Непрочетената страница

Защо Светият синод се страхува от отварянето на досиетата?

Из рапортите в Шесто управление на ДС: Към 1980 г. тайните агенти в Светия синод са девет, в Духовната академия - 12

Защо Светият синод се страхува от отварянето на досиетата?

Светият синод вчера все пак даде съгласие за проверка на досиетата в БПЦ. Само че защо висшият клир беше готов да търси помощ от Първанов, за да предотврати отварянето? Защо се бои като дявол от тамян от тази стъпка?

Кои са били доносниците сред архиереите и обикновените свещенослужители? Какви вреди е успяла да нанесе българската ″милиция на мисълта” върху вярата, интегритета и достойнството на религиозните общности в страната?

На повечето от тези въпроси едва ли някога ще бъде даден изчерпателен отговор. Известна представа за начините и мащабите на привличане и инфилтриране на доносници и агенти на Държавна сигурност сред Православната църква и останалите християнски вероизповедания добиваме от излезлия наскоро документален сборник с неунищожените доказателства за делата на 6-то управление на ДС до 1985 г. Ето какво пише в него:

″Контрареволюцията има един солиден гръбнак, това са поповете. Ние ще трябва много добре да ги знаем, а за това ще трябва да имаме между тях наши секретни сътрудници, които да ни донасят за тази реакционна дейност, която те провеждат. Ние ще трябва да изучаваме и всички религиозни секти...”

Това е заключение от отчет на Държавна сигурност през 1946 г. Явно е, че БКП още в краткия период до пълното заграбване на властта и физическото ликвидиране на опозицията през 1947 г. определя църквата и религиите като приоритетна цел в работата на своята тайна милиция.

Отчет на ДС от 1950 г. съдържа агентурните имена на привлечени или внедрени в църквата доносници, които следят митрополити и свещеници. "Каскетите"оценяват работата си като ″слаба”:. ″едва” четирима свещеници са изпратени в лагери и ″едва” през 1949 г. е започнала оперативната разработка на бившия екзарх Стефан, един от признатите спасители на българските евреи по време на войната.

Усърдието си заслужава

Политическата милиция изготвя подробни и смайващи с нелепостта си графици кой кога ходи на църква. Агенти с имена ″„Константинов” и ″Петков” докладват както за посещаемостта на верующите, така и за евентуални ″враждебни” послания на архиереите ″Фанатик” и ″Крал”. Правят се и ″социологически” сондажи за класовия и социалния произход на посетителите по време на строго следените празнични служби.

Усърдието не е отличителна черта в дейността на българското Щази. Критични анализи на службата сочат, че една трета от непрестанно множащите се оперативни работници изобщо не се ″стараят” да подържат редовни контакти със зачислените им доносници, нито пък да привличат нови ″очи и уши” за службата и Партията.

Оперативните работници, които се занимават с мрежата от доносници във вероизповеданията, са обаче неимоверно усърдни. Повечето от тях поддържат контакти поне с двама доносници. Отчетите подчертават и успехите на работещите с вражеския контингент ″Духовенство”, които доста често успяват да прибавят нови ″бройки” към зачислените им мрежи.

Колкото повече врагове, толкова повече доносници

В анализ на 6-то управление на ДС се отбелязва, че ″идеологическата диверсия по линия на духовенството" застрашително нараствала. Подобни сигнали не са новост в практиката на ″милицията на мисълта”, която е натрупала богат опит как по-добре да привлича подплатеното с финанси и привилегии внимание на властимащите.

И в епохата на развития социализъм религиозното съзнание остава сред най-преследваните ″практики” на инакомислие. ″Престъпления на мисълта” мотивират властта и подчинения ѝ репресивен апарат да търсят начини да увеличат броя и ранга на доносниците в църквата.

Само през 1980 г. броят на вербуваните агенти на 6-то управление в средите на духовенството нараства от 43 на 56 души. Началството рапортува, че в Духовната академия чекистите разполагат вече с 12, а в Светия Синод – с девет ″уши и очи”. ДС е успяла да внедри двама свои агенти дори в задграничните православни епархии.

Сред ръководствата на тайните секти с християнски характер броят на доносниците нараства на 20. Четирима пък докладват за делата на католическата църква в България. Под кодови имена като ″Лукавия”, ″Нахалния”, ″Фарисея” или ″Подлеца” се планират оперативни наблюдения и репресии срещу свещенослужители, сектанти, студенти в Духовната академия, срещу шефа на Българската секция в Радио ″Ватикана” и дори срещу иконописци. Враговете са навсякъде и изключение не се прави никому...

Още по темата
Още от Анализи и Коментари