никога не отпада"? Защо да си кривим душата - шествието уж в подкрепа на семейството е една чиста хомофобска проява, продиктувана от ненавист. Защото Христос, с Чието име организаторите спекулират, е казал: "По делата им ще ги познаете!". С какво семейство ще се похвалят патриарх Даниил, неговият викарий Йоан, Пламен Мирянов или Десислава Панайотова? А политикът, който от трибуната на Народното събрание ги подкрепи, колко деца има?

Знаете ли каква е разликата между днешните и някогашните фарисеи? Някогашните след подобно напомняне се засрамиха и се разотидоха, а Спасителят каза кротко и с обич на младото момиче, което бяха довели при Него: "и Аз те не осъждам; иди си и недей греши вече".

Защитата на семейството, без някой да го напада, не е ли заиграване с тъй наречените традиционния ценности, които руската пропаганда си е присвоила и е обявила Запада за техен враг?

Вижте, "благочестивата" ненавист търси да си намери благовидно оправдание, за разлика от откритата и честна омраза. Когато си се изхитрил да облечеш политическата си идеология в дрехите на религиозното благочестие, трябва да намериш подходящо оправдание за отрицанието и злобата, които са неразделна част от нея. Ако хората с нетрадиционна сексуална ориентация не бяха сочени като екзистенциална заплаха за семейството и за правилното развитие на младите хора, на какво основание щяхме да ги мразим? Само защото са различни? Това не върви в контекста на християнското учение. Ако не беше втълпено, че евреите са "заплаха за обществото", как щяха да бъдат убедени достатъчно хора в необходимостта от "финално решение"?

Идеологията на "традиционните" ценности е отвратителна точно с радикалната подмяна, която извършва, представяйки добродетелите за грях, а греха - за добродетел. Християнството във всичките си проявления и разклонения не познава понятието "традиционни ценности". Напротив, то из основа разрушава традиционните за вехтия човек ценности - егоизма, бил той личен или племенен, правото на силата, привързаността към материалното, атавистичния страх и различните табута. Чрез манипулации и смесване на понятията днешната руска пропаганда се опитва да представи западната цивилизация, която е основана на защитата на човешките права и свободи, като насърчител на греха - едва ли не инфернална общност, сякаш е възможно да съществуват добродетели в условията на несвобода?

Какво е отношението тогава между традиционните и християнските ценности? Какви са ценностите на политически режим, който твърдо е за традиционното семейство, но е почернил стотици хиляди християнски семейства и е разрушил десетки християнски храмове?

Навсякъде, където се разпространява от апостолите и с труда на равноапостолните мъже и жени, християнството изкоренява и унищожава "традиционните ценности", като ги заменя със своите Евангелски ценности. Кои са те? Те са формулирани от Спасителя по следния начин: "възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила; и възлюби ближния си като себе си".

Християнството подготвя човека да се удостои с вечния и блажен живот и да стане небесен жител. То не се занимава с устройването на земното човешко битие. В едно от древните християнски съчинения е казано, че християните се чувстват чужди в собствената си страна и свои в чуждата, тоест национализмът и дори патриотизмът са напълно чужди на християнския етос. А "традиционните ценности" се занимават изцяло с начина, по който хората би трябвало да устройват живота си на Земята в името на земното благоденствие и на дълговечността на човешкото обитаване в материалния свят - както личното, така и общественото. Както виждаме, християнските и традиционните ценности са абсолютно противоположни.

Споменатият политически режим няма никакви други ценности и грижи, освен това как да оцелее самият той и тези, които са на върха му. Колкото и да се прикрива с красива политическа реторика или с религиозни фабули, за него хората са само "строителен" материал за собственото му възпроизводство или за преследването на обществено-политически химери. Семейството в контекста на режима е необходимо единствено като инкубатор на работници или войници - "жените ще народят" (още момчета, които ще заместят падналите в боя).

Какво накара патриархът накрая все пак да обяви, че следващата година Шествието няма да е организирано успоредно с Прайда? Разкаял ли се е за досегашното заклеймяване на част от "човеците"?

