Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Защо толкова много българи си останаха вкъщи

6 коментара
Защо толкова много българи си останаха вкъщи

Доста измамни са впечатленията, които изборните резултати създават за нагласите в обществото - просто защото по-голямата част от него не отива до урните. Спрямо предишните евроизбори на тези внушителното мнозинство на негласувалите (повече от две трети) нарасна с още 3%. Част от негласувалите сигурно го правят от граждански мързел, но останалите просто не виждат на политическия пазар продукт, който да им харесва достатъчно. И няма как да ги активираш с нещо друго.

Например с наказателен вот срещу управляващите. Това се видя от резултатите на БСП, която изцяло заложи на него и така го докара до оставка на председателката си. Ако пък Нинова, каквито подозрения се чуха, сама е платила за социология, която да показва, че водят пред ГЕРБ, значи е платила за оставката си. Защото тъкмо така излезе виновна, че не са спечелили, след като са водили. Социолозите убиват политиците с прегръдка.

Другият аспект на наказателния вот – борбата с корупцията, който беше лайтмотив в кампанията на ДБ, също не даде достатъчно категоричен резултат. И то въпреки попътния вятър от разследванията в Апартаментгейт.

Кой е той - "негово величество" Негласуващият?

Мълчаливото мнозинство, останало си по къщите, не изразява индиректна подкрепа за управляващите или за някоя друга от съществуващите партии, а разочарование от всичките вкупом. То иска нов играч на политическия терен, който да няма нищо общо с наличните. То е електорат на големия отсъстващ. Как би изглеждал той?

За неговия профил може да се съди по профила на самите негласуващи. Очертаването му е трудна задача, защото социолозите изследват гласувалите, а негласувалите остават зад завесата на собствената си пасивност. И все пак има агенции като „Алфа рисърч”, които ти позволяват да надникнеш зад нея.

Негласуващият, за когото това е заявен избор, изглежда приблизително така: българин от всички възрасти, провинциалист, наемен работник, средно до слабо образован, който живее скромно с месечен доход около 500 лева. Ще кажете, че това е валидно за по-голямата част от нацията. Така е, и съответно по-голямата част от нацията не гласува.

Коя е партията на негласувалите?

Партията, която би привлякла този девствен електорат, логично ще трябва да се позиционира някъде в умереното ляво. Нишата е свободна. БСП вече 30 години се прави, че я заема, но това е мимикрия. И не толкова, защото, когато е на власт, провежда дясна икономическа политика или защото влиза в корпоративни обвързаности с едрия бизнес. А защото изповядва някакво консервативно православно-комунистическо русофилство, цинично лансирано като грижа за националните ни интереси, което я ориентира на Изток към Кремъл и Евразия. Дотолкова, че не можа да понесе бившият ѝ председател Сергей Станишев да стане лице на западноевропейската либерална левица и се опита да го маргинализира. В нейните идейни редици се подреди президентът, нищо че трябва да е партийно неутрален и че бил уж „натовски генерал”.

Главната роля на БСП през прехода бе на Ноев ковчег за номенклатурните и редовите партийни остатъци от съветския период и за техните потомци и бенефициенти. Така социалистическата партия се превърна в паметник на собственото си комунистическо минало. В този смисъл тя не е политически, а исторически феномен, който се възпроизвежда политически по историческа инерция.

Вероятно усещането, че лявата ниша стои незаета, накара и градската десница да се преориентира нататък, като се откаже от разделението ляво-дясно. Така обаче тя не разшири подкрепата си, защото продължава да печели главно от това, че е алтернатива на комунизма и по-сетнешните му посткомунистически трансформации.

Трябва да е социалдемократически ориентирана

Шансът на партията на негласувалите е да успее за първи път след Девети септември да свърже лявото с демокрацията, което от само себе си би я причислило към социалдемокрацията. Далеч обаче от кукувиците на прехода, като Александър Томов, които се опитваха да мътят в нейното гнездо. И като продължение на политическите възгледи и поведение на социалдемократи като Петър Дертлиев, когото комунистите със сложни машинации успяха да изолират в началото на прехода. Защото не без основание виждаха в него по-голямата заплаха, отколкото в СДС.

