Защо умря Съветският съюз

Изминаха десет години от подписването на Беловежките споразумения. Но и до днес може да се чуе въпросът: нима не можеше да бъде запазен СССР? За обстоятелствата, довели до разпадането на огромната съветска империя, е писано много. Но често пъти се пропускат три причини, направили този процес необратим.

Първата от тях десетки години дремеше като мина с часовников механизъм под формата на клауза в съветската конституция, даваща право на съюзните републики свободно да излизат от състава на СССР.

Втората е "информационният вирус" на завистта, който се прояви с пълна сила в края на 80-те и началото на 90-те години. След като не издържаха изпитанията на кризата, на доскоро "братските народи" започна да им се свиди парчето хляб за другия.

Третата причина стана "автономизацията".

Когато перестройката се изчерпа и съюзният Център отслабна, властта започна да преминава в долните етажи - съюзните и автономните републики. А и президентът на СССР Михаил Горбачов, избран само от Съюза на народните депутати, а не с пряко гласуване на населението, изглеждаше по-малко легитимен и авторитетен от който и да било президент на съюзните републики.

Но на негова страна бяха бюрократичният апарат и опитът в политическите интриги. За да бъдат отслабени Русия и Елцин, от тайните папки на ЦК беше изваден т.нар. план за автономизация, който предвиждаше автономните единици в състава на РСФСР да получат статут на съюзни републики. Върховният съвет на СССР прие съответния закон на 26 април 1990 година и механизмът на "автономизацията" се задейства. Ако планът се беше изпълнил, картата на РСФСР щеше да заприлича на парче сирене с огромни дупки на мястото на почти 20 автономни единици - Русия щеше да загуби 51 процента от територията си с всички стратегически ресурси и почти 20 млн население.

Разбирайки тази опасност, руският Конгрес на народните депутати прие на 12 юни 1990 година Декларация за държавния суверенитет на РСФСР, в която няма нито дума за излизане на Русия от състава на СССР.

В създалата се обстановка не издържа и се пропука огромният монолит на КПСС. Малцина помнят, че за разлика от другите съюзни републики РСФСР нямаше републиканска партийна организация. След като създадоха КП на РСФСР в критичен за партията момент и я противопоставиха на съюзното ръководство, Иван Полозков и Генадий Зюганов дадоха решаващ принос за разпадането на КПСС и така - за разпадането на Съюза.

Последната капка, наклонила везните към разпадането на СССР, стана опитът за преврат през август 1991, след който Михаил Горбачов се отказа от пълномощията си на генерален секретар и призова ЦК на КПСС да се саморазпусне. В началото на ноември КПСС прекрати своето съществуване. Едновременно фактически всички съюзни републики взеха решение за държавна независимост, т.е. за излизане от СССР. През декември 1991 година в състава на СССР бяха останали само Русия и Казахстан. Последната точка в този разрушителен процес сложи украинският референдум на 1 декември 1991 година, на който гражданите гласуваха за независимост.

Така споразумението, подписано на 8 декември 1991 година от президентите на Русия, Беларус и Украйна, официално оформи отдавна настъпилата смърт на СССР.

Но защо всичко стана именно в Беловежието, и то толкова бързо и неочаквано?

Първоначално се предполагало, че срещата в Беларус се организира от Елцин и Шушкевич, за да убедят Кравчук да бъде запазена поне част от Съюза. Но тъй като украинският президент не искал дори да чува думата "Съюз" и категорично отказвал да замине за Москва, се наложило да бъде "примамен" с нещо, за да отиде на срещата. Решено било тя да се състои в Беловежката гора, където лидерите да отидат на лов.

Въпреки разпространеното мнение, че руската делегация е пристигнала във Вискули с готов текст, в действителност такъв текст не е имало. Едва в разговорите президентите намерили приемливата формулировка - Общността като начин на съвместно съществуване на държавите в едно икономическо, политическо и военно пространство. Когато общият смисъл станал ясен, трябвало да се намери точната юридическа форма за него. Тогава си спомнили, че във Вискули са се събрали три от четирите републики, които учредяват СССР през 1922 година - Русия, Беларус и Украйна. Четвъртата е била Закавказката федерация, прекратила съществуването си през 1936 година. Решено било, че трима от четиримата основатели имат право да обсъждат съдбата на Съюза.

Накрая се ражда формулата на споразумението, която се състои от две части. Първо, държавите-учредителки констатират смъртта на образуваната от тях държава - Съюза на ССР. Второ, Русия, Украйна и Беларус обявяват създаването на ново обединение - Общност на независимите държави. Точка в юридическото оформяне на разпадането на СССР поставят Върховните съвети на Русия, Украйна и Беларус, които практически единодушно ратифицират Споразумението за образуване на Общност на независимите държави. Скоро към ОНД се присъединяват всички освен прибалтийските републики и /до 1993 година/ Грузия. Така се ражда съюзът между 12 независими държави.

По БТА