"Защото така" – аргументите, с които КЗК спря сделката за ЧЕЗ

Една от мъдростите на американския писател Марк Твен гласи, че успехът в живота се дължи на две неща: невежество и упорство. Дори и да не е един от любимите автори на управляващите, изглежда те следват неговия мироглед, тъй като упорството им да спрат сделката за българските активи на ЧЕЗ успяха да произведат едно от най-невероятните и невежи решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Според КЗК "е налице хоризонтално припокриване между дейностите на [купувача Инерком България и дружествата на ЧЕЗ] на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи [...и] сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи".

Четейки решението на КЗК човек остава с впечатлението, че уж независимият специализиран държавен регулатор може да приеме всякакво решение с простия аргумент "защото така". Понеже имаме уважение към нашите читатели, ще оставим настрана откровените противоречия в решението[1], заличаването на публично достъпна информация и третирането ѝ като търговска тайна[2], както и откровените неточности[3], решихме да се фокусираме върху двата аргумента за наличие на хоризонтална и вертикална интеграция, която може да доведе до "установяване или засилване на господстващото положение на обединената група".

Трудно може да се твърди, че след придобиване на активите на ЧЕЗ новото дружество ще увеличи дела на производство на електрическа енергия от фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), тъй като той е пренебрежимо малък – едва 2.5%, както се вижда от Таблица 1.

Ситуацията по отношение на производството на елелектрическа енергия от новата група също е пренебрежимо малко на фона на производството на елелектрическа енергия от ФЕЦ, както и на фона на общото производство и потребление в страната. Ако с 26 МВт инсталирана мощност, които генерират 2.8% от производството на ФЕЦ в страната и около 0.1% съответно от общото производство и потребление, новата група може да окаже влияние върху пазара, то не е ясно как КЗК все още не се е самосезирала за АЕЦ "Козлодуй" с 2000 МВт инсталирана мощност, която формира над 36% от общото производство.

Таблица 2*: Нетно производство и търговия на едро по преференциални цени (нетно специфично производство) и по свободно договорени цени на ФЕЦ на новата група, ФЕЦ общо за страната, общо в страната за всички технологии, както и вътрешно потребление през 2017 г., Мвтч

По отношение на вертикалната интеграция ситуацията е още по-абсурдна, защото както по закон, така и според европейското законодателство, такава е забранена, поради което всички дейности на ЧЕЗ – производство, разпределение и достъп, търговия, обществено снабдяване с електрическа енергия са отделени в отделни дружества.

Ако според КЗК наличието на един собственик на компании, които извършват почти всички дейности по веригата е вертикална интеграция, същото трябва да се отнася и за другите два собственика на електроразпределителни предприятия – ЕВН и Енерго Про.

Нещо повече – същото трябва да се отнася и до БЕХ, в който влизат производители на електрическа енергия, ЕСО, която осигурява пренос и достъп до мрежата на високо напрежение, както НЕК, която предоставя обществена доставка и търговия.

Още повече – само в рамките на НЕК са концентрирани производство, обществена доставка и търговия на електрическа енергия. И още повече – при покупката на активите на Е.ОН от Енерго Про ситуацията беше същата, даже генериращите мощности бяха по-високи в сравнение с тези на Инерком и ЧЕЗ, но КЗК не видя проблем.

Тогава защо в момента има такъв?

Идеята, че понеже новата група притежава генериращи мощности, разпределителна мрежа и предоставя услуги по обществено снабдяване с електрическа енергия ще може да се възползва от това, е съвсем разведена с реалността.

Дори и самата КЗК обръща внимание, че само ФЕЦ на ЧЕЗ е присъединен към разпределителната мрежа на ЧЕЗ, докато ФЕЦ на Инерком са присъединени към разпределителната мрежа на ЕВН. Тогава по какъв начин се говори за вертикално интегриране?! По същата логика всеки собственик на генериращи мощности, който притежава и търговец на електрическа енергия, може да се счита за вертикално интегрирано предприятие, което очевидно няма как да е вярно.

Според "Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че […за притеснителен] общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%, тъй като в този случай това може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, в резултат на което да се създаде възможност за възпрепятстване или нарушаване на конкуренцията".

Въпреки че отделните дружества в новата група са далеч от този пазарен дял КЗК счита, че "предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група".

По тази логика няма компания, която да може да купи активите на ЧЕЗ, тъй като придобиваната компания винаги ще остане "със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор". Но както казахме в началото – за да успеете в живота, трябва да сте невежи и упорити.

След като КЕВР не може да спре сделката, защото има такива правомощия, но няма насоки (които трябва да се определят от парламента) как да ги използва, управляващите прибягват до следващия регулатор, който може да свърши същата работа. Нищо че аргументите са абсурдни както по отношение на евентуален купувач на активите на ЧЕЗ, така и по отношение на действащите частни и държавни компании в сектора. Важното е, че сделката за момента е спряна, пък за последствията от това ще се мисли по-късно.

[1] В свое решение от 2005 г. КЗК приема, че производството на електрическа енергия може да бъде сегментирано в зависимост от използвания енергоносител, но в следващо решение от 2011 г. приема че не може да има сегментиране, тъй като тази разлика се отчита от регулатора при определяне на регулираните цени, а на свободния пазар всички производители са равностойни участници. Въпреки това в настоящото решение комисията решава да сегментира пазара на производство на електрическа енергия, а именно от фотоволтаични централи, независимо от горните аргументи. Това е странно, тъй като тази ел. енергия се изкупува или по регулирани цени от НЕК, или по свободно договорени цени на пазара ден напред или на пазара на балансираща енергия, където тя се конкурира с всички останали участници. С други думи не съществува отделен пазар за ел. енергия от фотоволтаични централи.

[2] Данните за инсталираната мощност, производството на ел. енергия, нетните специфични часове за които ел. енергията се изкупува по преференциални цени, продължителността на дългосрочните договори и крайната им дата за всички търговски дружества е публична информация и е достъпна на сайта на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

[3] Комисията не прави разлика между мерни единици и твърди, че размерът на регулирания пазар през 2017 г. е 13 865 МВтч, докато правилно е отчела, че размерът на свободния пазар през същата година е 17 155 342 МВтч

*Анализът е публикуван на сайта на ИПИ под заглавие заглавие "КЗК е независим специализиран държавен орган