Книгата "Защо се провалят нациите”** на световноизвестните икономисти Дарън Аджемоулу и Джеймс Робинсън заслужава особено внимание, защото тя дава важни отговори и за незадоволителното развитие на българската държава.
Защо някои нации са богати, а други бедни – разделяни от охолство и мизерия, здраве и болести, преяждане и глад? Дали за това са виновни културата, климатът или географското разположение? Или познанието за правилните политики?
Отговорът на авторите е отрицателен. Въз основа на петнадесет години собствени изследвания Аджемоулу и Робинсън представят убедителни исторически доказателства от древен Рим, градовете-държави на маите, средновековна Венеция, Съветския Съюз, Латинска Америка, Англия, Европа, САЩ и Африка, че институциите на едно общество са с най-голямо значение за неговия успех или провал.
Така се дава отговор на най-важните въпроси на съвремието – дали ще продължи китайският растеж, дали ще продължи концентрацията на богатството в Америка с всички възможни последици и най-вече как може да се реши проблемът с бедността и глада в най-изостаналите държави.
Какви са основните тези на двамата автори?
На първо място с много примери те опровергават съществуващите теории за неравенството между нациите, дължащо се на географски, климатични, културни или образователни фактори, като доказват, че формирането и начинът, по който функционират институциите, предопределят потенциала за развитието на едно общество и държава.
Първостепенно значение имат политическите институции - правилата, които създават мотивация за участие в политиката и които определят характера на икономическите институции.
От своя страна икономическите институции задават правилата, а оттам и мотивацията за участие на населението в икономическите дейности.
На второ място за ефективността на институциите е важна определена степен на централизация на властта върху управлението на дадена територия. Приведени са исторически примери как наличието на иначе демократични порядки в отделни общности не е било достатъчно да направи държавите на тези общности богати. Защото съществуването на много центрове за вземане на решения е направило невъзможно върховенството на закона за цялата територия.
Трето, по своя характер институциите са или преобладаващо "екстрактни”– работещи за обогатяването на едно малцинство - елит, чрез ограбване на мнозинството; или преобладаващо "инклузивни” – представляващи широк кръг от обществени интереси.
Екстрактните политически институции са с тенденция да създават екстрактни икономически институции (най-често по повод разпределението на публичните блага) в полза на това малцинство; докато поради своята представителност инклузивните политически институции формират икономически възможности за мнозинството от населението.
Четвърто, полезността на институциите за развитието на държавата зависи от тяхното естество и начин на взаимодействие. Възможно е, макар и подчертано нестабилно, съчетание на екстрактни политически с инклузивни икономически институции и обратно.
В съвремието тези временни комбинации онагледяват политическите преходи от либерална демокрация към авторитаризъм/тоталитаризъм (например, България 1934-1958***) и обратно – от тоталитаризъм към либерална демокрация (1989-?).
Пето, когато политическите и икономическите институции се покриват по своето естество (примерно екстрактни - екстрактни или инклузивни - инсклузивни), то те взаимно се подсилват. Този процес може да приеме формата на "добродетелен кръг” при инклузивните институции или на "порочен кръг” при екстрактните институции.
При добродетелния кръг политическите институции представляват широка коалиция от интереси, която ги защитава, като прилага ефективно върховенството на закона, т.е. правилата важат за всички и всеки получава равни шансове за икономическа изява. Никой икономически играч няма специални протекции и е в сила т.н. "съзидателно разрушаване” (creative destruction), което дава път на иновациите и конкуренцията.
Така се създават заможни данъкоплатци, които търсят своето политическо представителство и колкото повече са те – толкова по-широко е представителството. Тези "добродетели” правят инклузивните институции устойчиви.
За разлика от тях екстрактните политически институции обикновено се създават от тесен елит, който узурпира властта - чрез избори или преврат - и посредством екстрактни икономически институции укрепва богатството на близкото си обкръжение.
Toва обкръжение постепенно се превръща в олигархия, която от своя страна подпомага икономически затвърждаването на политическия елит на власт.
Така се затваря порочният кръг. С времето той води до задълбочаване на неравенството в обществото и поражда остри конфликти и стремеж в други групи за овладяване на екстрактните институции, често чрез насилствена смяна на властта, ако това не може да стане по демократичен път.
Разбира се, възможно е прекъсване както на добродетелния кръг и реверсията му в порочен кръг (Римската република, Венецианската република,следвоенна Източна Европа), така и разчупването на порочния кръг и еволюцията му в добродетелен кръг (Англия, Корея, Ботсвана).
Какви изводи могат да бъдат направени за България?
С присъединяването си към ЕС, България доказа, че де юре има инклузивни институции. Причината за бавния прогрес на страната обаче е, че тези институции в голяма степен са де факто екстрактни.
Прилагайки методологията на Аджемоулу и Робинсън, лесно може да се установи как българската политическа система е екстрактна, като още от изборите промотира представители не на данъкоплатците, а на политическия елит. Този факт беше потвърден и с неотдавна отхвърлената възможност за преференции в партийните листи при пропорционална избирателна система на престоящите парламентарни избори.