Забелязвам, че напоследък Патриархът придобива много добър политически инстинкт. Обърнете внимание на това как в последния момент се извъртя, отказа лично да оглави Шествието и си спести голям резил.

Представяте ли си ги каква екзотична двойка щяха да са двамата с княгинята най-отпред? Язък, както се казва по народному. Аз все още нямам основание да вярвам, че патриарх Даниил е способен на някаква положителна промяна, но със сигурност около него се е намерил най-сетне разумен и достатъчно интелигентен съветник.

Решението му да се раздели с този формат и с тези организатори на антипрайда е изключително удачно и заслужава акламации. Не бива да забравяме, че в българската църква си има специално определен ден за отбелязване на християнското семейство и че неговото честване предхожда почти с цял век първия прайд. Тоест между тези две прояви обективно няма никаква връзка.

По втория казус - виждате ли основания светската власт в една лаическа държава като нашата да делегира външнополитически решения на патриарха, както е станало в казуса със санкциите към руския патриарх Кирил?

Тук съзирам една не особено коректна спрямо главата на Българската православна църква медийна маневра.

Виждам болката и притесненията на мнозина наши сънародници, които са преследвани от кошмара на новия Девети септември. Но те сякаш забравят, че Червената армия днес не е на Дунав, а е на стотици километри от Днепър. Няма никакви основания за страх и боязън - крахът на неокомунистическа и неоимпериалистическа Русия е неминуем.

Обаче правителството трябва да плаща данък "русофилско обществено мнение". Измежду всички удобни възможности за пиар случаят със санкциите за патриарх Кирил е най-ефектен и същевременно най-евтин. Какво очаквате? Правителството на Румен Радев да блокира някое действително важно европейско решение, свързано с възможностите на Русия да поддържа войната ли? Българското правителство никога не би си позволило такава авантюра предвид неминуемите последствия. За сметка на това една "символична война" срещу европейските санкции засега изглежда политически безопасна. Обаче правителството изглежда иска да се презастрахова и прехвърля отговорността за своето решение върху Българската православна църква и по-конкретно - върху патриарх Даниил.

Ако аз бях на мястото на патриарх Даниил и към мен се бяха обърнали с подобно искане, щях да го отклоня, като се позова на това, че се отнася до въпроси на сигурността и държавната политика, по които Църквата не е компетентна да се произнася. Всъщност постъпката на българските политици е двойно подла, защото дори от чисто човешки етични съображения патриарх Даниил не би могъл да се произнесе в полза на санкциите срещу своя събрат. Все пак на нашата планета живеят само девет православни патриарси и той е един от тях. Кирил Московски - също.

Подкрепата на войната в Украйна политически или религиозен жест е? И в този смисъл санкциите върху руския патриарх падат ли и върху вярващите в Русия, каквото е мнението на Румен Радев, или са опит да им се отварят очите?

Подкрепата за руската агресия срещу Украйна има и политически, но и религиозен аспект, защото в случая опира до избор между евангелското добро и зло. Самият този избор и предопределя, и е резултат от духовно-нравственото състояние на човека. Не знам дали ви е направило впечатление, но духовните лидери на двете най-многочислени християнски конфесии - папите в Рим и патриархът в Константинопол, просветлени от благодатта на Светия Дух, ясно и недвусмислено определиха войната като грях и акт на богоборство. А патриарх Кирил предаде Христа и се отрече от Евангелието. Нека Бог му бъде съдия. Да се говори обаче, че персоналните санкции, които биха му били наложени, падат и върху неговото паство, е несериозно и граничи с издевателство над здравия разум. Колкото българските църковни бабички имат общо с владишките ролекси и скъпи лимузини, толкова и руските бабушки имат някаква полза от милиардите на "цигарения митрополит", както точно и удачно през 2018 г. Валери Симеонов нарече патриарх Кирил.

Как тълкувате изказването на Радев: "Аз мисля, че времето на кръстоносните походи приключи". И според него ли, както според руския патриарх Кирил, "злият Запад" продължава да води война с православието?

