Засилване на държавното осигуряване и по-високи пенсии срещу ръст на осигуровките и пенсионната възраст

Постигане на по-високи пенсии като се засили ролята на държавното осигуряване и се разчита по-малко на личните спестявания в капиталови схеми. Това предвижда предлаганата от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин (АБВ) пенсионна реформа, която беше представена във вторник и бе подкрепена лично от премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Пакетът от мерки включва плавен ръст на възрастта за пенсия за всички категории труд и на осигурителните вноски за държавното осигуряване, но не и за частните пенсионни фондове. Предлага се въвеждането на пенсионна възраст за работещите в силовите ведомства, както и преразглеждане на длъжностите, които са рискови и заслужават ранно пенсиониране. Предвижда се и нов начин на индексиране на пенсиите всяка година като се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж.

Калфин заяви, че дава още месец за дискусия по спорните въпроси в пакета, но смята, че има основа за намирането на широк консенсус, тъй като всички разбират, че сегашният модел не е устойчив и ако се замрази, ще постави под риск цялата система.

Премиерът Борисов похвали Калфин за тежката работа, която е свършил с екипа си и заяви, че очаква реформата да бъде гласувана от парламента до лятната ваканция. Той заяви, че кабинетът няма претенциите това да е най-съвършеният документ и корекции са възможни в хода на гласуването.

"Надявам се дълги години да служим, докато изпълним цялата пенсионна реформа", заяви премиерът.

От обясненията на министър Владислав Горанов стана ясно, че пакетът с мерки не е подплатен с финансови разчети за това какъв ще е ефектът върху пенсионната система. Горанов заяви, че "целта на реформата е по-високи и по-адекватни пенсии, другото не е важно".

Борисов, Калфин и Горанов декларираха, че могат да устоят и да защитят пенсионната реформа от разнопосочните искания на работодатели и синдикати.

Ще растат само вноските за държавна пенсия, не и за личните спестявания

Една от ключовите мерки за приходната част на системата е увеличаването на вноските за пенсия и за безработица. Калфин предлага това да стане плавно за период от 12 години общо с 4.5 на сто, като през година се се увеличава с 0.5 вноската за фонд "Пенсии" и на следващата година - с 0.2 процентни пункта вноската за фонд "Безработица". Ефектът от плановото нарастване на вноската за пенсии от 17.8% на 21.3% и за фонд "Безработица от 1% на 2% ще вкара в осигурителната система допълнителни приходи от 1.1 млрд. лева, сочат разчетите.

Горанов коментира, че застава зад това предложение. Той съобщи обаче, че при това положение отпада планираното увеличение с 2% на вноската за универсалните пенсионни фондове от 2017 година.

Годините стаж с повече тежест при индексиране на пенсиите

Новост в предложенията на Калфин е промяна на подхода за индексиране на пенсиите. Предлага се от 1 януари 2017 г. тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите да започне да се увеличава до достигането на 1.5 на сто при 1.1 на сто сега.

По този начин всяка година пенсиите ще бъдат индексирани минимум с размера на швейцарското правило, а при наличие на пари в бюджета и с повече.

Възрастта за пенсия ще расте с по два-три месеца годишно

Калфин предлага плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2037 година на 65-годишна възраст и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо промените в продължителността на живота.

Първоначалното нарастване на възрастта за пенсиониране на жените от трета категория труд ще е с 2 месеца всяка календарна година до 2029 г., а от 2030 г. - с по 3 месеца до 2037 -ма. Предложението за мъжете е възрастта за пенсиониране да нараства също първоначално с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., а от 2018 г. да продължи да нараства с по 1 месец всяка календарна година до 2029 година.

Стажът за пенсия за трета категория труд се предлага да нараства с по два месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 години за мъжете и 37 години за жените.

В момента работещите в масовата трета категория труд се пенсионират на 60 години и 8 месеца и 35 години стаж за жените и 63 години и 8 месеца и 38 години осигурителен стаж за мъжете.

Предвожда се плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете, работещи в условията на първа категория труд с по 2 месеца, а от 2030 г. - с по 3 месеца годишно до достигането на 57- годишна възраст, а за работещите в условията на 2-ра категория труд - до 62 години през 2037 година.

Възрастта за пенсиониране на жените ще расте с по 4 месеца на година до достигането на 57-годишна възраст за работещите в условията на първа категория труд и до 62-годишна възраст за работещите в условията на 2-ра категория труд през 2043 година.

Затяга се режимът за пенсиониране и на хората с недостигащ стаж и възраст, които сега придобиват право на пенсия на 65 години с минимум 15 години стаж. За тях възрастта ще бъде увеличена на 67 години, а изискуемият стаж ще нараства с по три месеца годишно до достигането на 18 години през 2027 година.

Въвежда се и възможност за отпускане на намалена пенсия на хората, на които не достигат до 12 месеца възраст, като пенсията се намалява с по 0.4 на сто за всеки месец недостигаща възраст.

Пенсионна възраст и отсяване на чиновниците в силовите ведомства

Все още не е решено окончателно при какви условия ще се пенсионират 75 000 души, работещи в силовите ведомства. Калфин съобщи, че се върви към въвеждането на пенсионна възраст за тях, тъй като сега те се пенсионират при 27 години стаж, 15 от които в системата. По разчети на НОИ средната възраст, на която се пенсионират те, е 52 години и 8 месеца и вероятно тя ще залегне като изискване. Освен това предстои да се прецизира хората на кои длъжности в силовите ведомства заслужават ранно пенсиониране заради работа в рискови условия и кои са просто чиновници.

Тепърва ще се решава и въпросът с медицинската експертиза и ТЕЛК, като Калфин посочи, че наред с освидетелстването на хората с увреждания ще се прави оценка и каква работа могат да вършат, за да не бъдат изключени от пазара на труда. За миналата година средната пенсионна възраст е 57 години и 4 месеца, като причината да е толкова ниска са именно инвалидните пенсии, които са 50% от всички новоотпуснати.

Предлага се още от следващата година плавно да се повишава размерът на минималния осигурителен доход за земеделските производители до достигане на този за самоосигуряващите се лица – 420 лева. Това ще стане на две стъпки с по 60 лева - от 300 лева на 360 лева и от 360 лева на 420 лева.

Таванът на новоотпуснатите пенсии пада през 2019 година

Индивидуалният коефициент при изчисляване на размера на пенсията ще се определя от 1 януари 2019 година като средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти. От тази дата ще отпаднат трите години по избор преди 1997 г. преизчисляване на индивидуалния коефициент. За периода от 1 януари 2016 до 31 декември 2018 г. се предлага въвеждане на възможност за избор дали да се включат трите години до 1997 г. при изчисляване размера на пенсията или не.

От 1 януари 2019-та се предвижда отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии и повишаване от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход на тавана за старите пенсии.

Заедно с предлагания от Калфин пакет върви и предложения от финансовия министър Владислав Горанов проект за универсалните фондове. Това всъщност е ревизия на промените в пенсионния модел, приети на юруш от ГЕРБ и ДПС през декември м.г., които срещнаха сериозна съпротива и от страна на коалиционните партньори на ГЕРБ, и на работодателски и браншови организации.

Поправките на поправките предвиждат хората, родени след 31 декември 1959 г. да избират дали да се осигуряват за втора пенсия в универсалните фондове или вноските им да постъпват в Сребърния фонд. Ще може да се прави многократен избор, но най-късно пет години преди достигането на пенсионна възраст човек трябва да реши откъде желае да получи пенсия и къде да стоят парите му.