Ако съди по всичките дипломатически посещения на високо равнище в Москва и придружаващите ги съобщения в медиите, обикновеният наблюдател може лесно да заключи, че Русия държи ключа за решаване на сирийската криза.
Но както убедително показва поредният кръг безуспешни преговори тази седмица - този път между руския външен министър Сергей Лавров и пратеника на ООН и Арабската лига за Сирия Лахдар Брахими, - Русия няма да бъде част от решението за Сирия.
Висши руски служители показват това от месеци, но някои членове на международната общност вероятно до скоро просто не им вярваха.
Това объркване може би идва от честите съобщения за връзките на Русия със Сирия на президента Башар ал Асад - военни, религиозни, в областта на разузнаването и т.н. Тези фактори със сигурност играят някаква роля в подхода на Москва. Но те не обясняват защо Кремъл три пъти налага вето в Съвета за сигурност на ООН, отстъпва, като разводнява Женевското комюнике, призоваващо за мирен преход във властта, и претенциозно избягва да се присъедини към призива за оттегляне на Асад.
Москва не предприема тези стъпки, водена от интересите си в Сирия или защото подкрепя Асад - всъщност още през лятото на 2011 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев предупреди, че ако Асад възпрепятства незабавните реформи, "го чака тъжна съдба".
Трагедията в Сирия по-скоро изкарва на повърхността фундаменталното разминаване между подхода на Русия към международна намеса и този на голяма част от останалата международна общност, особено Съединените щати и Европейския съюз.
Москва не смята, че е работа на Съвета за сигурност на ООН да одобрява отстраняването на действащо правителство. Много хора в руската външнополитическа върхушка смятат, че поредицата предвождани от САЩ намеси, довели до смяна на режими след края на Студената война - в Косово, Афганистан, Ирак и Либия - са заплаха за стабилността на международната система и евентуално за "стабилността на режима" в самата Русия.
Русия не даде своето одобрение за тези намеси и никога няма да го направи, ако подозира, че мотивът е отстраняване на действащо правителство.
Представата, че Русия може в крайна сметка да бъде целта на подобна намеса, вероятно изглежда абсурдна във Вашингтон, но Москва изпитва дълбоки подозрения към възможните бъдещи намерения на САЩ.
Затова Русия използва силата, с която разполага, особено положението си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, за да оформя международната система така, че да избегне създаването на опасен прецедент, който в крайна сметка може да бъде използван срещу нея.
В случая със Сирия Москва не може да бъде убедена, че мотивите на САЩ са свързани единствено с хуманитарното бедствие, създадено от Асад. Вместо това Кремъл съзира разиграване на зловеща геополитика, при която Вашингтон се стреми да се отърве от правителство, чиято външна политика отдавна противоречи на интересите на САЩ, особено от гледна точка на съюза му с Иран.
Така че когато президентът Обама обяви на 18 август 2011 г., че "е дошло времето президентът Асад да се оттегли", превръщайки по този начин смяната на режима в официален приоритет на САЩ, изчезна възможността за обща позиция с Русия в ООН.
Фактът, че текстовете на предложените резолюции не отразяваха този приоритет, беше без значение, като се има предвид това, което Москва сега разглеждаше като открито заявена крайна цел.
Оттогава мнозина се опитват да променят политиката на Русия и всички се провалят. Журналистите често невнимателно затвърждават представата, че е нужно да се "направи още едно посещение в Москва", когато всяко руско изказване обстойно се анализира в търсена на скрити признаци за предстоящ завой в политиката.
Това е особено вярно през последните седмици, след като руската оценка за фактите на място се променя; руснаците може да са догматични, но не са слепи.
Промяна на оценката в този случай обаче няма да доведе до промяна на политиката.
Причината е проста: позицията на Русия за международни действия по сирийската криза е свързана по-скоро с безпокойство от последиците от силата на САЩ, отколкото със самата Сирия.
Така че ако Русия не може да бъде част от решение с участието на Съвета за сигурност, защо международната общност отделя толкова време, за да ухажва висши руски служители във
връзка със Сирия? Някои казват, че ако поиска, Русия може да притисне Асад да направи отстъпките, необходими за уреждане на въпроса с преговори. Русия вероятно имаше подобни лостове за влияние върху Асад преди 12 или 18 месеца.
Но сега той води битка за оцеляване и няма основателна причина да се предполага, че би направил нещо повече от това да се усмихне и да кимне на ултиматум от Москва. А тъй като подобен хипотетичен ултиматум най-малкото би включвал незабавно оттегляне на Асад, защото това би бил единственият начин да се убеди опозицията да преговаря, той ще си остане хипотетичен.
Ако има някакъв осезаем резултат от цялата дипломация напоследък, то той е засилване на позицията на Москва. Това може да се окаже мимолетно, но междувременно е по-добре времето и енергията на международната общност да бъдат посветени на усилия, които могат да доведат до решение в Сирия.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
29 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"Затова
Русия използва силата, с която разполага,
особено положението си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН,
за да оформя международната система така,
че да избегне създаването на опасен прецедент,
който в крайна сметка може да бъде използван срещу нея.
Излишно увъртане.
Ако "Русия" се замести с име на който да е друг постоянен член на
СС на ООН, дори име на малка държава, пак има смисъл, като принципна позиция.
