Защо западните столици толкова ревностно подкрепят Путин

Защо западните столици подкрепят толкова ревностно Владимир Путин? Защо простите въпроси за руската политика в Кавказ са отклонявани за сметка на една мълчалива солидарност?

Холандският министър на външните работи Бернард Бот заяви във връзка с щурма на училището в Беслан и загиналите 350 души: "Бихме искали да научим от руските власти как можа да се случи тази трагедия." Защо Бот трябваше да се откаже от думите си под натиска на Москва, а след това и на колегите си от Европейския съюз, и да се извини за това "недоразумение"?

"Реалполитик", която диктува на Запада да се въздържа от всякакви критики по отношение на господаря на Кремъл почива на убеждението, че Русия остава Велика сила. Страната с най-голяма територия на Земята несъмнено е загубила от демографската и икономическата си сила. В момента икономиката ѝ едва достига размерите на тази на Холандия, но Русия все още притежава голямо количество ядрено оръжие и е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Москва все още е важен участник в геополитическата игра.

Втората привлекателна черта на Русия е енергийната. Богата на петрол и най-вече на природен газ, страната стана производител номер едно на горива в света, пред Саудитска Арабия. За Китай, Япония и цяла Азия тези резерви ще придобият решаващо значение. За Европа тази енергия е по-близка от тази в Близкия изток. За Съединените щати тя е далечна, но може да се превърне във втори надежден източник в случай на катастрофа в същия този Близък изток.

Владимир Путин знае това и е на път да повери в държавни ръце този стратегически сектор, и да развие проекти за тръбопроводи към тези три зони.

Третата причина за безрезервната подкрепа се крие в историята и географията: западните дипломати винаги са предпочитали една силна власт да "държи" обширното пространство на Евразия. Такъв е особено случаят с врящия котел в Кавказ. Не че Лондон и Париж вчера, и Вашингтон напоследък, не съумяха да използват въпроса за малцинствата, за да отслабят Русия по южните ѝ очертания, и да намалят територията и влиянието ѝ.

Но 11 септември и настъплението на исляма в региона промениха залозите и споиха една солидарност в името на "войната против тероризма." Оприличавайки чеченските "сепаратисти" с "ислямистите", Владимир Путин намери аргумента, за да продължи започната в района през 1999 г. война.

Геополитически съображения, петродолари и солидарност срещу "терористичния враг" дават карт бланш на Кремъл. След кризата с взимането на заложници в Беслан, Путин няма "никакви съмнения" за политиката си в Чечения. Той затваря вратата на тези, които се надяваха на отваряне към диалог, и им показва "нови методи", които, уви, можем да си представим като зверства. Докъде ще го следват западните дипломации?

*Заглавието е на Mediapool, по БТА

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?