Защо Уолстрийт обича авторитарните лидери

Жаир Болсонаро и Доналд Тръмп

Пазарите са аморални и няма да се оплачат от авторитарно управление, ако то генерира икономически растеж.

Уолстрийт отдавна е като паралелна вселена, в която лидери, хулени от критиците в медии като авторитарни злодеи, могат да бъдат почитани като герои, ако техните действия вещаят добро за икономиката. В последно време това разделение достигна нови крайности.

 

От гледна точка на критиците ние живеем в една все по-нелиберална епоха, населена с опасно непостоянни авторитарни лидери. Сред водещите примери са бразилският президент Жаир Болсонаро, който преди няколко дни в ООН предизвикателно защити своето правителство от обвиненията, че си затваря очите, докато Амазония гори; египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, чийто брутален режим, подкрепян от армията е обект на протести през последната седмица; саудитският принц Мохамед бин Салман, руган от мнозина за убийството журналиста дисидент Джамал Хашоги от саудитски агенти.

 

Глобалните инвеститори обаче гледат на същото това трио като на обещаващи икономически реформатори, следвайки стандартен наръчник, който би могъл да бъде написан (а понякога всъщност и е написван) от анализатори от Международния валутен фонд (МВФ). Съобразно с това пазарите ги възнаграждават. В последно време Бразилия на Болсонаро и Саудитска Арабия на принц Мохамед бин Салман са сред най-горещите фондови пазари. До тази седмица най-добре представящият се пазар тази година бе Египет.

 

Суровата действителност е, че пазарите са аморални, инстинктивно неутрални барометри на икономическото представяне и те понякога пренебрегват жестокостта и ексцесиите на авторитарните лидери по една проста причина: Изправени пред малка или никаква съпротива на парламента, съдебната система или независим контролен орган, авторитарните лидери могат да прокарват всеобхватни реформи, особено в нововъзникващите пазарни икономики, където политическите институции и върховенството на закона са сравнително слаби.

Преглеждайки историята на 150 държави от 1950 до 2010 година, открих 43 случая, при които съответната икономика е нараствала с годишни темпове от 7% или повече цяло десетилетие. И така 35 от тези икономики - удивителен дял от над 80% - са били управлявани от автократ.

 

Обратната страна на монетата е, че държавите, които зависят от неконтролираните прищевки на авторитарни лидери, са уязвими от резки колебания на икономическия растеж - и от дълги рецесии. Сред същите тези 150 страни, открих 138, при които съответната икономика е нараствала с годишни темпове от 3% или по-малко в продължение на една десетилетие, и 100 от тези икономики са били управлявани от авторитарен лидер.

 

Пазарите усещат изменчивата природа на икономиките, управлявани от автократи, и ще залагат сериозно на тези личности до момента, когато икономическите реформи загубят инерция. Фондовите пазари се радваха на периоди на растеж при авторитарни лидери, започнали политики на висок темп на увеличение на брутния вътрешен продукт, като Аугусто Пиночет в Чили, Сухарто в Индонезия и Махатхир Мохамад в Малайзия, съответно през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.

 

След 2000 г. се появи ново поколение на авторитарни любимци на пазарите начело с президентите на Русия и Турция, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. През първите им мандати фондовите борси в Русия и Турция нараснаха съответно с около 100% и 300% по-бързо от средното равнище при нововъзникващите пазарни икономики. По-късно инвеститорите се нахвърлиха на двете страни не защото техните лидери станаха по-обезпокоително авторитарни, а защото спряха да прокарват тежки икономически реформи.

 

Най-важното за пазарите може би е финансовата стабилност - необходимо условие за солиден икономически растеж. Днес, макар че има много разлики между Болсонаро, Ас Сиси и принц Мохамед, всички те взеха мерки, за да вкарат в ред финансите си.

 

Болсонаро планира да намали бюрокрацията, да продаде държавни компании и да ореже пенсионни плащания в размер на до 250 милиарда долара, които могат да изправят Бразилия пред фалит. Ас Сиси, отчасти за да си осигури помощта на МВФ, повиши данъците върху капиталовите печалби и на богатите, както и оряза субсидиите за горивата с над 50%. Принц Мохамед предприе енергични мерки срещу богатите хитреци, които не плащат данъци, включително членове на кралското семейство, вдигна данък печалба и намали енергийните субсидии като средство да свие големия бюджетен дефицит.

 

Докладите на Уолстрийт за Бразилия, Египет и Саудитска Арабия почти не споменават авторитарните тенденции. Вместо това в тях може да се прочете, че реформите "все още продължават" в Саудитска Арабия, че Египет е "най-добрата реформаторска история" в региона, а "пазарът гледа на Болсонаро като на последния шанс на Бразилия да си реформира икономиката". Ямата между версиите на пазара и водещите медии сега е зейнала пропаст.

 

През май Болсонаро бе прогонен от Манхатън от демонстранти, влезли във водещите новини. Протестиращите скандираха "фашист", малко след като неговият министър на икономиката Пауло Гедес, завършил Университета на Чикаго, бе приветстван като спасител от глобалните инвеститори на провеждащата се веднъж на половин година среща на МВФ във Вашингтон. Една участничка (либерал от Уолстрийт) ми каза, че речта на Гедес, описала плановете на Болсонаро за свободен пазар, е била "най-вдъхновяващата", която тя е чула някога на тези срещи.

 

Една обща черта, която новите авторитарни лидери имат, е склонността им да размиват идеологическите линии. Нелибералните политики често се съчетават с еклектична икономика по начини, което прави трудно намирането на мястото им в традиционния политически спектър ляво-дясно.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, защитник на работните места на "сините якички" и на понижаването на данъците за богатите, е открояващ се пример. Повече от всеки друг американски президент, той се опитва да се хареса на фондовия пазар. И на фона на разгорещяването на битките около процедурата за импийчмънт Тръмп вероятно ще опита да му се хареса още повече, по своя изменчив начин, може би като потърси бърза търговска сделка с Китай или продължи да тормози Управлението за федерален резерв отново да понижи лихвените проценти.


Не е случайност, че Тръмп обсипа с похвали Болсонаро, Ас Сиси и принц Мохамед, които се намират в същата "сива зона". Саудитският принц престолонаследник позволи на жените да шофират в рамките на кампания за модернизиране на икономиката и едновременно с това репресира активистите, които настояват за по-широки права на жените. Дали той е десен или ляв, прогресивен или реакционер, или просто не се вписва в старите категории?

 

Не че хората на Уолстрийт са аморални или често не са ужасени от ексцесиите на автократи. Тяхна работа обаче е да филтрират водещите новини, представящи авторитарните президенти и премиери като жестоки злодеи и вместо това да се съсредоточат върху въпроса дали техните политики ще насърчат икономическия растеж.

 

При условие че нелибералните лидери все още са във възход по целия свят, тази политическа епоха по всяка вероятност ще произведе повече авторитарни лидери, отколкото пазарът може да обича.

* б. изд.: Ручир Шарма, автор на книгата "Възход и упадък на държавите: Силите на промяната в света след кризата", е главният глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management и автор на коментарни статии във вестника.

**По БТА

Още от Анализи и Коментари