Засилват се слуховете, че Солана напуска поста си в ЕС

Засилват се слуховете, че първият дипломат на ЕС Хавиер Солана ще подаде оставка по здравословни причини, съобщава електронното издание EUobserver в петък. Междувременно бившите премиери на Швеция, Словакия и Австрия не крият апетитите си към неговия пост.

През последните две седмици в Брюксел нарастват спекулациите, че настъпва краят на ерата Солана. Сочените причини за неговото предстоящо пенсиониране са няколко.

Според една от версиите, по време на кризата в Ливан стана ясно, че той никога няма да може да взема решение от името на страните от ЕС, тъй като те отказват да му дадат ясен мандат.

Напоследък самият Солана обяви, че е спрял усилията си да накара Иран да прекрати програмата си за обогатяване на уран, дейност, с която той се занимаваше от името на всички страни, които имат право на вето в ООН.

И като капак на всичко, блокажът около новата конституция на ЕС означава, че Солана няма да стане официален външен министър на съюза, което се предвиждаше да стане през ноември според заложените клаузи. 

Австрийски вестник пише, Ангела Меркел, чиято страна поема председателството на ЕС през януари, е набелязала двама фаворити за поста на върховния представител на съюза по въпросите на външната политика и сигурността. Това са бившият словашки премиер Миклаш Дзуринда и досегашният премиер на Австрия Волфганг Шусел.

Това противоречи на предишни слухове, че Берлин има своя собствена кандидатура – на заместник - председателя на Еврокомисията и комисар по индустриалните въпроси Гюнтер Ферхойген.

Ферхойген обаче заяви в четвъртък пред германския в. “Ди велт”, че не се интересува от този пост и че с ясно съзнание, че напуска външната политика, е сдал поста на комисар по разширяването през 2004 г.

Друг силен кандидат за мястото на Солана е бившият шведски премиер Карл Билдт, който отново е на европейската сцена, след като бе посочен за външен министър в новото дясно-центристко правителство на страната си.

Според вътрешни източници, Билдт не крие амбициите си за поста на Солана, като в същото време разполага с широка мрежа от международни контакти.

Шансът на претендентите до голяма степен зависи от способността им да балансират интересите на проатлантически настроени държави като Великобритания, Холандия и нови страни членки, и онези, които се дистанцират от Вашингтон – най-вече Франция.  

Дзуринда е известен като про-американски политик и затова би било трудно да бъде приет от Париж. Шусел, от своя страна, не крие отрицателното си отношение към приемането на Турция в ЕС, което може да го направи неприемлив за Лондон.