Така избраните "народни” представители и гласуваното от тях правителство се отплащат за избирането си с утвърждаване на екстрактни икономически институции. Чрез тях пък се облагодетелстват икономическите кръгове, финансирали първоначалното издигане на този политически елит във властта.
Резултатът е ясен на всички. Промяна едва ли е възможна без реформа и ликвидиране на неформалните политически институции, започвайки с промяна на избирателния закон и изготвянето на нова Конституция.
______________________________________________________
*Авторът е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова компания "Маконис”
**(Why Nations Fail: The Origins of Power, Prosperity, and Poverty. Daron Acemoglu and James Robinson, 2012)
***Приемам, че превратът от май 1934 г. е началото на установяването на авторитарна власт в България, а на VII-ия конгрес на БКП през 1958 г. Тодор Живков докладва, че социализмът окончателно е победил.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
53 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"Защо толкова бавно се развива България?", опитва се философски да отговори докторът по икономика Евгений Кънев. И пропуска елементарния факт, че теорията на двамата икономисти Дарън Аджемоулу и Джеймс Робинсън е напълно чужда и непреложима за страна като България. За състоянието, в което се намира България, важат абсолютно други критерии.
България се развива толкова бавно преди всичко, затова защото си имаме една партия БСП, скоропостижно преименуваната БКП, с вожд Сергей Дмитриевич Станишев като …
"Троянски кон" на Русия в Европа. Затова, защото България не се е простила и не желае да се прощава с комунистическото си минало, защото всички бивши номенклатурчици, ДС-гестаповци, са дипломати, съдии, прокурори. Защото сме държава на червената мафия и мутрите.
120-год. тъмните сили от тази партия БКП по нареждане отвън се опитваха да всяват смут, да организират метежи, като този от 1923 г., атентати, като този в "Св.Неделя", при който загиваха невинни деца, жени, старци, убийства на невинни хора и всичко друго, каквото може да роди един престъпен ум. Партия, която 120 години работи срещу интересите на собствената си държава и в полза на една чужда държава - Русия.
Избили на 9 септември 44 г.цвета на българската нация, в лагера "Белене" с труповете на избитите от комунистическите изверги с тояги, кирки и лопати българи се угояваха прасета, а костите се смилаха на брашно и с него се хранеха птици.
Прогонили от страната след 89 г. можещите и знаещите млади българи.
Най-бедната страна в Европа сме защото си имаме една партия на крупния олигархичен капитал, на новобогаташите, на милионерите и мултимилионерите, "компетентните професионалисти", които след т.нар. „Промяна”, с вродения си инстинкт на крадци и пладнешки разбойници ограбиха държавата и доведоха народа до просешка тояга. Днес представящи се за "защитници" на бедните и онеправданите, за „спасители” на нацията, насочили цялата си дейност към саботиране демократичното развитие на България. Един парадокс, който с пълно право може да бъде наречен – “ Българският модел “. Защото подобна партия, подобен анахронизъм, не съществува никъде другаде по света.
Ето ги, виждаме ги всяка година на Бузлуджа, със "сияещи" лица, когато социалистът-милионер Сергей Станишев им заговори отново за "социална справедливост".
Затова ни наричат "задният двор" на Европа и дори "кенефът" на Европа.
Една нация, която ражда толкова много примитивно мислещи хора, не заслужава да принадлежи към проспериращите нации на Европа и света.
Комунистическа е закваската на този пишман доктор по икономика.
България се развива бавно, защото има икономисти като Кухиандър Дянков, които неминуемо я водят към финансова пропаст! Само партия като ГРОБ може да заложи на такъв "специалист" по време на криза.
Ами който не е чувал за отдавна измисления институционалрн икономикс на Дъглас Норт, сега може и цяла книга да издаде с откритието, че ръководните институции били ръководели нациите. И който не се е и замислял, че институциите се развиват съобразно своята институционална култура, може да поразсъждава и сам, че културата няма никакво значение за националния успех или провал... Кавъри майна, в стил "Шифърът на Леонардо"...
