Защо спечели Хилари

Какво би казал героят на Шекспир Джак Кейд за първичните избори на Демократическата партия в Ню Хемпшир? Може би демагогът от "Хенри VI" ще призове първо да бъдат екзекутирани социолозите, а не юристите.

Проучващите общественото мнение се оказаха в трудна ситуация, след като повечето от тях прогнозираха триумфална победа на Обама. Това не е първата им грешка. Има ужасна тайна и тя е, че проучванията на общественото мнение за първични избори много трудно може да са точни. Трудно е да се предвиди кой ще излезе да гласува и какво ще е съотношението между различните групи избиратели – така че проучванията на първичните избори са като гадаене по пилешки вътрешности – изглеждат безобразно, вонят ужасно и не изясняват почти нищо. Нашата медийна култура вменява на социологическите проучвания – особено на екзит-пола – научна прецизност, каквато те просто нямат.

Вместо дисекция на социолозите, далеч по-интересна е дисекцията на изборните резултати в конкретни райони. Сенатор Хилари Клинтън спечели работническите квартали, а също и по-слабо населените селскостопански райони. Сенатор Барак Обама спечели в университетските градчета и сред "чистата публика" в по-гъсто населени места. Казано по друг начин, Клинтън спечели любителите на бирата, Обама – тези на бялото вино. А в Демократическата партия има повече от първите, отколкото от вторите.

Клинтан победи в Ню Хемпшир с минимална преднина поради четири причини. Първо, нейният щаб още в началото на кампанията взе мъдрото решение да се цели към жените от Демократическата партия, особено към онези, които не са семейни. Този подход стана основна част от кампанията ѝ навсякъде. Той не се оправда в Айова, но даде резултати в Ню Хемпшир.

Второ, тя имаше два много силни персонални момента. Първо в съботния дебат по ЕйБиСи, когато Скот Спрадлинг запита защо избирателите се "колебаят по въпроса кой е по-харесван, като те, изглежда, харесват повече Барак Обама". Клинтън започна отговора в самоунижителен тон: "Е, това е болезнено за мен", а след това продължи игриво: "Но аз ще се опитам да продължа напред".

Нямаше как да удържите усмивката си. Този момент напомни на демократите какво те обикновено харесват у нея. Тогава Обама се включи в разговора с ненужното и снизходително: "Вие сте достатъчно харесвана, Хилари".

Фразата на Клинтън ѝ помогна да изглади спомена за гневните ѝ отговори на нападките, които получи в началото на дебата. Неговата грубост беше неприятен рудимент от времената, когато е играл баскетбол в Харвард, и стана кулминация на цялостното му посредствено представяне тази вечер.

Друг много човешки момент имаше в понеделник, когато жени в Портсмут запиха Клинтън "Как успявате да правите това?" Нейният емоционален отговор се отличаваше с топлота и направи силно впечатление. Избирателите рядко я виждат в подобна спонтанна реакция. Това бе човешко и предразполагащо. За разлика от честите случаи на предварително подготвени и нагладени опити да изглежда земна, това беше истинско.

Трето, Клинтън започна – в началото не особено умело – да повдига въпроса дали е достатъчно зрял да влезе в Овалния кабинет човек, който е сенатор първи мандат, с никакви реални постижения и опит.

Бившият президент Бил Клинтън сложи пръст в раната, като привлече вниманието върху противоречивите изявления на Обама за Ирак. Тази теза се подкрепя от все повече и все по-убедителни доказателства. Обама не успя да се превърне в лидер по която и да е значима тема в Сената. В законодателното събрание на Илинойс той имаше навика да се скатава от сериозните теми, да гласува "присъстващ" по законопроекти, важни за много целеви групи в Демократическата партия, като правото на аборт и контрола върху продажбата на оръжие. Обама често е ленив, склонен към неточни изявления и преувеличения, а когато не знае отговора, твърде охотно се опитва да блъфира.

Макар че Обама говори за нов, позитивен политически стил и обещава да държи на думата си, той често прибягва до стари политически практики, като казва едно, а прави друго. Поради всичко това няма да му е лесно да се измъкне от критики. Но за да могат семейство Клинтън да направят това достояние на всички, носителят на посланието и самото послание се нуждаят от подобрение. Няма да стане с атаки към Обама за съчиненията му от началното училище.

