Институтът за модерна политика отчете:

Засилва се практиката разноцветни коалиции да прокарват лобистки закони

Борислав Цеков, сн. БГНЕС

В Народното събрание е засилено корпоративно влияние върху законодателния процес, прокарвано от разноцветни коалиции по интереси като "скрит" лобистки дневен ред на парламента. Остават неизпълнени ангажименти за прозрачни назначения и за съобразяване на нормативната уредба на СРС с правозащитни стандарти.

Такава характеристика за работата на Народното събрание от началото на годината дава деветият редовен доклад на неправителствената организация Институт за модерна политика (ИМП). Докладът е озаглавен "За състоянието на парламентарното управление".

Анализаторите на ИМП смятат, че създаването на временни анкетни комисии за проучване на случаите на полицейско насилие е важно развитие в практиката на НС. В прегледа на законотворчеството те констатират продължаващото неизпълнение на ангажимента за съобразяване на Закона за СРС с правозащитните стандарти.

Приети бяха и промени в Закона за МВР, с които се установи стандартът "абсолютна необходимост" при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи и забрана за използване на животозастрашаваща сила за задържане и предотвратяване на бягство в случаите на ненасилствено престъпление, продължават прегледа от ИМП.

От института напомнят, че група депутати са внесли законопроект, с който се предвижда правителството да внася ежегодно в парламента доклад за влезлите в сила решения на Съда в Страсбург срещу България и предприетите мерки за тяхното изпълнение. Важни са и промените в Закона за защита от дискриминация, с които действащата нормативна уредба се съобразява по-пълно с европейското законодателство за равенство на половете.

Според ръководителя на организацията Борислав Цеков и колегите му лобистките поправки са скритият дневен ред на парламента. Лобистките пробиви, според доклада, вече не са изолирани случаи, а са системен проблем – законодателният процес и като цяло българската политическа система нямат изградени надеждни "предпазни мрежи" срещу корпоративното влияние в ущърб на широкия обществен интерес.

Наблюдават се лобистки инициативи и на депутати от опозиционни групи и независими. В същото време самият характер на облагодетелстването на отделни корпорации или водещи стопански субекти в дадени отрасли чрез конкретни законодателни промени става все по-директен.

В условията на икономическа криза се концентрира корпоративен натиск за усвояване на все по-ограничен публичен ресурс, което често минава през законодателни промени, отварящи икономически територии за дадени корпоративни групи за сметка на други. В доклада се цитират думите на известен американски автор, прилягащи на ситуацията със законотворчеството у нас: "Когато законът контролира покупките и продажбите, първото, което се купува и продава, са депутатите", се цитира в доклада.

Сред открито лобистките текстове анализаторите посочват промените в Закона за горите, за тютюна и тютюневите изделия, за акцизите, за физическото възпитание, за безмитната търговия и др.

Емил Георгиев от института посочи като илюстрация в работата на парламента непрозрачното определяне на кандидатите за ръководни държавни постове от квотата на парламента без изслушване и защита на предложението.

Като типични примери той посочи избора на членовете на Комисията за защита от дискриминация, на Комисията за финансов надзор, на председател на Икономическия и социален съвет, на управител на НЗОК.

От Института за модерна политика отново настояха тази практика да бъде прекратена.

Анализаторите обаче поощриха и оцениха положително приетите процедури за публично изслушване на кандидатите за ВСС.

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?