Защо ръстът на неравенството не е задължително лоша новина

През тази седмица НСИ публикува редовното си изследване за доходите и условията на живот (EU-SILC), което се отнася за доходите през 2016 г.

Фокусът в него разбираемо пада върху увеличаващото се подоходно неравенство в страната:

Както коефициентът на Джини, така и отношението между най-богатите и най-бедните 20% от населението достигат най-високите си нива до този момент.

Линията на бедност се увеличава до 351 лв. месечно, а броят на лицата с доход под нея нараства с 36 хиляди души.

Относителният дял на лицата с доход под линията на бедност се увеличава от 22.9 на 23.4%, което също е рекордна стойност.

Тези данни обаче не трябва да стряскат, дори напротив – те са в голяма степен резултат на продължаващото подобрение на пазара на труда, както по линия на ръста на възнагражденията, така и по линия на по-големия брой заети лица.

Важно е да уточним, че по-високият дял на населението под линията на бедност не означава по-нисък стандарт на живот, а по-високо доходно неравенство. Чисто теоретично, ако утре половин милион българи изгубят работата си, относителният дял на бедните ще намалее, но това едва ли ще е повод за радост, тъй като много домакинства няма да могат днес да си позволят това, което са успявали да си позволят вчера.

Последните данни на НСИ показват именно обратното - увеличаваща се относителна бедност (т.е. доходно неравенство) в условията на общо подобрение на благосъстоянието на българските домакинства. Чувствителният ръст на линията на бедност с 43 лв. означава, че доходите на медианния българин (този, от който половината българи получават повече, а другата половина - по-малко) са се повишили с близо 14% на годишна база [1]. Именно те са отправната точка за определяне на линията на бедност - по-конкретно, последната е равна на 60% от медианния доход.

Данните на НСИ показват още, че експанзията на трудовия пазар и повишаването на заплащането на работещите са довели до спад на относителния дял на работещите бедни от 11.4% на 9.9%. Честите спекулации с понятието „работещи бедни” налагат отново да поясним какво се крие зад него. Тъй като "бедността” е характеристика на домакинството, а наличието на работа е лична характеристика, е напълно възможно човек да получава добра заплата и въпреки това да бъде считан от статистиката за „работещ беден”. Ако едно лице живее само, но работи на минимална работна заплата, то по дефиниция не може да бъде работещ беден, тъй като нетната сума, която получава месечно, е по-висока от линията на бедността.

Така като водещ фактор за това дали едно работещо лице е бедно или не се очертава структурата на домакинството, в което живее - има или няма безработни възрастни или зависими лица в него, включително деца, има ли втори работещ възрастен и т.н. Не трябва да забравяме, че част от днешните работещи бедни най-вероятно са били безработни и още по-бедни в предишни периоди, особено ако се гледат данните за дългосрочно безработните, които намаляват стабилно последните години.

Възрастовите разбивки показват, че увеличението в броя на лицата под линията на бедност се дължи изцяло на лицата на възраст над 65 години. Това се потвърждава и от данните за риска от бедност сред различните типове домакинства, които НСИ следи – видим ръст се наблюдава само при едночленните домакинства, като най-осезаем е той при самотните възрастни (от 44% на 55%).

Подобна динамика е очаквана предвид бързия ръст на трудовите доходи последните две години заради недостига на кадрии изоставащия от тях ръст на пенсиите. На практика в момента ставаме свидетели на обратната тенденция на тази, която наблюдавахме в годините на кризата. Тогава част от работещите загубиха трудовия си доход, което доведе до спад на линията на бедността и дори до “изплуване” на част от пенсионерите над нея (тъй като техните доходи не бяха намалени по време на кризата). Сега хората, които работят, се увеличават, увеличават се и възнагражденията им, което води до ръст на линията на бедността и “потъване” под нея на част от хората с фиксирани доходи (предимно пенсионери).

Потвърждения за това виждаме и в разбивките по етнически принцип, които НСИ отскоро публикува. Те показват, че през 2016 г. 53.3% от бедните лица от българския етнос са всъщност пенсионери при 42,6% през 2015 г. Този ръст с над 10 процентни пункта в рамките на една година е съпътстван от спад на бедните българи, които работят, от 27,9% на 20%. Спадът на относителния дял на работещите сред бедните е виден и при турската и при ромската етническа група, макар в много по-малка степен.

И доколкото доходното неравенство в обществото се увеличава поради положителните процеси в икономиката, някои от водещите структурни причини за неговото изначално високо ниво остават без промяна. Образованието продължава да бъде водещ фактор, определящ риска от бедност. Бедните висшисти сред работещите са под 2.5%, независимо от техния етнос. При работещите лица с начално или по-ниско образование обаче този риск е близо 70%, като етническият произход също е почти без значение.

[1] Последните данни НСИ потвърждават някои от резервите ни спрямо тези от предходното изследване. Тогава, в условията на добър икономически растеж и стабилен пазар на труда, беше регистриран необясним спад на линията на бедност, който би означавал, че доходът на медианният българин е спаднал. При предходното изследване на НСИ броят на анкетираните домакинства беше увеличен от 7300 на 8652, което на практика означаваше, че макар данните да са по-представителни, те не са директно сравними с тези от предишни периоди.