Засилва се натискът в България за ревизия на договора с Македония

Дни преди референдума за името от АБВ поискаха от премиера Борисов нови мерки за общата история

Засилва се натискът в България за ревизия на договора с Македония

Партията на бившия президент Георги Първанов АБВ поиска България да сключи с Македония нов договор по най-чувствителния въпрос в отношенията между двете страни – общата история. Активността на АБВ, която бе предшествана от подобни акции на БСП и "Атака", идва само няколко дни преди ключовия референдум в югозападната ни съседка за името "Северна Македония".

Във вторник Първанов и сегашният председател се срещнаха с премиера Бойко Борисов, след което обясниха, че искат изготвянето на нов документ, който да дефинира понятиято "Обща история".

Темата е част и от договора за добросъседство между двете страни, като обща комисия вече работи за изчистване на спорните въпроси в историята.

"Бъдещето на Македония не може да минава през грабеж на историята на България и поругаване на историческите факти", каза Румен Петков и обясни, че има резерви към работата на комисията.

Натиск срещу управляващите преди референдума

Македонците ще гласуват на 20 септември за споразумението между Атина и Скопие за името на страната, което трябва да отвори пътя ѝ към НАТО и Европейския съюз.

Управляващото в Македония правителство на Зоран Заев показа, че е готово на отстъпки и компромиси, за да придвижи напред страната, и подписа договора за добросъседство с България и споразумението за името с Атина. То обаче е подложено на силен натиск предимно от проруската опозиционна партия ВМРО–ДПМНЕ.

В същото време определени среди в България продължават да настояват страната ни също да окаже силен натиск срещу Скопие в този момент.

Причина стана изявлението на Заев, че Илинденското въстание е македонско. Въпреки че той се извини, казвайки, че политиците правят грешки дори по невнимание, БСП не пропусна шанса да открие нов фронт срещу управляващите в Скопие.

Премиерът Бойко Борисов първоначално реагира умерено, но после заплаши Скопие, че ще реагира реагира, когато дойде време страната да влезе в ЕС. Въпреки това активността по темата не спира.

АБВ с притеснения за името "Северна Македония"

Румен Петков обясни след срещата с Борисов, че от партията са изразили "силни резерви относно името Илинденска Македония и нашите притеснения относно името Северна Македония".

"Настояваме за дебат, в който да се стигне до общобългарска позиция за дефинирането на понятието обща история. За нас е неприемливо политически фактори в Македония да загърбват общото минало и общото Илинденско-Преображенско въстание. Неприемливо е и членове на общата българо-македонска комисия да ограничават общата ни история до времето на Османската империя и османското робство", каза Петков.

"За нас стремежът да подкрепим Македония за нейното евроатлантическо бъдеще е въпрос на осъзната необходимост на държавата и на региона като цяло. Ние обаче държим на позицията, че това бъдеще не може да минава без истината за нашата обща история и през грабеж на историята на България и поругаване на историческите факти", добави той.

Първанов от своя страна посочи, че оценката на АБВ за подписания договор с Македония е "без съмнение позитивна, защото очертава добра перспектива, но ако вземем и мерки за възможно негативно развитие".

"Още миналата година на 1 август премиерът на Македония Зоран Заев, изброявайки участниците в Илинденско-Преображенското въстание, забрави да спомене българи като основни участници в него. Основното предложение на Заев за бъдещето име на страната беше Илинденска Македония. Предложението за Северна Македония по същество си е Илинденска Македония, това е философията и на Скопие за формиране на македонската идентичност", каза Първанов.

"Нашата позиция е, че Илинденско -Преображенско въстание по своята същност е българско, затова има стотици документи. Ние очакваме това посегателство върху българската история да продължи особено след подписването на договора с Гърция, с който Скопие се отказа от античната визия за тяхната история", посочи той.

Общата история

По думите му е нужен нов съвместен документ, с който да се дефинира понятието обща история.

"Новият текст приблизително може да звучи така "имаме обща история, чийто корени са в Средновековието, минават през общите борби на Възраждането, включително и първите десетилетия на 20-ти век и Илинденско-Преображенското въстание. Това, което е общото, е българското национално самосъзнание на населението на тези райони в България и Македония. Общи са националните цели и задачи", каза Първанов.

По-рано и от партията на Волен Сидеров "Атака" излязоха с подобно предложение. От там поискаха правителството да подпише анекс към договора за добросъседство с Македония, който да ѝ забрани да прави спекулации с български исторически събития и личности.

До момента правителството не е дало сигнали, че ще обяви нов дипломатически курс за нов договор с Македония и запазва спокойствие преди референдума в Македония, който е ключов за бъдещето на региона. 

Още по темата
Още от България