Защо Западът променя отношението си към Саудитска Арабия?

Нещо се променя в отношенията на Запада със Саудитска Арабия. Това може да се прочете във вестниците, може да се чуе от политиците, може да се види в промяната на политиката. В западната преса вече често се появяват враждебни статии за саудитците. В основната си редакционна статия в неделя лондонският "Обзървър" разобличи отношенията на Обединеното кралство със Саудитска Арабия, като ги нарече "безнравствен съюз, който застрашава нашата сигурност".

Два дни по-рано Би Би Си публикува статия, разказваща за "безпрецедентната вълна от екзекуции" в Саудитска Арабия. А преди два месеца Томас Фридман, смятан за най-влиятелния коментатор в САЩ, нарече терористичната групировка "Ислямска държава" "идеологическа издънка" на Саудитска Арабия.

Подобен език се подхваща и от политиците. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел обвини Саудитска Арабия, че спонсорира ислямския екстремизъм на Запад и добави: "Трябва ясно да покажем на саудитците, че повече не можем да си затваряме очите." А в Обединеното кралство лорд Аштън, бивш лидер на либералдемократите, призова за разследване на "спонсорирането на джихадизма" във Великобритания и посочи с пръст Саудитска Арабия.

Внезапно засилената загриженост от действията на Саудитска Арабия до голяма степен се дължи на укрепването и активизирането на ИД. Тези, които определят западната политика, са наясно, че битката с джихадизма е колкото военна, толкова и идеологическа. Когато търсят източника на възгледите на ИД за света, те все повече го откриват във философията на уахабизма, изповядвана от саудитската религиозна върхушка.

Саудитското влияние на Запад намалява и поради други причини. "Шистовата революция" в САЩ направи Запада по-слабо зависим от саудитския петрол. В същото време бъркотията в Близкия изток насочи вниманието към саудитската външна политика, като особени критики предизвикват многото цивилни жертви при саудитската военна интервенция в Йемен и ролята на Рияд в смазването на въстанието в Бахрейн през 2011 г.

Засега тези критики водят само до леко нюансиране на западната политика. За самите саудитци най-тревожната промяна бе твърдата решимост на президента Барак Обама да постигне ядрена сделка с Иран, въпреки яростната съпротива от страна на Рияд. Извън сделката с Иран обаче засега няма друго, освен малки, символични стъпки, като например решението на Лондон, продиктувано от правозащитна загриженост, да се изтегли от участие в търг за програма за обучение на работещите в саудитските затвори.

Западните критици на Саудитска Арабия настояват да се действа по-твърдо. Те обвиняват правителствата на Великобритания и САЩ, че са заложници на саудитските пари. Лорд Ашдаун говори за влиянието на "богати личности от района на Залива" върху британската политика. Саудитска Арабия остава също така ключов пазар за западните оръжейни производители. Само за последните 18 месеца САЩ одобриха продажби на оръжия за Саудитска Арабия в размер на 24 млрд. долара.

Има и други сериозни причини, които нямат общо с парите, за продължаващото западно сътрудничество със Саудитска Арабия. Събитията от последните пет години показаха, че когато лоши правителства в Близкия изток падат, на тяхно място идват много по-лоши. Най-яростните вътрешни критици на саудитската монархия са не либералите, а ислямистките хардлайнери. Страхът, че Саудитска Арабия може да стане поредната провалила се държава, преследва Запада. Един висш британски дипломат предупреждава: "Ако се отървете от саудитската династия, до шест месеца ще копнеете те (принцовете) да се върнат".

Връзката на Саудитска Арабия с джихадизма също е сложна. Вярно е, че ислямистите в Саудитска Арабия оказват идеологическа, а понякога и финансова, подкрепа на джихадистите по света. Но е вярно и това, че самото саудитско кралско семейство нерядко се е оказвало на прицела както на ИД, така и на Ал Каида. В същото време разузнавателната информация, подавана от саудитците, се оказа от решаващо значение за предотвратяване на някои терористични заговори на Запад. Един западен представител от службите за борба с тероризма казва така: "Саудитците понякога са както източникът на проблема, така и най-доброто средство срещу него".

Някои западни стратези ратуват за отказ от съюза със саудитците в полза на сближаване с Иран. Ако международната политика беше игра на шах, това би изглеждало като мъдър гамбит. В реалния свят обаче какъвто и да е западен съюз с Иран все още е далечна перспектива. Няма гаранция, че "умерените" някога наистина ще дойдат на власт в Техеран. А в същото време Иран продължава да оказва подкрепа на радикални въоръжени групи като "Хизбула", и да дестабилизира съседни страни. Съюзяването с най-голямата шиитска държава освен това със сигурност ще отблъсне мюсюлманите сунити, а това ще "подхрани" групировки като ИД. Активисти правозащитници могат да изтъкнат и факта, че Иран екзекутира повече хора от Саудитска Арабия.

Признавайки, че все още има основателни причини Западът да работи тясно със Саудитска Арабия, обаче, не е същото, като да кажеш, че нищо не трябва да се променя. Религиозната толерантност е подходящият въпрос, по който саудитците могат да бъдат притискани.

Отдавна има нещо отблъскващо в примиренчеството на западния подход към саудитската монархия. Европейците и американците възприеха фрапантно двоен стандарт, според който на саудитците се позволява да спонсорират собствения си бранд на религиозна нетолерантност, като в същото време забраняват организираното практикуване на други религии в самата Саудитска Арабия.

Може би е време саудитците да бъдат поставени пред избор: разрешете в Саудитска Арабия да бъдат отворени черкви, хиндуистки храмове и синагоги, или ще ви бъде забранено да финансирате джамии на Запад.

По БТА