Защо западните столици подкрепят толкова ревностно Владимир Путин? Защо простите въпроси за руската политика в Кавказ са отклонявани за сметка на една мълчалива солидарност?
Холандският министър на външните работи Бернард Бот заяви във връзка с щурма на училището в Беслан и загиналите 350 души: "Бихме искали да научим от руските власти как можа да се случи тази трагедия." Защо Бот трябваше да се откаже от думите си под натиска на Москва, а след това и на колегите си от Европейския съюз, и да се извини за това "недоразумение"?
"Реалполитик", която диктува на Запада да се въздържа от всякакви критики по отношение на господаря на Кремъл почива на убеждението, че Русия остава Велика сила. Страната с най-голяма територия на Земята несъмнено е загубила от демографската и икономическата си сила. В момента икономиката ѝ едва достига размерите на тази на Холандия, но Русия все още притежава голямо количество ядрено оръжие и е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Москва все още е важен участник в геополитическата игра.
Втората привлекателна черта на Русия е енергийната. Богата на петрол и най-вече на природен газ, страната стана производител номер едно на горива в света, пред Саудитска Арабия. За Китай, Япония и цяла Азия тези резерви ще придобият решаващо значение. За Европа тази енергия е по-близка от тази в Близкия изток. За Съединените щати тя е далечна, но може да се превърне във втори надежден източник в случай на катастрофа в същия този Близък изток.
Владимир Путин знае това и е на път да повери в държавни ръце този стратегически сектор, и да развие проекти за тръбопроводи към тези три зони.
Третата причина за безрезервната подкрепа се крие в историята и географията: западните дипломати винаги са предпочитали една силна власт да "държи" обширното пространство на Евразия. Такъв е особено случаят с врящия котел в Кавказ. Не че Лондон и Париж вчера, и Вашингтон напоследък, не съумяха да използват въпроса за малцинствата, за да отслабят Русия по южните ѝ очертания, и да намалят територията и влиянието ѝ.
Но 11 септември и настъплението на исляма в региона промениха залозите и споиха една солидарност в името на "войната против тероризма." Оприличавайки чеченските "сепаратисти" с "ислямистите", Владимир Путин намери аргумента, за да продължи започната в района през 1999 г. война.
Геополитически съображения, петродолари и солидарност срещу "терористичния враг" дават карт бланш на Кремъл. След кризата с взимането на заложници в Беслан, Путин няма "никакви съмнения" за политиката си в Чечения. Той затваря вратата на тези, които се надяваха на отваряне към диалог, и им показва "нови методи", които, уви, можем да си представим като зверства. Докъде ще го следват западните дипломации?
*Заглавието е на Mediapool, по БТА
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.