№ 4 пpaвилнo e зaбeлeзaл пpoтивopeчиeтo нa yпpaвлявaщия cъдpyжник Кънeв в зaбeлeжкaтa мy c ***. Тoй e пpиeл, чe пpeвpaтът oт мaй 1934 г. нa pycкo-cpъбcкитe aгeнти e нaчaлoтo нa ycтaнoвявaнeтo нa aвтopитapнa влacт в Бългapия, нo e пpoпycнaл дa кaжe, чe пpeвpaтaджиитe ca cвaлeни oщe янyapи 1935 г. и кoнcтитyциoнният peд бpъзo e възcтaнoвeн. Caмo бългapcкитe вpaгoвe нapичaт „aвтopитapнo” пocлeдвaщoтo yпpaвлeниe нa Цapcтвoтo дo пaдaнeтo мy пoд чyждo poбcтвo пpeз 1944 г. Кaтo e peшил дa изпoлзвa тaя кoмyниcтичecкa …
тepминoлoгия, дa бeшe Кънeв пoнe ca ceтил, чe oт твa излявa, чe „aвтopитapният” цap Бopиc caм caмичък e cпacил бългapcкитe eвpeи, нo тoй и зa твa ca нe e ceтил. Пepиoдът нa бypнoтo paзвитиe нa Бългapия пpoдължaвa нe caмo дo 1942, щoтo фaбpикитe никнaт кaт гъби бyквaлнo дo 1944 г., дoдeкa Eвpoпa ca тpece oт paзpyшeния и пoжapищa. Дaжe дocaм Нaциoнaлизaциятa пpeз 1947 г. Гeopгий Миxaйлoвич Димитpoв нa 2 пъти e cъбиpaл т.н. „пaтpиoтични индycтpиaлци”, кoитo нe e ycпeл дa избиe и нa кoитo нe e ycпeл дa зaгpaби фaбpикитe cъc Зaкoнa зa кoнфиcкaция oт 1946 г. Aгитиpaл ги e дa пpoдължaвaт дa paбoтaт зa пpocпepитeтa нa pecпyбликaтa пpи „нapoднaтa влacт” и пo-нaивнитe oт тex нaиcтинa ca пpoдължaвaлe дa инвecтиpaт, дoдeкa eднa нoщ пpeз дeкeмвpи 1947 г. „изнeнaдвaщo” ги e eкcпpoпpииpaл „cpeщy oбeзщeтeниe”.
Пocтaвянeтo нa гoдинaтa 1958*** кaтo кpaй нa пpexoдa y нac oт бoлшeвишкa „либepaлнa дeмoкpaция” към кoмyниcтичecки „aвтopитapизъм/тoтaлитapизъм” cигyp шa oчyди и cвeтoвнoизвecтния г-н Aджeмoyлy. Щoтo пocлeдният cигyp нe ca гo yчилe чepвeни пpoфecope и мoжe дa e чyл, чe Xoлaндия дocтигнa ДO-вoeннoтo cи paвнищe caмo зa 4 гoдин, дoдeкa нa „либepaлнo-дeмoкpaтичecкaтa” ни pecпyбликa й тpeбвaxa тaмaн 16 гoдин дa дocтигнe Вoeннoтo cи paвнищe. Пpи твa Xoлaндия бeшe тoтaлнo paзpyшeнa oт бoмбapдиpoвкитe и нa гepмaнци, и нa aмepикaнци, a paбoтницитe й бexa oтвлeчeни дa paбoтaт в Гepмaния. Дoдeкa Цapcтвoтo дocтигнa вpъxa нa икoнoмичecкoтo cи paзвитиe нe пpeди вoйнaтa, a бaш пo вpeмe нa вoйнaтa и cлeд „ocвoбoждeниeтo” бeшe тaкa якo oпocкaнo и oбeзглaвeнo, чe нa „нoвият eлит” мy тpeбвaxa цeли 16 гoдин.
Aкo Лyкaнoв, Видeнoв и Cтaнишeв бexa знaялe кaк poбoвлaдeлcкитe Pимcкa, Eлинcкa и Caвeцкa „дeмoкpaции” или пa тeя нa Мaитe и пpoчиe чoвeкoядcки тaкивa ca ca тpaнcфopмиpaлe oт "инклyзивни” в "eкcтpaктни”, мoжe би нeмaшe дa нaблeгaт нa "eкcтpaктнитe”, нo явнo нayчнaтa миcъл тoгaвa нe e билa тoлкoз нaпpeднaлa.
34, 35, 38, 40, 41 и дp. cъщo ca зaбeлeзaлe нeкoи пpoтивopeчия в eднocтpaнчивия oпит зa aшлaдиcвaнe нa книгaтa към бългapcкaтa дeйcтвитeлнocт и пpaвилнo ca oбяcнилe пpичинитe зa твa.
Авторите изпускат най-основното:"правилата (№1)" не само трябва да съществуват, но трябва да се спазват. Откато сме в Европейския съуз и има средсва са абсорбиране, ние станахме майстори на изопачаване на правилата. Няма какво да тарсим други причини, за да жидим едно лекарство дали работи, то първо пациента трябва да го изпие по предписание, а не както падне.
Автопите са прави. Но база за бавното развитие е и философията на населението, че държавата е длъжна за всичко, което е на крачка от корупцията в държавния апарат. Оттук и лобистките закони, рушветите, уреждането на съпартийците, индулгенции за престъпниците и много други последици. Т.е. е налице деградация на нацията и държавата.
"Защо толкова бавно се развива България?" - това е заглавието-въпрос. "Защото е населена преобладаващо с бавноразвиващо се население" - това е отговора. Трябва ли да си доктор по икономика за да го проумяваш? - а това е реторичният въпрос.
Истината е това. А фактът че малко хора проумяват истината, показва че теорията, приложена към България съвпада с реалността
след 500-600 години може и да ни сполучи някой преврат