Защо в Държавата на КПКОНПИ няма разделение на властите или за хорариума на Академията на МВР

адв. Георги Атанасов

Защо хорариумът на Академията на МВР има отношение към разделението на властите? Защото очевидно обучението по конституционно право в това учебно заведение не е достатъчен, ако се съди по изявленията на изявените му алумни, между които и претендентът за главен прокурор. И тогава и той щеше да знае, че не е прилично да се говори така (дори да си го мислиш). И че чл.8 на Конституцията на РБ установява три власти, чието сътрудничество – ако се съди по ролята, която са и отредили същата Конституция и Законът за съдебната власт (главно, но неизчерпателно) - не е работа на прокуратурата. За сметка на това тя следва да следи много внимателно за границите на разделение на властите, защото при размиването на тези граници се осъществяват престъпленията срещу държавата, нейните органи и дейността им (вж. Наказателния кодекс – специална част). Но очевидно хорариумът не стига.

Споделям справедливото възмущение на гражданството от изявлението на кандидата за главен прокурор, но ми се струва, че то се разчита погрешно. Всички по-скоро мислят, че това изявление ще бъде част от символ-веруюто на бъдещия главен прокурор и вероятно ще определя сърцевината на наказателната политика на страната ни. Всъщност то е една констатация, изречена на глас. В България вече няма разделение на властите. Той просто го съобщи, за да няма илюзии.

Разделението на властите приключи някъде от 01.01.2010 г., когато законодателната власт бе лишена от собствено съдържание и превърната в придатък към изпълнителната власт. За илюстрация, тогавашният председател на Народното събрание заяви на всеуслушание по някакъв повод, че те - Народното събрание и народните представители - ще изпълнят задачата на премиера да приемат такъв и такъв закон.

Приблизително по същото време бе оповестено политическото решение "законите да се пишат от прокурорите". Пак тогава възникна идеята за създаване на тандем "прокуратура – Комисия за отнемане на имущество“ и за възкресяване на основанията и методите за конфискация, които са прилагани през 1946-1948 г. при установяване на диктатурата на пролетариата и решаване на политическия въпрос "кой-кого“ за унищожаване на политическия противник – буржоазията. Тандем на два репресивни органа, които да си "подават топката“ без всякакъв съдебен контрол върху актовете им (или при контрол, който е толкова отложен, че съществуването му се обезмисля).

Пак тогава бе изобретено (разбирай: отупано от праха от 1946 г.) новото правно понятие "незаконно придобито имущество", което няма законово определение, но има орган по експроприацията му – КПКОНПИ (специализирана администрация към изпълнителната власт). И така до днес, когато всички въпроси от вътрешно – управленски характер в държавата се решават на плоскостта на и с инструментариума "на прокурор и конфискация“.

Прокуратурата и, в частност, главният прокурор, имат пряко участие в разграждането на принципите на правовата държава, между които този за разделението на властите. И не само чрез трайното присъствие в законодателната практика и прокарването на всичките им хрумки (независимо от състоятелността им) по най-бързата писта на Народното събрание. В този дух са всички действия на прокуратурата, които "арбитрират", съпровождат или подкрепят определени дейности на администрацията, които са далеч и встрани от конституционната функция на прокуратура. В тази посока е от най-съществено значение решаващото мнение на главния прокурор във всички правни и не само правни аспекти на обществената действителност и демонстриративното единомислие и единодействие с изпълнителната власт (независимо от принадлежността им към различни власти).

Тук е любопитно да припомним на публиката непрекъснатото изтъкване на заслугите на прокуратурата да пълнене на бюджета като резултат от борбата на държавата с контрабандата – останала е само държавно одобрената контрабанда. В какво се изразява и в какво по закон може да се изразява тази "помощ“ на прокуратурата за дейността на изпълнителната власт, какви са нейните правни основания, съдържание и средства, на този етап, публиката не е удостоена с честта да знае.

Доминантното положение на прокуратурата и на главния прокурор в съдебната власт е толкова видимо, че не изисква допълнителен коментар. Може само да се маркира, че глупостите, които се изприказваха за еднаквото положение на "тримата големи" и равнопостановеността на главния прокурор с председателите на ВКС и ВАС бяха дотук. Само си припомнете кога пленумът на ВСС или съдийската му колегия са гласували единодушно предложение на някой от председателите. Или колко пъти предложения на председателите са били блокирани от поведението на прокурорската колегия или на прокурорската квота както в настоящия ВСС, така и в предишния, преди конституционното му разделяне на две колегии.

Настоящата криза на правовата държава в България (спомнете си истерията на КПКОНПИ и прокуратурата във връзка с решението на ОСГК на ВКС за възможноста невинен човек да бъде осъден за незаконно придобито имущество и пожарникарските действия на Народното събрание за изменение на закона от края на 2018 г.) показва проницателността на Жак Шевалие. Още във вече далечната 1996 г. той констатира*, че говоренето за "правова държава“ не бива да се смесва с практиките. На Изток и на Юг позоваването на правовата държава често е чисто формално, поради това, че не са въведени механизми за ефективна гаранция при отсъствие на правна култура и съответна политика..

Е, при нас липсват и двете. И разделението на властите също. Само части от съда са като острови в океана, неизвестно до кога.

*Жак Шевалие, Политическите институции, УИ „Св. Климент Охридски“, Раздел 1, Отношението към правото, с.262 и сл.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари