Защо само на ЕЦБ все още може да се вярва

Президентът на ЕЦБ Марио Драги

Едно изявление миналата седмица бе достатъчно, за да успокои финансовите пазари. Европейската централна банка (ЕЦБ) стана спасител с решаваща роля в кризата в еврозоната.

Играта за еврото навлезе във финалната си фаза. Досегашните усилия за спасяване на единната европейска валута недвусмислено се провалиха. В критичен момент, когато правителствата видимо бяха обхванати от отчаяние, президентът на ЕЦБ Марио Драги оповести, че централната банка ще направи "всичко" в границите на правомощията си, за да спаси еврото. Реакцията на пазарите можеше да се опише само като еуфорична.

Всъщност, Драги постави препинателен знак посред хаоса от спасителни усилия. Предвид дълбокото недоверие, което сега тегне над валутния съюз от всички страни, изглежда само ЕЦБ е в състояние да спаси еврото. Кризата на доверието, в която са попаднали финансовите пазари като цяло и еврозоната в частност, може да бъде ограничена само от институции, за които всички вярват, че разполагат с необходимите средства. А в еврозоната такава е само ЕЦБ.

Единствено централната банка на валутния съюз разполага с теоретично неограничени средства, тъй като тя печата парите. Това е и причината, поради която на правителствата не се предоставя свободен достъп до централните банки. В крайна сметка, винаги има подозрение, че по чисто политически причини те биха се възползвали от печатницата за пари и накрая би се стигнало до инфлация.

Целесъобразното ограничаване на властта на правителствата над централните банки обаче има и тъмна страна. Средствата на страните от еврозоната (за разлика от ЕЦБ) са ограничени, предвид факта, че те не могат да повишават данъците неограничено. Наличните спасителни механизми пък не са достатъчни, за да подкрепят Испания и Италия. В същото време е много съмнително дали страните от еврозоната биха повишили още веднъж финансовия си принос за спасителните фондове. Поради тази причина пазарите реагират сдържано до панически, когато трябва да се финансират държавни облигации.

В действителност може да помогне само институция, която разполага с достатъчно средства, за да повлияе на пазарите, а такава е само ЕЦБ. Само при намек, че се планира покупка на облигации, става чудо.

В този момент играчите на финансовия пазар трябва да се ръководят от факта, че курсовете на държавните облигации отново ще се повишават, след като ЕЦБ се намеси. Възможно е също така банката превантивно да започне с покупките възможно най-бързо, за да спечели от очакваните по-високи курсове. С други думи, дори само изявленията на една достойна за доверие институция водят до успех. Тогава няма значение, колко належащи са нуждите от финансиране на отделни страни в криза като Испания. Тъй като средствата на ЕЦБ са неограничени, изявлението е достатъчно, за да повиши курсовете и да понижи рисковите премии.

Следователно, има доста малка вероятност изобщо да се наложи ЕЦБ да прави покупки в големи мащаби. Важното е, че прави надеждни изявления.

Доверието в ЕЦБ обаче не се основава само на неограничения достъп до финансови средства, но и на широк политически консенсус за тази стратегия. Докато в англосанксонските страни това се разбира от само себе си, в Европа, най-вече в Германия, цари скептицизъм.

Възраженията са смесица от сериозни опасения, партийно-политически сметки и латентен национализъм. Сериозните опасения се коренят в страха, че покупките на облигации от ЕЦБ ще раздуят твърде силно количеството пари в обращение, което в крайна сметка може да доведе единствено до инфлация.

Най-напред обаче трябва да се изчака, за да се разбере колко силно всъщност ЕЦБ ще се намеси на пазара, след като е направила надеждното си изявление. Дори когато намесата е в значителен мащаб, опасността от инфлация не би била голяма и би могла лесно да се овладее.

Заради широко разпространеното недоверие във финансовите активи, най-вече от еврозоната, голяма част от парите, които ЕЦБ пусне на пазара, веднага отново ще се озоват при нея. Следователно, парите изобщо няма да влязат в обращение и поради тази причина не биха могли да разпалят инфлация. Едва след като бъде възстановено доверието и поради ниските лихви парите бъдат изтеглени от ЕЦБ и инвестирани в други финансови продукти като, например, държавни облигации, ще може да се говори за опасност от инфлация.

Независимостта не е застрашена

Докато обаче се разгърне инфлационна тенденция, предстои още дълъг път. Едва когато се стигне до значително повече инвестиции в реалната икономика с ускоряване на повишението на цените и възнагражденията, има основателно опасения за висока инфлация. Докато дойде това време обаче, кризата в еврозоната отдавна ще е преодоляна и ще отпадне оправданието за покупки на облигации от ЕЦБ. Вероятно тогава банката дори вече отдавна ще е започнала да препродава облигациите, които е купила при ниски курсове, и по този начин ще изтегли пари от икономическия оборот.

По този начин опасността от инфлация би била избегната преди изобщо да се стигне до големи повишения на цените. Освен това могат и да бъдат вдигнати лихвите, които сега са на крайно ниско равнище.

Друго опасение е, че с тази процедура ЕЦБ влиза в ролята на зависим финансист на държавата. Това обаче не е вярно, тъй като ЕЦБ може да купува облигации само на вторичния пазар, но не и пряко от държавите. По този начин частните инвеститори поемат част от рисковете чрез загубите от промените в курсовете в хода на кризата, а ЕЦБ остава независима от държавите.

На скептиците, мотивирани от партийно-политически съображения, както и на повечето икономисти може да се постави въпросът дали биха могли да поемат икономически и политически отговорност за разпадане на еврозоната. Докато те не могат да отговорят на този въпрос така, че да им повярваме, трябва да запазят мълчание и да не пречат на ЕЦБ при важните ѝ спасителни операции.

Споделяне
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?