В търсене на отговора

Защо толкова бавно се развива България?

Институциите вероятно имат най-голямото значение за успеха на едно общество

Защо толкова бавно се развива България?

Книгата "Защо се провалят нациите”** на световноизвестните икономисти Дарън Аджемоулу и Джеймс Робинсън заслужава особено внимание, защото тя дава важни отговори и за незадоволителното развитие на българската държава.

Защо някои нации са богати, а други бедни – разделяни от охолство и мизерия, здраве и болести, преяждане и глад? Дали за това са виновни културата, климатът или географското разположение? Или познанието за правилните политики?

Отговорът на авторите е отрицателен. Въз основа на петнадесет години собствени изследвания Аджемоулу и Робинсън представят убедителни исторически доказателства от древен Рим, градовете-държави на маите, средновековна Венеция, Съветския Съюз, Латинска Америка, Англия, Европа, САЩ и Африка, че институциите на едно общество са с най-голямо значение за неговия успех или провал.

Така се дава отговор на най-важните въпроси на съвремието – дали ще продължи китайският растеж, дали ще продължи концентрацията на богатството в Америка с всички възможни последици и най-вече как може да се реши проблемът с бедността и глада в най-изостаналите държави.
Какви са основните тези на двамата автори?

На първо място с много примери те опровергават съществуващите теории за неравенството между нациите, дължащо се на географски, климатични, културни или образователни фактори, като доказват, че формирането и начинът, по който функционират институциите, предопределят потенциала за развитието на едно общество и държава.

Първостепенно значение имат политическите институции - правилата, които създават мотивация за участие в политиката и които определят характера на икономическите институции.

От своя страна икономическите институции задават правилата, а оттам и мотивацията за участие на населението в икономическите дейности.

На второ място за ефективността на институциите е важна определена степен на централизация на властта върху управлението на дадена територия. Приведени са исторически примери как наличието на иначе демократични порядки в отделни общности не е било достатъчно да направи държавите на тези общности богати. Защото съществуването на много центрове за вземане на решения е направило невъзможно върховенството на закона за цялата територия.

Трето, по своя характер институциите са или преобладаващо "екстрактни”– работещи за обогатяването на едно малцинство - елит, чрез ограбване на мнозинството; или преобладаващо "инклузивни” – представляващи широк кръг от обществени интереси.

Екстрактните политически институции са с тенденция да създават екстрактни икономически институции (най-често по повод разпределението на публичните блага) в полза на това малцинство; докато поради своята представителност инклузивните политически институции формират икономически възможности за мнозинството от населението.

Четвърто, полезността на институциите за развитието на държавата зависи от тяхното естество и начин на взаимодействие. Възможно е, макар и подчертано нестабилно, съчетание на екстрактни политически с инклузивни икономически институции и обратно.

В съвремието тези временни комбинации онагледяват политическите преходи от либерална демокрация към авторитаризъм/тоталитаризъм (например, България 1934-1958***) и обратно – от тоталитаризъм към либерална демокрация (1989-?).

Пето, когато политическите и икономическите институции се покриват по своето естество (примерно екстрактни - екстрактни или инклузивни - инсклузивни), то те взаимно се подсилват. Този процес може да приеме формата на "добродетелен кръг” при инклузивните институции или на "порочен кръг” при екстрактните институции.

При добродетелния кръг политическите институции представляват широка коалиция от интереси, която ги защитава, като прилага ефективно върховенството на закона, т.е. правилата важат за всички и всеки получава равни шансове за икономическа изява. Никой икономически играч няма специални протекции и е в сила т.н. "съзидателно разрушаване” (creative destruction), което дава път на иновациите и конкуренцията.

Така се създават заможни данъкоплатци, които търсят своето политическо представителство и колкото повече са те – толкова по-широко е представителството. Тези "добродетели” правят инклузивните институции устойчиви.

За разлика от тях екстрактните политически институции обикновено се създават от тесен елит, който узурпира властта - чрез избори или преврат - и посредством екстрактни икономически институции укрепва богатството на близкото си обкръжение.

Toва обкръжение постепенно се превръща в олигархия, която от своя страна подпомага икономически затвърждаването на политическия елит на власт.

Така се затваря порочният кръг. С времето той води до задълбочаване на неравенството в обществото и поражда остри конфликти и стремеж в други групи за овладяване на екстрактните институции, често чрез насилствена смяна на властта, ако това не може да стане по демократичен път.

Разбира се, възможно е прекъсване както на добродетелния кръг и реверсията му в порочен кръг (Римската република, Венецианската република,следвоенна Източна Европа), така и разчупването на порочния кръг и еволюцията му в добродетелен кръг (Англия, Корея, Ботсвана).

Какви изводи могат да бъдат направени за България?

С присъединяването си към ЕС, България доказа, че де юре има инклузивни институции. Причината за бавния прогрес на страната обаче е, че тези институции в голяма степен са де факто екстрактни.

Прилагайки методологията на Аджемоулу и Робинсън, лесно може да се установи как българската политическа система е екстрактна, като още от изборите промотира представители не на данъкоплатците, а на политическия елит. Този факт беше потвърден и с неотдавна отхвърлената възможност за преференции в партийните листи при пропорционална избирателна система на престоящите парламентарни избори.

Така избраните "народни” представители и гласуваното от тях правителство се отплащат за избирането си с утвърждаване на екстрактни икономически институции. Чрез тях пък се облагодетелстват икономическите кръгове, финансирали първоначалното издигане на този политически елит във властта.

Резултатът е ясен на всички. Промяна едва ли е възможна без реформа и ликвидиране на неформалните политически институции, започвайки с промяна на избирателния закон и изготвянето на нова Конституция.

______________________________________________________

*Авторът е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова компания "Маконис”

**(Why Nations Fail: The Origins of Power, Prosperity, and Poverty. Daron Acemoglu and James Robinson, 2012)

***Приемам, че превратът от май 1934 г. е началото на установяването на авторитарна власт в България, а на VII-ия конгрес на БКП през 1958 г. Тодор Живков докладва, че социализмът окончателно е победил.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?