Вижте, премиерът Радев има нужда по някакъв начин да оправдае своето решение. Той няма как открито да каже, че хвърля прах в очите на подкрепящите го русофили, докато на практика работи за военното поражение на Русия. Според мен за добро не е изкушен от религията. Та той отказа да се направи водосвет, за да бъде "очистен" кабинетът му от присъствието на Андрей Гюров преди това. Радев е здравомислещ военен православен атеист.

Това е много полезно за нашата страна в този момент, повярвайте ми. Същевременно, той не можа да разбере несъстоятелността на аргументите, които му бяха подхвърлили в защита на решението да се противопостави на санкциите срещу патриарх Кирил. Та нима Гърция е по-малко православна страна от България? А Румъния? А Кипър? И сега какво излиза - наш премиер по-православен от Вселенския патриарх, а? Ама идете и го издебнете утре пред Министерския съвет и го накарайте да ви декламира Символа на вярата или поне Отче наш… няма да може. Но е много загрижен за православието иначе? Sancta simplicitas!

В предизвиканото след нападението на Украйна противопоставяне между Русия и ЕС българският патриарх и българският премиер на една и съща страна ли са и коя е тя?

Видимо, съдейки по думите и делата им, са на една и съща страна. Но не са от една и съща страна. За разлика от Борисов, който е много суеверен човек и беше клекнал на патриарх Даниил, угаждайки му в безумното и параноично преследване на Старостилната църква у нас, премиерът Радев няма да допусне да свири втора цигулка в държавно-църковната симфония. Борисов даде държавна издръжка на Църквата. Радев, ако се наложат бюджетни икономии, ще я отнеме - само и само да има пари за детски градини, училища и болници. Радев съчувства на Русия и вероятно симпатизира на Путин, но е политически реалист и ще действа съобразно обстоятелствата. За разлика от него, патриархът е поставен на високата катедра от друг и отношението му към Русия и Путин е религиозно-мистично без място за "маловерски" прагматизъм. Но и той напоследък показва верен църковнополитически инстинкт.

Кой поставя "постоянно под съмнение правото на канонични православни свещеници от украински произход да извършват своето служение", както пише сливенският митрополит Арсений? Това израз на целенасочено насаждане на антиукраинско настроение ли е и има ли някакво отношение към напрежението между Украинската православна църква, която е под командването на Руската православна църква, и независимата от нея Православна църква на Украйна?

В демократичните държави ролята на общественото мнение е огромна. Широката обществена подкрепа за Украйна е от ключово значение за възможността западните правителства да могат да набавят необходимите средства на въоръжените сили на Украйна, които успешно да изпълняват своите бойни задачи и по този начин да осигуряват ефективен щит за европейския континент. В Кремъл много добре разбират това и полагат неимоверни усилия да индуцират антиукраински настроения, като се възползват от всеки един удобен повод.

Такъв е случаят с обикновения инвеститор Невзоров, който беше измамен от родната мафия и оклеветен от медиите, за да се създава негативен обществен образ на пребиваващите у нас украински граждани. По същия начин лекомисленото и спонтанно решение на младия Сливенски митрополит да замени българските свещеници в четири бургаски храма с украински, вероятно взето по съвет на неотдавна приет в епархията млад духовник, който поддържа тесни контакти с руската църква в Украйна, бе ловко използвано за насаждане на омраза срещу украинците. Като реакция точно на тези внушения излезе публичното обръщение на митрополит Арсений, но се оказа, че всъщност никой от онеправданите български енориаши няма нищо против украинските вярващи, нито пък някой от тях е твърдял, че богослуженията са били извършвани на украински език. Пред очите ни се разигра една класическа хибридна операция за насаждане на внушения и индуциране на омраза.

Напълно неочаквано и извън всякаква логика един български митрополит след обстрела на Киевско-Печорската лавра изпрати съчувствено писмо на митрополит Онуфрий Березовски и епископ Силвестър Стойчев - лица, отдавна нямащи нищо общо с древния манастирски комплекс. Игумен на Лаврата от няколко години е епископ Авраамий от Православната църква на Украйна и това писмо следваше да бъде отправено до него. Но явно реалният му адресат въобще не е бил в Киев, а в Москва - на "Лубянка". Виждате как перфидно работи пропагандата.