Друго, CNN 2012/01/5:
NATO ракети Patriot в Турция срещу евентуални …
балистични ракети
от Сирия.
На друго ниво: дебат 2013/01 относно въоръжена
гражданска самозащита, принципно и практически.
Kant vs Goldberg
http://www.theatlantic.com/national/archive/2013/01/back-to-guns-kant-vs-saint-augustine/266855/
Bravo na N23 - tova e realnostta! Ne podkrepqm Rysiq, no po dobre svetska diktatyra, vmesto islqmska demokraciq ...
22 е прав. В Щатите няма кой знае колко свобода и демокрация. Тоест има, но демокрацията е такава една, американска. И свобода на словото има, само дето не можеш да я срещнеш по всичките 700 до 1000 телевизионни канала. Просто в Щатите има ред. И са богати. И хората са сърдечни и добронамерени, ако не попаднеш на някакъв луд с пушка и не се разхождаш много из гетата.
На Русия не и пука за Сирия. Русия е заинтересувана от нарастването на напрежението. Това се отразява благоприятно на високите цени на петрола и оръжията.
Така № 14. Равнопоставеност - колкото руско, толкова и американско самосъзнание. Само българското е малко.
Брей , много руско самосъзнание по форума..Не само имоти , ами и българските форуми завземат. България винаги им е била трън в задника.
Асад си е диктатор. Но какво от това - за нашите интереси е по-добре да е той, отколкото Сирия да стане поредния развъдник на джихадисти. Миналата седмица, виден сирийски имам издаде фатва, според която "демократите" от Свободната сирийска армия могат да се "женят" за момичета под 14 годишна възраст. Преди 3 седимици бирагадата Ал Нусра си създаде "детска бригада" - хлапетата в нея са от 7 до 12 години. Сирийските ислямисти изобщо не крият какво правят - можете да видите стотици разпространени от …
самите тях клипове в YouTube. Най-гадният (за мен) от тях показва, как 14 годишен борец за свобода обезглавява пленник. Всичко това според международното законодателство е педофилия и военни престъпления. Не ни ги пробутвайте за "освободители" и "демократи" - те са религиозни фанатици и престъпници, не по-малки от Асад и неговия режим.
Какво се пънете бе? Ясно е, че ще има намеса в Сирия! Ама тогава първи ще заревете, че изпращали наши войници в Сирия, че сме се напълнили със сирийски бежанци.... Руснаците имат правото на собствена позиция (независимо дали ви харесва) и за разлика от нас си имат такава. Наш Боко нали рече - каквото кажат от НАТО за Сирия и Иран - това ще правим. Джаба Аню нгелов и той говори същото. И недейте да спорите, дали в Русия или САЩ "демокрацията" е по-голяма, щото няма чак голяма разлика между Путин и Обам. Обама в сряда подписа закона, според който военните (забележете - не полицията, не ФБР, а военните!) могат да задържат американски граждани за неопределено време. ГоУема демокрация, нЕма що!
До № 12. Твърденията ти напомнят за "България уби дете". Във всяка държава има шизофреници и за съжаление стават сериозни драми, особено когато достъпът до оръжие е улеснен. Но у нас убийствата се извършиха от платени престъпници. Повече от 150 души от големия бизнес бяха убити по начин, доказващ организираност и целенасоченост. Нашата "прокуратура" досега не е разкрила нито един убиец. Може би само "килърите". Но явно нещата се организират много по-нависоко. Който не плаща на черната каса на БСП …
трябва да бъде убит или наказан. Показателен е примерът с "Вальо Топлото", който даде на майка се 18 млн лева.Почнаха да го съдят, плати си и го правдаха. Случаят Масларова е още по-нежен. Тя си плати и изобщо не я наказаха за други откраднати 18 млн. Действията на правителството на Борисов, по-точно бездействието, показват, че то няма намерение да пипа никой голям крадец. Пример - Симеон, който открадна 16000 дка гора, изсече голяма част от нея и изнесе дървения материал и никога няма да му се потърси сметка.
Борисов е просто нов вариант на мошеника Симеон и по-голям демагог от него.
Но той и новият председател на СДС съсипаха истинската опозиция и сега имаме само БСП и Борисов - дзвете страни на медала, който виси на шията на червения дявол. Няма отърваване от червената чума !
Действията на "действащото правителство" на Сирия включват избиване на беззащитно население, включително деца. Само хитлеристите във Варшава са си позволили да събират по улиците случайни хора и ги разстрелват до някоя стена. Ако отидете във Варшава, ще видите на много места паметни плочи за тези събития.
Като се противопоставят на свалянето на сирийския фашист руснаците сами си завират таралеж в гащите, защото всяко забавяне отслабва властта на опозиционното правителство и укрепва властта на въоръжените …
отряди, финансирани от Иран. Утре те ще влезат в републиките и в самата Русия и руснаците ще пожънат кървавите плодове на своята политика на поддържане на диктатурите в Северна Корея, Иран, навремето в Ирак и т.н.
Путин е някакъв анахронизъм, който слави масовите убийци Лени /немски агент / и Сталин и го мъчи носталгия по саморазпадналият се СССР.От това нищо добро няма да излезе не само за Русия, но и за света.