Четвъртата и най-сериозна причина, преди която Хилари Клинтън спечели преди два дни е, че докато Обама може да предизвика дълбоки съмнения сред демократите за Клинтън, той не успява да представи убедително своите аргументи. Обама е вдъхновяваща фигура с историческа роля, но това не е достатъчно, за да измести бившата Първа дама и сенатор от Ню Йорк. Тя също е историческа фигура. Когато трябва да излезе срещу нея, Обама прилича на Адлай Стивънсън, страдащ от недостиг на витамини. Неговата реторика, макар да е издържана и на моменти трогваща, често пъти се оказва лековата като въздух.

Обама започна да намира верния тон по време на вечерята в Айова по повод Деня на Джеферсън и Джексън, когато отправи четири преднамерени атаки срещу Клинтън. Той призова демократите да се заемат с проблеми, "които са назрели дълго преди" президента Буш, "проблеми, за които ние говорим година след година, година след година, година след година".

Той отхвърли стила на кампанията на Клинтън и стила ѝ на управление, като каза: "Третият път" и позиции, извлечени от социологическите допитвания – това просто не става". Той атакува Хилари Клинтън за Ирак, изтезанията и противопоставянето ѝ на преки президентски преговори със Сирия и Иран. След това той отхвърли "новата ера Клинтън": "Не искам да прекарам следващата година или следващите четири години във водене на същите битки, които водехме през 1990-те". Ловко, макар и индиректно, той заигра с дълбоки тревоги на демократите, които гледат на ерата Клинтън като на време на упадък на тяхната партия и нереализиран потенциал на тяхната кауза.

Но вместо да задълбочи и да гради върху това послание на контраст и промяна, Обама избра възвишена реторика и вдъхновяващи митинги. Макар че на тези прояви речите му предизвикваха фурор сред верните привърженици, думите му не прозвучаха нито смислено, нито състоятелно на демократите в Ню Хемпшир, които имат притеснения с Клинтън и търсят сериозна алтернатива.

Освен това кампанията на Обама често е толкова предварително режисирана, както и тази Клинтън. Например, той бе единственият кандидат сред демократите и републиканците, който използва аутокю при произнасянето на речите си в изборната нощ в Айова и Ню Хемпшир. Това даде на изказванията му качество и яснота, които липсваха на другите кандидати, които четоха от нахвърляни бележки или говореха заучени думи. Но това, което той спечели от гладката реч, загуби заради липсата на пряк контакт с аудиторията.

Кандидатите на Демократическата партия напуснаха Ню Хемпшир, обладани от взаимна неприязън. Особено Хилари Клинтън даде воля на чувствата си. В речта след победата, когато изброяваше своите конкуренти, тя обяви Обама последен, след Денис Кусинич. Опа!

Състезанието между претендентите на Демократическата партия ще продължи минимум до Супер вторника на 5 февруари. Клинтън навярно ще спечели в "конкурса за красота" на партията в Мичиган на 15 януари. Но доколкото там няма битка за делегатски гласове на общонационалната конференция на демократите, тази победа няма да има особено значение.

Независимо, че в Невада председател на Клинтън ще е синът на сенатор Хари Райдс, тя вероятно ще загуби там на 19 януари, когато ще се проведат предварителните събрания на партийния актив. След това идва Южна Каролина, на 26 януари. Половината от избирателите на партията там са афро-американци и Обама изглежда явен победител. Това означава, че резултатите от изборите във Флорида на 29 януари ще имат огромно значение. Изходът от състезанието в "слънчевия щат" ще има непропорционално голямо влияние върху 23-те надпревари в Супер вторника.

След като толкова много щати ще гласуват на 5 февруари, никой кандидат няма да има достатъчно пари, време и енергия, за да покрие навсякъде. Излъчването само на една телевизионна реклама във всеки от тези щати ще струва близо 16 милиона долара.

Вместо това, всеки кандидат ще избере щат, в който има по-добри шансове и така ще може да си осигури повече делегатски гласове на своята партия. Те ще прекарат времето в големи градове, разчетени така, че отразяването от телевизиите и пресата да стигне до възможно най-голям брой хора от техните целеви групи. И ще изхарчат ограниченото си количество долари за телевизии, които на най-ниска цена им предоставят аудитория, в която има най-голям брой техни потенциални привърженици.

Мемфис, например, е умна инвестиция, тъй като телевизиите там достигат на изток до Тенеси и на запад до Арканзас – два щата, в които ще има избори на 5 февруари. Фарго може да е друга изгодна инвестиция, тъй капо достига до Северна Дакота и Минесота.

В края на Супер вторника, основно значение ще има не само кой е спечелил в най-много щати, но и кой има най-много делегати. Старите партийци и избирателите в цялата страна, участвали на последните избори, ще искат да започне консолидация зад една кандидатура.

*Карл Роув е бивш старши съветник и заместник- директор на кабинета на американския президент Джордж У. Буш