Една социалдемократическа партия днес естествено ще попадне и в напрегнатия европейски контекст на атаката срещу либерализма и ще трябва да съумее да го защити на местна почва. Досега такава роля открито не е поел нито един от действащите политически субекти. Ако не броим маскировъчната риторика на ДПС, което е етническа партия и затова няма как да е и либерална. 

Новата партия ще трябва да разбие монопола на националистите върху патриотизма, който да стане по-малко консервативно ксенофобски и повече толерантен към различните и чувствителен към човешките права. При това не с лозунги и абстрактни уверения, а в диалог с политически дезинтересираните избиратели, който да е остатъчно ефективен, за да може да ги превърне от негласуващи в свои гласоподаватели.

За Борисов и Слави

В това отношение естественият враг на новия субект в политическата джунгла би бил Бойко Борисов, на когото там му е силата – да общува с всекидневния човек и да го привлича като разпръсква властова еротика. То може и да е полезно за партията му, но не може да бъде пренесено вътре в нея. Това е някакво лично умение на Борисов, което опира в собствения му биографичен и биологичен хоризонт и е „до изчерпване на наличните количества”. Борисов след Борисов е невъзможен.

Социалдемократическа партия с ясна политическа идеология би била полезна и за градската десница, защото би я накарала да се позиционира отчетливо. А и би укрепила политическото като цяло, защото сега политическото статукво в страната се удържа главно от неполитически фактори. В този смисъл тя не може да има нищо общо с хипотетичния политически проект на Слави Трифонов, който се кани да използва именно неполитическия ресурс на екранното си дълголетие за партийно строителство. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. [email protected]
    #6

    Дори и този каза че лидерите на "автентичните",са леви другари опитващи се да заемат лявото пространство. Та въпроса е:Кви десни,кви пет лева ?!

  2. tibia
    #5

    PETER, правиш сериозна грешка в използването на термина "системни партии", изваждайки от групата ДСБ, която е създадена, след унищожаването на СДС, именно като системна партия. Грешиш и за опозицията. Под опозиция не се разбира партия с доверие 1-2 процента. Опозиция е партия, която не участва във властта в даден момент, а ДСБ, например, участваше като част от коалицията РБ. Ако една партия загуби изборите, това не я прави антисистема, а партия загубила доверието на избирателите. Опитите да се

  3. ivancho ivanov
    #4

    Така е PETER(#2) не бяхме готови, нямахме унгарските събития, нито чешките нито полските, за българското духовенство няма какво да се говори и до ден днешен - БКП навреме овлдя турците чрез ДПС, но имаше и вътрешни противници като напр. Петър Младенов, прочул се с "да дойдат танковете"! Нинова говори с невероятен гьонсуратлък срещу корупцията, но БСП и постави основите с червените милионери и задгранчните дружества!
    Обществото не иска да се бори, общо взето е доволно хляб има,
    ходи често по за

  4. olele
    #3

    глупости, аз общувам само с високо образовани, със заплати от по 3к. и никой от тях не гласува. системата с гласуването в този си вид е изчерпана. не дава алтернатива

  5. PETER
    #2

    "Петър Дертлиев, когото комунистите със сложни машинации успяха да изолират в началото на прехода. Защото не без основание виждаха в него по-голямата заплаха, отколкото в СДС."
    -------------------------------------
    Случайно вметната или не, тази забележка всъщност отразява една фундаментална характеристика на политическата ни система-- първоначално прилагана от БСП, а впоследствие и от производните й системни партии ГЕРБ и ДПС--която обаче рядко се коментира: Става въпрос за безкомпромисното смачкване

  6. Коментарът е изтрит в 15:18 на 3 декември 2021 от автора.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.