Защо връщането на казармата е не само глупаво, но и опасно?

Сн. БГНЕС

Връщането на задължителната казарма е не само абсурдно, но и опасно. За късмет, обаче е и неосъществимо извън популисткото говорене по патриотарска линия.

В последните седмици депутати от Патриотичния фронт възкресиха идеята за задължителната казарма, която е много популярна сред обладаната от соц носталгия част от обществото.

Вместо да прекъсне дебата, Министерството на отбраната го легитимира с намерението си да формира специална комисия, която да представи разчети и анализи за задължителната казарма.

Новият началник на отбраната ген. Константин Попов подхрани допълнително илюзиите, като определи предложенията на Красимир Каракачанов за шестмесечна служба като ”добра идея”.

За беда реинкарнацията на идеята за задължителната казарма съвпадна по време с гафа на МО да поиска да води на военен отчет всички български граждани между 18 и 32 години, за да е наясно на кого може да се разчита в случай на война.

Най-важният въпрос, разбира се, е нужни ли са на България наборни военнослужещи и какви стратегически цели биха се реализирали чрез тях, след като професионалната армия се доказа като успешен модел дори и в България.

Липса на ресурси

Връщането на наборната военна служба е задължителна тема от "патриотичния" каталог на политици като Николай Бареков, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и пр. Те обаче досега така и не са представили конкретни и реалистични разчети към идеите си.

Връщането на задължителната военна служба под каквато и да е форма ще изисква значителни финансови и организационни ресурси.

Наборната казарма беше отменена през 2007 година. Нежелана, мъчителна и безполезна за повечето младежи, минали през нея, в последните години на съществуването си тя се бе превърнала в истинска агония както за войниците, така и за Министерството на отбраната.

МО нямаше възможност да осигури навременното влизане на всички подлежащи на военна служба. Това доведе до абсурдната ситуация да се търсят връзки за влизане, а не за скатаване от казармата, тъй като определени държавни позиции в сектора за сигурност изискваха отбиване на военната служба.

"Късметлиите" да се доредят до служба пък не получаваха качествена военна подготовка заради липсата на средства за муниции, военна техника и др. За сметка на това прекарваха по-голямата част от службата си в даването на наряди, основно по опазването огромното армейско имущество, останало от времето на соца.

Така наборните войници излизаха от казармата без базови умения и с усещането, че са си изгубили няколко месеца от живота.

Осигуряването на нормална храна също не бе по силите на военните, като в хранителните навици на войниците по това време намериха трайно място картофите, вафлите и други не толкова здравословни енергийни бомби. Кражбите, фатмащината, извращенията по всички нива в поделенията и пр. отличителни белези на казрамената идилия пък са друг феномен, оставил неизлечими спомени на преживелите го.

Така заради липсата на ресурси срокът на задължителната военна служба непрекъснато намаляваше, докато стигна до шест месеца за висшисти. Освен това наборните войници бяха пускани в отпуски по какъв ли не повод с ясната цел да се спести от издръжката им.

Според военни експерти от МО младежите трябва да служат минимум една година, за да придобият основни умения, които да отговарят на променените условия в сектора за сигурност. А дори и при това положение не е ясно, доколко може да се разчита на наборни войници да изпълняват задълженията ни към НАТО или да реагират при екстремни ситуации като наводненията от последните години например. Историята помни "разсеяни" наборни войници, чиито грешки съвсем не бяха "симпатични".

В същото време средствата, инвестирани в един наборен войник, нямат възвращаемост, тъй като той след шест месеца или повече напуска системата. Докато един професионален войник развива качествата си и трупа опит през цялата си кариера.

Така шестмесечната наборна служба с много голяма сигурност би се оказала едно безсмислено пилеене на средства.

Отделен въпрос е, че ще са необходими и мащабни законови промени, включително и поправки в Конституцията. Още по авангардни, но не и безобидни са призивите за референдум по темата.

Опасно!

Задължителната военна служба изисква наистина качествена военна подготовка и оборудване, които в момента не получават дори професионалните войници заради липса на ресурси.

И това не е тайна. Военните открито говорят, че нямат дори акумулатори за служебните си автомобили. Стрелбите, полетите и останалите маневри са сведени до минимум. И то при бюджет от над 1 млрд. лева, който е на ръба на възможностите на държавата.

Отбиването на номера с военната подготовка може да доведе до сериозни инциденти, които не бяха рядкост по време на задължителната казарма.

Сбъркани сметки

Според Красимир Каракачанов задължителната шестмесечна казарма за 16 000 младежи би струвала 100 милиона на година, ако "се приеме, че са нужни 1000 лв. на войник месечно". Сметката му обаче е изначално сбъркана, тъй като дори и при този вариант годишно ще са необходими не 100 млн, а близо 200 млн. Освен това не е ясно колко средства ще са необходими за администрирането на тези младежи, ще се връщат ли военните медицински комисии и много други подобни въпроси.

Интересно е и как Каракачанов е стигнали до идеята, че годишно ще бъдат засегнати 16 000 души.

Изчисленията на лидера на ВМРО се базират на факта, че всяка година 25 хил. младежи навършват пълнолетие и 30% са необразовани, за които Каракачанов имал други идеи, или имат здравословни проблеми.

Освен това по думите му няма да са необходими повече средства, тай като армията е запазила свои имоти, които освен консервирани, били и охранявани. Имало нужда само от освежителен ремонт. Каракачанов обаче явно не следи много отблизо сектора, тъй като през последните години апетитните имоти бяха разпродадени, а голяма част от останалите разграбени.

Според независимия депутат Велизар Енчев пък връщането на задължителната служба би струвало 1.5 млрд. лева, тъй като нямало здрави казарми.

Истинските проблеми

Дори самото хвърляне на подобни популистки идеи в общественото пространство са опасни, тъй като отклоняват дебата от реалните проблеми на въоръжените ни сили.

За хората извън сектора не е известно, че в последните години ръководството на МО нарочно държи армията на минимума и не обявява нови конкурси за войници, за да пести средства.

Въпреки че на хартия армията остава с непроменена численост, на практика правителството умишлено я поддържа по-малка, за да се справи с бюджета за отбрана.

На места военните открито се оплакват, че не могат да изпълняват задачите си в условията на кадрови недостиг и това вече застрашава дори живота им.

В същото време им се възлагат все повече задачи във връзка с охраната на границата и оказването на помощ на хората в мирно време.

На този фон редниците започват със заплата от малко над 600 лева, а офицерите стартират кариерата си с малко над 900 лева и военното министерство не е конкурентоспособно да привлече наистина качествени кадри.

Освен това Министерството на отбраната не може да попълни и резерва на армията. В него вече трябваше да има 3000 души, а са записани едва няколкостотин. Само преди ден началникът на отбраната призна, че за да имаме "достатъчно резервисти, трябва редовно да ги тренираме, а парите за лагери и сборове не са достатъчни".

МО и сериозните политически партии трябва да пресекат опитите темата за връщането на задължителната военна служба с ясни и точни аргументи анализи и да да се заемат сериозно с проблемите на професионалния войник, защото все повече ще се разчита на него.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари